LIBERATION FUNERAL – химни за Смъртта, които ни направиха по-живи от всякога

Топла, майска вечер на 24.05.2014г. Обикновено месец май винаги е свързан с много емоции, промени, суетене, но този ден ще се запомни. И то не само заради сполетялото ни по-рано през деня земетресение, което за кратко стана най-обсъжданата тема. Обичайните ценители и фенове на родния ъндърграунд се събираме пред Jet Rock Club в късната привечер в очакване на едно събитие, което най-после успя да стане факт – концертът-представяне на дебютния албум на Dimholt „Liberation Funeral“, със съпорт банди. Както и друг път съм се изразявала, обичайните заподозрени сме там. Сред присъстващите имаше и доста музиканти от други родни банди, дошли да подкрепят колегите си, което (поне на мен) ми направи много добро впечатление. Освен това имаше фенове от Бургас, както и международно присъствие. Финландецът Мика, явно фен на Bleak Revelation, защото си купи тяхното демо след концерта, както и специалният гост на събитието, белгиецът Déhà. Déhà е емблематична фигура в депресив блек, ембиънт, нойз и фюнеръл дуум средите, в момента. Създател на множество музикални проекти, най-известният сред които Imber Luminis.

Първата група за вечерта са Bleak Revelation. Млада doom/death група, която въпреки мрачния стил, в който си е избрала да твори показва завидни упоритост и ентусиазъм. Бях много приятно изненадана да видя, и чуя огромния напредък, който са постигнали от първата си изява преди 6 месеца до сега. Сетът им беше кратък. около 30 минути, през които ни изсвириха няколко авторски парчета и вечната класика на Paradise Lost – „As I Die“. Китарните партии пък бяха отредени на инж. Колев от Azzrakgar, който замества времнно отсъстващият китарист на Bleak, Константин. Ще имаме удоволствеито да видим инж. Колев и на следващия концерт на  Bleak Revelation, който ще се състои на 29.05.2014г в Bar Clib Adams. Мога само да кажа – дерзайте, момчета и ще се видим на 29-ти.

Set list Blaek Revelation:
1. As If
2. Enslaved
3. Egotistic
4. As I Die (Paradise Lost cover)
5. Perished
6. Defied

Втората група в афиша бяха блековете от Bolg. Да си призная дори за мен тази група беше малка мистерия, но участниците в нея любезно ми предоставиха кратка информация, за което им благодаря. Bolg (което в превод от старобългарски означава „Вълк“ както и Просветен,Знаещ“) е създадена в град Радомир от Крум – вокал и китара през 2003г. Името не е случайно, идва от славните ни езически времена и е тясно свързано с тематиката в текстовете на групата. Останалите членове са: Kamael – барабани, Даниел – бас и Станимир – китара. През 2004г. в този си състав записват демото/ЕР-то си …Against The Christian Terror“ в „Come to sin“ home studio в Благоевград. Същата година една от песните – „Pagan Forces“ е включена в компилацията „We Worship…“, а цялото демо/ЕР се появява на пазара в сплит с друга родна банда – Exile. Година по късно отново „Pagan Forces“ е включена в компилация, но този път издадена в Германия. След доста промени в състава си, групата записва песента „Beyond The Visions Of Death“ от предстоящият им втори албум. Bolg изнася концерти предимно в България, но през лятото на 2009г. излизат и на гръцка сцена. Актуалният състав към днешна дата, в който имахме удоволствието да ги видим е: Крум – вокали и китара, Kamael – барабани, Асен – китара, Петър – бас. Атакуваха ни с безкомпромисен black метал в духа на славните trve времена на този стил. Наред с авторските композиции, изпълниха вечните класики – „Panzer Division Marduk“, „Pure Fucking Armageddon“ и „Black Viktory of Death“. Бяха доста критични към представянето си, но „жизнерадостния“ black, който захвърлиха в лицата ни, вля нужната доза енергия и ни подготви за истинското предизвикателство, което ни очакваше.

Set list Bolg:

1. Intro
2.Поквара
3. Beyond the Visions of Death
4. Romes
5. Panzer Division Marduk (Marduk cover)
6. Древните
7. Сън на Смъртта
8. Pure Fucking Armageddon (Mayhem cover)
9. Realm of Insanity
10. Кървав идол
11. Pagan Forces
12. Black Victory of Death (Darkthrone cover)
13. Покров

Не мисля, че е нужно да представям Dimholt на феновете на мрачните стилове. Група извървяла много дълъг, и сигурна съм, нелек път за да бъде това, което е сега. И най вече за да бъде факт албумът „Liberation Funeral“ точно в този си вид – изпипан до детайл и като визия и като звук.
Още щом се качиха на сцената ме завладя усещането, че пред мен не е поредната българска ъндърграунд група, а група от световна величина. Невероятно сценично присъствие, саунд на който би завидяла всяка държаща на професионализна си група.

Тодор не просто изпява строфите на песните, той ги изживява пред нас. Музиката не е само музика, тя е внушение и обсебване. Отваряме сетивата си и усещаме как Мрака ни докосва. Чуваме шепота на хиляди скрити накъде отвъд, невидими същества. А може би са нашите собствени души и мисли?! Изплакано Безсилие и изкрещяна Самота. Шепотът преминава в крясък, в писък. Толкова самотен, че от него започва да боли… влудяващо. Усещаме как излекуваните ни рани започват отново да кървят. Болката живее някъде в нас, скрита под воал от пустота. Пустота, която често отричаме да е част от същността ни, и от която ни е страх, защото нормалното ни състояние е да се стремим към светлината и топлината, наша екзистенциална необходимост е да погребваме дълбоко в подсъзнанието си емоциите и чувствата, които ни разяждат и внасят смут в илюзорно подредения ни живот. Но Dimholt и тяхната музика ни принуждават да признаем, че Самотата и Отчаянието често са естествените ни спътници. Особено на онези неспокойни, вечно търсещи души, които въпреки, че излизат понякога „на светло“, предпочитат уютната прегръдка на Нощта и безкрайните дебри на онази Бездна, която се намира някъде отвъд разума и обичайните възприятия.

Dimholt изпълниха всичките десет композиции от албума си. Кулминацията, лично за мен беше песента  „In Tombs“, за която поканиха на сцената Déhà, който изпълни част от вокалните партии. Трудно е да се опише емоцията и атмосферата, която създадоха. Ще опитам да ги пресъздам с едно самопризнание – две живи изпълнения са ме разплаквали… буквално – Watain и Dimholt. Когато един артист има смелостта не само да изпълни творчеството си, но и да го изживее и изстрада пред публиката си, разкривайки съкровени кътчета от същността си, енегрията е толкова силна, че те унищожава.
Песента „At The End“ пък беше поздрав за Иво от Diabless за безценната помощ, която оказва на групата. Сетът завърши с кавъра „Hundre Ar Gamal“ на Khold и „Aegri Somnia“ песен от първото демо на групата.

В  заключение ще си позволя едно отклонение от общата тематика на материала. Наскоро станах част от кратък спор на тема „Имаме ли в България екстремни групи, които могат да се конкурират със световноизвестните си колеги?“ Моето категорично мнение е, че имаме. Само трябва да излезем малко от черупките си, да ги видим и чуем, и да им засвидетелстваме нужното внимание и подкрепа. Повечето от аудиторията са наясно как се твори такава музика (и то не само у нас, нека не се изкарваме все ние „най-зле“), през какво трябва да мине един творец за да има като краен резултат продукта, който иска. Без да прави компромиси с идеите си и качеството. Добрата новина е, че имаме такива творци и музиканти, раздаващи се до край за изкуството и каузата си. Едни от тях са героите в горния репортаж. И аз се чувствам наистина специалана, че имам възможността да се докосна до тяхното творчество и да дам скромния си принос в популяризирането му.

Set list Dimholt:

Снимките ни бяха любезно предоставени от фотографката Искра Георгиева – Is, за което искрено и благодарим. Очаквайте скоро още нейни снимки в галерията ни.