„Ако ни боли нас, ще ви боли и вас“ – Интервю с BLEAK REVELATION

Само преди броени дни излезе новият албум на родната дуум/дет метъл група BLEAK REVELATION, Collapse. Интервюто, което ви предлагам е наистина интересно, забавно и много изчерпателно… Съвсем в стила на момчетата. За, което искрено им благодаря! Приятно четене!

Satania: Здравейте, момчета. Според моите архиви с вас сме си говорили преди цели пет години. Какво се промени в групата за това време?

Антон: Здравей, Satania! Радваме се да се завърнем на територията на Metal Hangar 18! Накратко, мога да сумирам последните пет години така:

Продължихме с композирането на нова музика, но с дълги паузи заради отсъствие на членове на групата.

Разписахме се на известен брой локални гигове, включително двукратно участие на W:O:A Metal Battle, свирене по залез слънце на Sea Of Black 2018 и подгряване на големи имена от световния ъндърграунд (Batushka, Ophis, Eye Of Solitude).

Издадохме демо (към инструментала Void, който присъства и в новия албум) и 13 минутен сингъл (Repentance, 2018).

Мартин Бъчваров (Hellrider, Maltworm) се присъедини като пълноправен член на бандата и се включи както в живите изпълнения, така и в композирането на новия албум. С Константин Захариев (китари) и Георги Богданов (ударни) се разделихме по приятелски, като Жоро и участва в аранжирането и записите на албума.

В началото на 2019-та спечелихме конкурса на Иво Иванов “Джипа” (Enthrallment) и Максим Горанов (Диана Експрес), който ни даде уникалната възможност да влезем в студио и да запишем албума си безплатно. Като част от “пакета” е и клип към парче от албума, за който в момента се грижи Val Volegna (работил с Poppy Seed Grinder, Eufobia, Coprostasis, Dreg Starz и много други).

S.: Как се сработихте с новите си колеги и какво внесоха те в групата (идеи, вдъхновение, нов подход към музиката ви)?

Антон: С Мартин нямахме особено нужда от сработване, защото той вече беше излизал няколко пъти на сцена с нас и има ясна идея кои сме и накъде отиваме. Също така с него делим още две банди и малко или малко сме привикнали на стиловете си на работа. Бъчваров внесе в бандата основно алкохол (съответно махмурлук), но също така и някои грозни рифове и по-агресивен подход към китарата, който ни беше необходим, за да изведем музиката си на ново ниво.

Александър: Марто е страхотен пич. Покривал ме е десетки пъти на живи участия докато се мотаех из чужбина и не бях сред бандата. Разбира се, накрая го взехме като постоянен член, защото е сериозен и винаги надъхан. Много ме кефи чувството му за хумор.

Мартин: За мен също нямаше нужда от дълга адаптация, защото в последните няколко години ми се беше налагало да замествам и двамата китаристи на различни концерти. Това дори направи работата по новите парчета по-лесна за мен, тъй като и нещата от първия албум ми бяха непознати в началото и работехме с момчетата от нулата. Писането на нова музика стана някак си като естествено продължение на периода ми като лайв китарист.

S.: Вторият ви студиен албум излезе на 22 септември. Разкажете повече за процеса на създаването му. Колко време ви отне, какви трудности срещнахте докато получите крайния завършен резултат?

Антон: Колко ни отне създаването? Ами… пет години, ха-ха! Групата имаше дълги периоди на застой покрай, заради неяснотите около състава й. За мен основната трудност остава, че Сашо беше извън страната в периода, в който работихме върху материала. Изключвайки Void и Death Of A Wanderer, които свирихме дълго време по репетиции, по-голямата част от песните бяха аранжирани по-малко от година преди да влезем в студио. Текстовете също са сравнително “млади”, и според мен това е правилно – те трябва да изразяват творческото ти “аз” в момента, в който музиката вижда бял свят. Ако търсиш истории за композициите – например The Misanthrope до последно беше с работно заглавие Der Menschenfeind и първоначалната идея беше лириките да бъдат основно на немски. За щастие това не се случи, и цитатът на Шопенхауер по средата остана като приятен акцент.

Мартин: Не си спомням конкретни дати, но репетициите, с които подготвихме песните една по една, ни отнеха може би около четири-пет месеца. Трудностите основно бяха свързани с останалите ни ангажименти и честата невъзможност всички да бъдем на едно и също място по едно и също време, било то заради работа, другите групи в които свирим или по лични причини.

Александър: Това което ще издадем сега е един прекрасен черен букет от ужас и отчаяние. Много разнороден – за което аз лично се кефя. Още от ранните дни на създаването на бандата винаги съм толерирал и подкрепял музиката да се пише не просто от един член, а всички да допринасят. Повечето тракове вече всички ги бяхме понаучили, още преди да замина за Чехия. Албумът съдържа два чисто нови мои трака – Drown (която написах буквално за петнадесетина минути) и The Web of Your Betrayal (написана години по-рано и инспирирана от разочарованието ми към човешкия род), които аз предложих да добавим и пичовете се съгласиха. Като цяло половината песни са мои чеда, останалата всеки от пичовете е добавил, което наистина ме прави щастлив. Така албумът ще звучи и по-шизофреничен, а за мен това е добре дошло.

S.: Албумът е записан от Иво Иванов “Джипа” (Enthrallment, Corpse) и Максим Горанов (Diana Express) между май и юли 2019 в Mrdr Sound Studios и Max Sound Studios. Какво можете да споделите от сътрудничеството си с тях. Персонално липсваше ли ви Déhà като ментор?

Антон: Déhà свърши страхотна работа върху дебютния ни албум и много ни помогна да се осъзнаем и развием правилното мислене, докато правим първите си стъпки в екстремния ъндърграунд. Със сингъла Repentance (2018, записан, миксиран и мастериран от Владимир Бочев, Zero Project Studio) и новия ни албум Collapse (2020) имахме възможността да колаборираме с инженери, които са работили с огромна палитра от жанрове и артисти. Максим Горанов е институция и пълен с весели истории за изпълнителите, които са използвали услугите му (обърнете внимание на плакатите от приложените снимки), а Иво Иванов “Джипа” е доайен в областта на тежкия метъл и страхотен събеседник на по чашка.

Важен елемент от записите е, че звукът е възможно най-натурален – това, което чувате, са истински барабани, аналогови усилватели и педали, с минимално количество симулации и без реампинг. По-голямата част от записите се случи в Плевен, в студиото на Максим, в което прекарахме два пълни дни и излизахме само, за да презаредим бутилки от близкия магазин. Това ни помогна да бъдем сто процента концентрирани върху задачата, вместо да идваме уморени и изнервени след работа. В края на първия ден имахме и легендарно афтърпарти в легендарната кръчма на Васко от Enthrallment

Александър: Макси и Джипа са невероятни професионалисти и страшни пичове. Имахме огромен късмет да ни приютят в студиото си и да работим заедно. Чувствах се като в рая докато записвахме.

Мартин: Целият уикенд в Плевен беше като RPG игра. Изпълнявахме мисиите една по една, но вместо виртуални жълтици наградата бе алкохол. В крайна сметка се получи точно това което искахме и след като се върнахме в София, с Maltworm подгрявахме Necronomicon. На другата сутрин дори нямах сила да си махна колата от клуба и ми сложиха скоба. Така че албумът поне на мен ми излезе 30 лева. Не вярвайте на Джипа, че е безплатен.
Ако обаче трябва да бъдем сериозни, работата с Иво и Максим ще я помня дълго заради опита, който ни беше предаден, гостоприемството им и това на хората около тях, както и приятелското отношение.

S.: Прочетох ревюто на колегата, принципно и моите усещания и асоциации са същите, та как бихте коментирали натрапчивата асоциация с PARADISE LOST? Това притеснява ли ви в някаква степен или ви ласкае? Търсен „ефект“ ли е?

Антон: Никой от нас не крие, че Paradise Lost са ни любима банда, и тъй като са голямо име, нормално е хората да ни сравняват с тях. Подобно на тях, и ние не се ограничаваме в един жанр – било то дуум, дет, блек или готик метъл. Между другото, лично аз чувам Paradise Lost само на няколко места в албума, но това се е получило естествено, без да е търсен ефект. Може да се каже, че в писането на музика Сашо вкарва класически дуум и скандинавска меланхолия, Марто – повече агресия и мелодичен дет метъл, а аз – от протяжната пещернящина и циклежи. Колкото до това дали съпоставките ни притесняват – мен лично не, това е добра реклама. Когато някой познат поиска да го ориентирам на коя банда приличаме, те са едно от първите имена, които ще спомена – естествено, с уговорката, че не се ограничаваме дотам.

Александър: Нима е лошо да те сравняват с Paradise Lost? Несъмнено, едни великански фундаменталисти и наше голямо вдъхновение. Но въпреки това Антон го каза – всички се кефим на Paradise, но всеки от нас прилага собствения си стил в песните. Въпреки че лично винаги съм се прихласвал пред October Tide. Ще добавя, че съществува и друга БГ банда, която има доста Paradise Lost влияния и заслужава внимание, казва се Oldenwood.

S.: Концептуален албум ли е Collapse и по принцип каква тематика е заложена в песните?

Антон: Не е концептуален, а по-скоро колекция от песни. Може би генералната тематика на текстовете ми е, че околният свят и вътрешният космос отиват по дяволите. Вече чухме определения от типа на “интелектуални” и “философски”, което звучи доста по-претенциозно от самите лирики. Те са все така метъл, просто по-малко хорър и фентъзи насочени.

Александър: Абсолютна сбирщина от тракове. Изпуснахме нишката на темата човек-природа, която беше заложена в Afflictive Seclusion. Но така ни кефи.

S.: Едно пиленце ми пошушна за една забавна история, която се е случила по време на ваше живо изпълнение. 🙂 Бихте ли я споделили?

Мартин: Мисля да не изпадам в подробности, но историята потвърждава тезата, че творим гадна музика. Докато свирихме The Misanthrope в Казанлък миналата година (на съвместен концерт с нашите приятели от Ghost Warfare), едно момиче мина покрай сцената с бърза крачка към изхода и ръка на устата.

Антон: Освен това взе със себе си своя приятел. Така от десетината души публика остана едноцифрен брой. Спокойно можем да спекулираме дали й е прилошало от алкохола или действително музиката ни е толкова неприятна, но съветвам да опитате за себе си и да ни предадете обратна връзка. Колкото до самата песен, не беше неочаквано стечение на обстоятелствата – по време на сесиите в Плевен Максим, записал велики български песни от миналото и свикнал на всичко от поп-фолк до дет метъл, ни даде обратна връзка за това колко тегава и монотонна всъщност е (“Браткиш, ти ме приспа бе!”). Естествено, в този момент всички бяхме убедени, че тракът трябва да остане точно такъв.

Мартин: Като допълнение мога да добавя как на една репетиция я записахме с телефон и като я слушахме после Жоро каза, че звучи все едно „някой настъпва малко животно“.

S.: Вие продължавате да сте единствената по рода си група на нашата сцена. Може ли да се каже, че това е стимул за вас да продължавате да творите в същата стилистика? А всъщност какво ви движи напред и ви кара да не се отказвате (някои родни групи в един момент се предават)?

Александър: Бъдещето на бандата винаги е било забулено в мъгла. Аз отдавна не съм физически сред момчетата и за съжаление не смятам да се връщам в България. Аз се радвам много на решението им да продължат напред.

Антон: Определението ни ласкае, но не мисля, че сме единствена по рода си група в България, защото макар с леки жанрови разлики, има доста родни артисти, които чувстваме близки до себе си и своя мироглед – Dimholt, Eufobia, Vokyl, Historian, Oldenwood, Ghost Warfare, Deadscape, Feedbacker, Upyr (R.I.P. Боро)…
Колкото до мотивацията ни, ние не сме “рокендрол” персони, и бандата съществува единствено за да бъде отдушник на тежките моменти и мрачните пространства, в които всеки един от нас понякога попада. Затова смятам, че избралите да дадат шанс на музиката ни ще я усетят близка до себе си.
В локалния ъндърграунд онези, които търсят слава, пари или групита, окапват бързо. Остават хората, които творят на първо място за себе си, и ако не броим музикална несъвместимост, единствените причини, поради които биха прекратили дейност, са от лично или семейно естество. Което си е напълно уважително.

Мартин: Според мен повече от бандите на сцената в България имат някаква уникалност, която ги отличава от другите. Стимулът за мен са спомените, които остават след концерти, записи и прочие. Не изпитвам желание да се доказвам като по-добър или по-креативен от другите музиканти. За щастие повечето от тях са ми приятели. Композирането при мен се получава като резултат от свирене, а не целенасочено писане на музика. Правя го с цел да изразходя отрицателната си енергия по креативен начин и може би има хора, които на подсъзнателно ниво харесват самата емоция в идеите ни.

S.: За тези седем години чувствате ли се, хм… пораснали – музикално, професионално. Вие винаги сте гледали на себе си някак несериозно и с много самоирония, започвате ли да се взимате „на сериозно“ или всичко е за забавление и хубави споделени мигове с приятели?

Антон: Независимо от примесите, това е дуум метъл и думите “забавление” и “хубави споделени мигове” са строго забранени. Самоиронията е част от личния ни живот и отношенията помежду ни, но музиката ни не е на шега и я взимаме абсолютно насериозно. Иначе през 2021 г. отбелязваме десетата годишнина на бандата – първата ни репетиция със Сашо беше февруари 2011-та, и още тогава оформяхме вида на тракове като As If и Enslaved от първия ни албум Afflictive Seclusion (2015).

Мартин: С годините хората си променят начина на мислене и вкусовете. В комбинация с опита това влияе и върху музиката, която създаваме.

Забавлението идва заради приятелството ни извън бандата. Колкото до отношението, предпочитам да не летя в облаците без постигнати резултати. А ако не се отнасяхме сериозно с бандата, може би нямаше да водим този разговор.

Александър: Самоиронията е нещо изключително важно за нашето ежедневие. Всичко правим защото така ни харесва и обичаме. Депресията, отчаянието, разочарование и тъгата за мен пълнят безкрайното тъмно море, от където вземам с една кофичка и си създавам музиката, дали ще е Bleak или някой друг проект.

S.: Може би тази година това е тренда, но липсват ли ви концертите, живото взаимодействие с хората (колеги, публика) и как лично на BLEAK REVELATION се отразява това?

Мартин: Никой няма да повярва, ако изстреляме едно хладнокръвно „Не“. Музиката е огромна част от живота и на четирима ни и няма как свиренето на живо да не ни липсва. За съжаление такава е ситуацията в целия свят и ще трябва да се адаптираме към обстановката.

Антон: Въпреки че ми липсват живите концерти, с Bleak Revelation не сме били чак толкова активна лайв банда, основно заради променливия състав и не толкова големия интерес към нашите живи участия – което си е в реда на нещата, предвид музиката която свирим (твърде мелодични сме за блек и дет метъл феновете, и твърде тежки за всички останали) и по-аматьорските ни изпълнения в ранните години, които вероятно отдръпнаха някои хора от нас. Когато правим лайв обаче, сме готови да се раздадем на максимума на възможностите си и отвъд. И ако ни боли нас, ще ви боли и вас.

S.: Имахте ли планувани концерти (например за представянето на Collapse), от които сте се отказали или преместили за „по-добри времена“?

Антон: Към момента нямаме постоянен барабанист и Александър (китари) живее извън страната, но имаме приятели, които са готови да помагат с живите изпълнения, когато (ако) епидемичната обстановка позволи. Не съм почитател на онлайн концертите, които бяха интересни в първите две седмици от възникването на идеята, и после се превърнаха в очевидни касички за краудфъндинг. Ако има лайвове на Bleak Revelation, те ще са истински и нарядко, за да се запази тръпката.
От друга страна, смятам че положението ни не е чак толкова лошо – в такива моменти опциите на много банди са да пишат и издават музика, и ние добре се възползваме от това – третият албум е в общи линии вече написан и вече работим полека-лека и по него.

S.: И така, Collapse излезе на 22 септември. В какви формати и на кои платформи, как феновете могат да се снабдят с него?

Антон: На първо време Collapse ще се разпространява основно дигитално, като ще бъде достъпен общо взето във всяка съществуваща платформа за стрийминг или даунлоуд – Bandcamp, YouTube, Spotify, Deezer, Pandora, Tidal, iTunes, Google Play Music, Amazon и още много други.

В случай, че искате да подкрепите безрезервно българския ъндърграунд, албумът на WAV/FLAC/MP3 струва около 5 долара (или 8 лева), без които със сигурност можем да живеем, но ако имаме, инвестираме обратно в бандата (обикновено записи/мърч/печат). Вторият, по-модерен вариант, е стрийминг в Spotify, Deezer и подобните им – от всяка изслушана песен печелим средно по 2-3 стотинки, с които след няколко месеца активно слушане ще можем да си купим по една бира, за да се почерпим за издаването.

Ако нито една от тези опции не ви устройва, пишете ни – ще ви пратим албума безплатно на MP3, ако вече го няма в руските тракери. Физическо издание се планира, но ще излезе на по-късен етап.

S.: Някакъв друг мърч ще бъде ли тиражиран – фланелки например?

Антон: Имахме намерение за тениски и физически издания, но по мои сметки в ъндърграунда около 80% от тях се купуват на живи изпълнения – което обезмисли производството на мърч към този момент. Естествено, идеята ще бъде осъществена в някакъв момент, защото и ние сме олдскул метъл фетишисти и обичаме да събираме меморабилия. Разполагаме и с ограничено количество значки и дискове към първия ни албум Afflictive Seclusion (2015), така че ако искате да подкрепите бандата със закупуването на такъв сувенир, това е вариант.

S.: Благодаря за интервюто. Нещо, което не попитах, но искате да споделите.

Антон: Искам да споделя интересен факт – към този момент еднакъв брой медии от България и Малайзия са ни взели интервю, а чуждите ревюта се очертава да бъдат повече от българските. Мисля, че това е достатъчно красноречиво за интереса, който представлява нашия жанр тук. В този ред на мисли – благодарим за подкрепата към родната сцена, Metal Hangar 18!

Мартин: Благодарим за интереса към албума. Надявам се интервюто да не го прочетат само майките ни и това за третия албум да е след по-малко от пет години. Наздраве!

Официални ресурси:

https://www.facebook.com/bleakrevelation

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото