Буря преди Midsummer – Storm in Human Form

English version coming soon.

Най-после капризното време реши да ни подари малко лято, вярно не беше за дълго, но пък затова съвсем достатъчно да бъде в синхрон със стихийното събитие, което ни предстоеше и настъпващия Мидсъмър. Един наистина свещен и почитан празник за скандинавците, а в това събитие имаше, не изразено, но силно подчертано, бих казала емблематично скандинавско (шведско) присъствие. Така, че да отбележим Мидсъмър по такъм магичен, почти свръхестествен начин е „once in a life time“, което още веднъж го превръща в грандиозно събитие и преживяване.

За любителите на статистиката и точността ето малко факти. На 23 юни в софийския клуб JOY Station се проведе събитието Storm in Human Form. Организаторите Цена Коев и Живко Коев събраха на една сцена:

Jeff Scott Soto (Yngwie Malmsteen, Talisman, Axel Rudi Pell, Sons Of Apollo)
Mats Levén (Therion, Candlemass, Yngwie Malmsteen)
Snowy Shaw (King Diamond, Mercyful Fate, Therion, Dimmu Borgir)
Tsena Koev (Kristal Bardess, Vivaldi Metal Project, Tsena Koev)
Mistheria (Bruce Dickinson, Vivaldi Metal Project)
Leonardo Porcheddu (Vivaldi Metal Project)
Александър Славчев (Белослава, Графа, Лили Иванова)
Ник Николаев (Стенли, Славин Славчев, Hug or Handshake)
Антон Пиперов (Caliberty, Fat Bertha, Fool Circle)
Ния Мей (Overheat, Hammer Dance, Early May)

Сет листът включваше 21 композиции, превърнали се във вечни класики за рок и метъл музиката и музикантите, които са ги създали. И за, част от които ще опитам да ви разкажа в този текст. Повече от два часа истинска чиста емоция и космическо щастие. Огромен труд, за който трябват още по-огромни сърца. Благодарим!

Но, както знаете всяка буря идва с едно особено, почти тревожно спокойствие, което предизвиква очакването за предстоящото буреносно раздвижване на пластовете в пространството. При нас ролята на това тревожно очакване изиграха Ghost Warfare. Групата изпълни шест композиции, които според анонса са от най-новия им албум, четвърти по ред. Признавам не съм запозната с творчеството на групата, за първи път ги гледам на живо и може би със съжаление ще кажа, че не оставиха у мен някакви ярки впечатления. Все пак съм сигурна, че имат своите фенове, които са се насладили на сета им. Сет листа им можете да видите по-долу.

Сетлист:
The forsaken
Master of the fade
BRS
1303 2777
The path between
Something Wicked

Напрежението от нетърпеливото очакване нараства до степен, че вероятно аз и скромната ми компания сме по-натегнати от китарните струни на сцената. Откакто пиша репортажи за първи път концерт ме държи толкова дни и нощи витаеща в други светове и трепереща от емоции, които все още е трудно да опиша. И ме оставя с впечатлението, че на тая земя още не са измислени думите способни да опишат преживяното и случилото се. Но ще опитам да ви разкажа за магията на човешките гласове и виртуозното музикално майсторство, които съчетани със свръхестествена красота и педантичен професионализъм се превръщат в Стихия.

Е, търпението казват е добродетел и най-сетне на сцената се появяват Ния Мей и Цена Коев, която представя Jeff Scott Soto. Вечерта започва по един много класически начин с адаптацията по А. Дворжак „Tears of Splendor“. Тътенът от приближаващата буря става по-осезаем и е достигнал точката, в която върху нас ще се излее всемирен музикален потоп. Засега обаче атмосферата все още, макар и заредена с вибрациите на стихийна мощ ни дава малко от лустивия, лежерен дух на AOR времената с „Colour My XTC“. Можете да си потанцувате, да си пофлуртувате и да си припомните бунтарски тупираните прически и протрити дънки от 90те. Романтични, безгрижни времена, нали?!

За мен всеки концерт си има една точка на пречупване, от която шоуто или лети към своето кресчендо или тотално се срива. Тук нашата точка на пречупване беше появата на неотразимия Snowy Shaw. Не само гениален музикант, но и невероятен шоумен. Около него на сцената винаги ври и кипи. Изминаха дълги десетилетия от момента, в който бях омагьосана от русата фурия зад барабаните в King Diamond (най-любимата ми група някога). Не е като да не съм мечтала да се срещна с астралния си близнак (родени сме на една дата), но това беше някъде на рафта „красиви блянове“. Участието на Snowy Shaw в това събитие е наистина „one of a kind“, както е споделил в свое интервю: “Това е един от изключително редките случаи през последните години, когато всъщност приемам предложение за участие наживо. Причината е, че става въпрос за едно наистина уникално и вълнуващо събитие, и нещо ново за мен. Ще видите.” Освен, че достойно си деляха вокалите с Mats Levén, ни представи неговата авторска песен „The End Of An Era“. Ярко запомнящо се присъствие и изпълнение, което ни заливаше не само с безупречен професионализъм, но и винаги успяваше да вмъкне забавна нотка и да ни подари още повече усмивки и настроение.

Най-огромната изненада и абсолютна бомба на вечерта (предполагам не само за мен) беше „Rising Force“. Очаквах нещо от творчеството на Yngwie Malmsteen, но не и това, не и в изпълнение на Mats Levén. Това е и първата поява на Mats за вечерта. Неговото изпълнение преминава в безумно красивата „Burning Heart“ на Vandenberg. Този артист появи ли се на сцената тя сякаш грейва с усмивката и харизмата му. Първата любов казват е най-съкровена, а още по-хубаво е когато прахът на времето не може да я заличи и да избледнее като стара снимка. Десетилетия са минали от мига, когато Mats Levén изплува и се открои за мен сред останалите изпълнители на рок сцената. Той не търсеше имиджа на типичния нахакан фронтмен с мощен глас, пеещ със стегнато гърло и раздаващ щедър сексапил. Той притежаваше мистично викторианско излъчване и глас, който разказва истории. Качества, които вълнуват много повече и не можеш да се отърсиш от тях. Качества, които оставят отпечатък завинаги във всеки един фен.

Преди време един шведски музикант ми каза: „пеенето е като дишането, раждаш се с това. Всеки може да пее.“ И вечерта на 23-ти бяхме свидетели на тази безмилостна шведска школа, на силните, здрави, завладяващи гласове, които са способни да поведат хиляди след себе си. Все пак в този репортаж много ще бягам от себе си, тъй като на читателите ми, моите крайно шведски пристрастия са ясни. Но водовъртежа от енергия, в който бяхме повлечени беше една адска (в добрия смисъл), алхимична смес от международно участие. България известна с мистерията на гласовете си, Италия, меката на класическата музика и операта, и Швеция родината на едни от най-добрите рок и метъл музиканти. Не, не пропускам Jeff Scott Soto, но той си е половин българин, както сам се майтапеше през повечето време. Забавен беше момента, в който поиска ракия и му подадоха чаша с уиски. Той само го помириса и каза: „Ама това е уиски!“ и върна чашата. Е, няколко песни по-късно получи своята жадувана ракия.

Но, да се върнем на музиката. Човешката стихия събрала всички тези елементи, на която бяхме свидетели в Joy Station, e създадена в алхимичните лаборатории на студия, репетиционни или може би в часовете на усамотено вдъхновение, когато артистите създават своите творения и само те знаят какви магически флуиди за забъркали там.  Звездите са звезди, защото са високо беше казал някой. Не, звездите са звезди, защото са сред нас и разпръскват светлината си и радостта от споделеността. Изкуството би било само една ледена безсмислица без да е споделено, съпреживяно, умножено по придихания, аплодисменти и взаимна страст. И като говорим за страст „Miserere“ на Цена Коев в дует с Mats Levén е страст в чиста форма. Песента е комбинация от взривоопасни чувства и божествено сладка отрова, създадена в потайна викторианска доба. Единодушни бяхме, че на живо песента звучи много по-красиво и въздействащо от видеото.

„Storm in Human Form“ е кулминацията, която помита всичко около себе си. Бурята, която се случваше вътре в нас с много по-голяма сила, от тази около нас. Песента е от предстоящия, едноименен албум на Цена Коев. Освен тези композиции Цена представи още няколко авторски песни с участието на Mats Levén и Snowy Shaw. И след като човешката буря е достигнала онзи неудържим момент, който граничи с разрушителната мощ на ураган, неусетно се уталожва в един от най-красивите образци на симфоничния метъл – „Lemuria“. Безплътна ласка и хладен полъх от древни светове. Галещият глас на Цена, драматичният фалцет на Snowy Shaw и топлата бленда на Mats Levén заместиха сирените, които омайват и привличат с гласовете си.

Ясно е, че колкото и да искам не мога да покрия толкова огромен сет лист във всичките му детайли. Интересен и незабравим момент от шоуто беше и изпълнението на „Мysterious“ от Jeff Scott Soto, който покани на сцената Калоян Николов финалист в „Гласът на България“. Както и китарното соло на маестро Leonardo Porcheddu. Маестро Mistheria освен с безупречния си професионализъм прибавяше една чисто италианска, ренесансова изисканост и разкош към общото въздействие.

Първият от бисовете е „Sons Of The Staves of Tiime“. Песен на Therion не само с участието на Mats Levén, но и написана от него, която с течение на времето се превърна в една от визитните му картички. Изпълнена от Mats по същия вълнуващ и всеотдаен начин, по който сме свикнали да я слушаме и гледаме. Тук разбира се женските вокали са на Цена.

Краят събира всички на сцената за изпълнението на вечното „The Show Must Go On“. Едно непреходно послание, което някога Queen оставиха на света и на своите колеги. Нека шоуто им да е вечно, защото те са радостта на света и Бурята, която ни кара да се чувстваме живи.

Легендарни звезди на световната метъл сцена, концерт майстори от Vivaldi Metal Project и утвърдени български музиканти делиха една сцена, за да докажат, че музиката няма възраст, правила и граници. Музиката е душа, сърце и живот. Вихър от Стихии, които се обединиха за постигането на една неземна хармония и извънсетивна красота. В музикалния живот на България се случи нещо значимо, но въпреки всичко си остана малко ъндърграунд. Което, за сметка на това го превърна в едно бутиково и много интимно преживяване, за тези които бяхме там.

Този, който някога се е сетил да „метализира“ класическата музика и оперното пеене е бил гений. Не само се появи един вече устойчив музикален жанр, но се създават шедьоври, които сигурна съм ще останат във времето като класически образци на музиката. Ние имаме едно произведение на класическата българска литература – „Когато гръм удари как ехото заглъхва“. Storm in Human Form беше гръм, който порази сърцата ни, а ехото от него ще заглъхва много дълго във всеки от нас, присъствалите. Пожелавам си друго такова събитие в обозримото бъдеще. Поклон пред всички артисти и организатори създали тази Стихия за нас! Glad Midsommar!

ГАЛЕРИИ

Storm in Human Form                                                                                  Ghost Warfare