Един басист разказва…

Основната цел на тези истории е да забавляват. Повечето от тях са лично преживени и може би съвсем малко украсени. Тази история обаче отново си има гост автор – Мартин от Nightmare (NBGR)

Разказ от басист, отнасящ се за басист, въобще много басисти в този разказ!

Предстои ни концерт, три групи сме в клуба и се подготвяме да свирим. Кой озвучава, кой настройва китари, кой реди чинели, кой вокалист – знаете как е. Идва басистът на една от другите групи да ни помоли за тунер. Майка ми ме е учила да съм вежлив, та веднага скочих да му услужа. Включва си баса в тунера и започва да настройва. Другата група прави саундчек и е шумно. Стигаме до 4-тата струна, а тунерът не отчита нищо…

Започвам да се чудя, току-що се настроих, нямаше признаци на слаба батерия, дали му е усилена китарата, дали кабелът е включен добре, всичко изглежда изрядно! Казвам му: „Я дай да погледна аз!“. Подава ми той 4-струнния си бас и си поставям ръката върху струните. Тези струни се усещаха като въжето на куче, вързано за дюнерджийница – демек много отпуснати. Питам го аз: „Вие в какъв строй свирите?“. Той ме погледна озадачено, почеса се по главата и накрая смело ми каза: „Не знам, брат, свалям там, колкот’ да има!“. Не бях особено сигурен как да отговоря на това, съвсем не бях подготвен за тази реплика.

Изведнъж разбрах откъде идват шегите за басисти. Пред мен стоеше една легенда – първоизточникът на нов самобитен басистски виц! Но нямаше време за възхищение, изтичах до китариста им, когото познавам и знам, че не е… Такъв. От него разбирам, че те свирят дроп Ла (A) – тоест седем струнна китара, понижена с един тон. Той свири на 4-струнен бас, с нормални струни, като четвъртата си е предназначена за Ми (E).

Ако тунерът ни го беше хванал това, щяха да ни го вземат военните да засичат подводници. Затворихме се в бекстейджа, за да чуваме нещо, слагам ухо на грифа, вслушвам се и въртя ключовете. През това време той се мъчеше да прави хармоници на хлабавите струни, друг начин да се настрои този бас нямаше. С 301 зора успяхме да настроим измъчения инструмент и му го върнахме. Продължихме си по същество, концертът мина успешно за всички. Имам чувството, че като разказах тази случка на своите съгрупници, те започнаха да ме ценят с една идея повече…