Интервю с Калин Колев от CONCRETE

За новия албум, за свиренето на живо, за любимия дет метъл- говори Калин Колев от Concrete.
                                                                      Интервю: Албена Цолова-Бета

Запалени от страхотното представяне на Concrete на официалното откриване на новия клуб „При Черепите“, се свързахме с момчетата за интервю. Това беше мини фестивал под името „Symposium Grotesque Vol. 1“, в който участваха и Terravore, Certain Demise, Axecutor и Maltworm, организиран от Perfect Storm Events и Old Skulls.
Ще си говорим за новия им албум „Ethereal Atrocities“, песни от който те представиха на сцената на „При Черепите“, и, на който вече сме дали висока оценка.
Ние питаме, Калин (китара и вокал) отговаря.

Здрасти, какво звучи от уредбата, докато отговаряш на тези въпроси?
– Здрасти! Тъкмо завъртях първия Malevolent Creation.

Мина известно време от излизането на новия ви албум „Ethereal Atrocities“, вече сте понатрупали обратна връзка, следите ревютата за него и прочее. Как са нещата?
– Към момента „Ethereal Atrocities“ се радва на положителни оценки от различни медии и от феновете, което го прави най-успешният албум в каталога ни. Доста зинове, сайтове и списания го отразиха с високи оценки и добри думи.

Сами за себе си усещате ли, че сте надградили с този албум и вече сте преодолели малко или много влиянията?
– Да, определено. Смятам, че с този албум успяхме да намерим своята ниша в екстремния метъл – тази, която описва музиката ни и я прави разпознаваема. Относно влиянията – винаги съм смятал, че са неизбежен щрих в почерка на една банда. Онова, което се слуша докато материалът се създава, умишлено или подсъзнателно ще се отрази и във финалния продукт. Важното за една банда е да успее да изгради свой имидж и стил, използвайки влиянията си.

И все пак, сравняването с образци в жанра може да се приеме и като комплимент, поне от части, нали така?
– Точно така. Особено за една прохождаща банда. В този случай сравнения от този тип са адски мотивиращи. Всеки, който е хващал музикален инструмент е минал по този път. Заслужените комплименти от този тип са като масло в огъня.

Ако ти лично трябва да напишеш ревю за албума, каква оценка ще му дадеш от 0-10?
– 10. Считам, че това е най-доброто, на което сме способни към момента. Изключително доволен съм от резултатите във всеки аспект. От това как се получиха парчетата в репетиционната, през представянето на всеки член на бандата в студиото до финалния продукт в лицето на музиката и обложката.

Как са момчетата, здрав ли е колектива? Присъединяването към Concrete на Павлин на барабаните донесе ли позитивите за бандата, на които се надявахте или очаквахте? По мое мнение вдигнахте нивото, не само заради тази промяна в състава, но и заради цялостното ви израстване като музиканти и отбор.
– Павлин се присъедини към нас в точното време. Тази промяна в състава беше преломен момент в историята ни като банда. Отключихме нови възможности в музикален аспект, и това личи в „Ethereal Atrocities“. Това и годините опит направиха отбора още по-стегнат и фокусиран в работата си. Тепърва ще става още по-добре!

Всъщност ти пишеш музиката и текстовете, нали така?
– Основно. Обикновено сглобявам музиката у дома, а след като всички се запознаят с нея започваме да я нищим в репетиционната и да добавяме финални щрихи – промени в аранжимента, понякога идеи за различен риф. Основни промени понасят барабаните, защото нямам гледната точка на завършен барабанист. С други думи – ударните партии, които представям в работната версия на песента са с ориентировъчен характер. Мой ангажимент са всички текстове в каталога ни.

Къде направихте записите и в какъв период от време?
– По план „Ethereal Atrocities“ трябваше да види бял свят още през 2020. Главната спънка това да се осъществи беше пандемията от коронавирус. Бяхме записали барабаните в Playground Studio – Варна, но направихме всички струнни елементи у дома на DI писти, защото тогава беше въведен първия сериозен локдаун. По-късно тези DI писти бяха реампнати и готови за обработка. Записах вокалите отново в Playground. Целият процес по записите, с паузите и спънките, обхваща октомври 2020 – януари 2021. Записаният материал беше обработен в Seaborne Studios – София. Забавянето с пандемията даде възможност на Тодор Войнски да даде всичко от себе си по миксинга и мастеринга без да е притискан от времето.

Има ли студио в света, в което искаш един ден да влезете с Concrete? Не за селфи, а за да запишете нещо там, разбира се.
– Напълно доволен съм от работата, която вършат в Playground Studio Варна. Разбира се, едва ли има банда, която да не си се е представяла в легендарното Morrissound. Още повече, когато половината от музикалните колекции на членовете й са ковани на това място…

Кажи нещо и за визуалната част – обложки, дизайни за мърч и т.н.
– Всички обложки от „Chambers of Afterlife“ (2015) до настоящия момент са дело на художника Ангел Иванов. Считам, че артуърка носи еднаква тежест както самата музика при възприемането на един албум, защото той е лицето на материала. Ангел се справя прекрасно с възложените проекти и надминава предварителните ни очаквания с всеки албум. Негово дело са илюстрациите и за голяма част от мърча ни, а с различните дизайни се занимавам аз.

Вие сте на сцена 11 години, което някои все още биха таксували като „млада банда“. За толкова години намерихте ли съмишленици и чувствате ли се част от някаква сцена тук у нас? Ако да-кои други банди са там, в клуба?
– През времето сме делили сцената често с Day of Execution и Clot, а последните години все по-често и с Terravore. Свирили сме с Coprostasis, Mass Grave. Enthrallment, Axecutor… със сигурност ще пропусна някой, но следното важи за всички – в тези банди няма случайни хора и всеки отлично знае защо е в тези среди. Води ни едно и също чувство. А млади банди като Certain Demise са показното, че сцената никога няма да изчезне.

Всъщност в България си имаме някои организации като Full Metal Force, клуба Old Skulls, обществото на дет метъл феновете в България Death Metal Bulgarian Fans… Те имат за цел да ни сближат и да сме заедно в кефа си да слушаме метъл. А и всеки човек има нужда да се чувства част от нещо голямо… Едно време фенклубовете на банди бяха нещо специално… С Concrete бихте ли искали да имате официален фен клуб? А какво бихте предложили на феновете, които са негови членове?
– Въпреки и не под официална формация, имаме контингент от хора, които са на почти всеки наш концерт и не пропускат новини от лагера на групата. Това може да се разгледа като фен клуба от онова време, което спомена. На всички хора, които ни гледат предлагаме безусловен дет метъл… както по онова време!

Не спирате да правите концерти. Тъкмо стана ясно, че ще сте подгряващата банда за Asphyx в София на 25 юни. Сигурна съм, че се вълнувате. Подготвяте ли як сет за шоуто?
– Със сигурност отварянето ни за Asphyx e по-коментираната дата в репетиционната! Както винаги ще дадем всичко от себе си и сме подготвили безкомпромисен сетлист.

А с кои други банди бихте искали да излезете на една сцена?
– Всяка една банда, с чиято музика сме отраснали. Чувството да се срещнеш с онзи, който те е ориентирал в първите ти стъпки в музикалната ти кариера е несравнимо. Примерите са прекалено много.

Какво друго предстои за групата?
– Следваме същата изпитана формула: скъсваме се от концерти и работа по нов материал.

Видяхме Martin Schirenc El Cochino от култовите Pungent Stench да носи тениска на Concrete на последното му гости у нас-в Бургас през 2020г. Подобен род признания от фигури като тази на Martin какво точно означава за вас? И всъщност колко му платихте за услугата!?
– Непресторено признание от това ниво е най-доброто, което можем да получим. По-горе споменах за бандите, с които сме израснали а Pungent Stench e една от тях. Martin е много готин и земен човек и извън сцената. Доста си поприказвахме преди концерта им в Бургас. Сподели, че се е изкефил на представянето ни там и в крайна сметка стигнахме до момента с тениската на Concrete. Приятната изненада за мен беше, че попаднах на снимки, на които я носи пак. Тези неща се помнят цял живот.

За теб лично като запален дет метъл маниак, има ли текст на песен или фраза, които да са емблематични за стила?
– И още как! Прекалено много примерни има, но без усилия изникват нещата на Cannibal Corpse като „Mummified In Barbed Wire“, „I Cum Blood“, „A Skull Full Of Maggots“, „The Cryptic Stench“… неслучайно са прайм банда в жанра!