THE ARRIVAL OF THE DEMONS – Пришествие второ!

Peter Tägtgren е музикант с особена аура и невероятен магнетизъм. За професионалист от неговата класа не е изненада, че той така умело  и отдадено ръководи група (и то не само една), която вече толкова години съумява да бъде актуална. Точно затова е и толкова обичан. Да, Hypocrisy отдавна свалиха темпото в песните си, лишиха музиката си от  неконтролируемата лудост на албуми като „Penetralia” и „Osculum Obscenum”, но въпреки това шведите и в частност работохоликът  Tägtgren не загубиха едно – желанието и таланта си да създават запомнящи се песни, които да се превърнат в емблеми.  През 2010-та Peter обеща, че групата ще се върне в България за нов концерт, а за него е ясно, че е човек, който държи на думата си. И завръщането се случи! Денят X е неделя, датата е 22-ри септември, 2013-та година или иначе казано близо три години и половина след умопомрачително унищожение, на което ни подложиха легендите на шведският дет метъл Hypocrisy, на всичкото отгоре и документирано на великолепно DVD издание.

В центъра на столицата феновете започват да се събират около мястото на събитието, кой с бира, кой с някаква друга подгряваща напитка, доста по-рано от предвидения час. Ясно е, че „Mixtape 5” ще бъде препълнен, за което изненадани едва ли има. Входът гъмжи от хора, познати образи разменят окуражителни възгласи, а времето преди началото на шоуто отлита бързичко в сладки приказки.

Diabless

Diabless

Часът е 20:15, намираме бойни позиции и след кратка суетня екипът вече е готов за началото на концерта. Точно в 20:30 на сцената се качват родните атмосферични дет метъли Diabless. Безспорно една от най-обещаващите групи в България заби стегнат сет от 30 минути и с представянето си остави много положителни емоции. Иво и компания стояха на сцената завидно авторитетно и без да губят и грам време изсвириха композиции от дебютния си албум „Diabless”, както и едно ново парче. Квартетът свири с много настроение и емоция, давайки отлично начало на събитието. Звукът при нашенци беше достатъчно добър, за да си проличи наситеността и плътността в композициите им. Мелодичните, експлозивни и тежки парчета сериозно раздвижиха понасъбралата се тълпа, която ги прие доста радушно, а в последствие ги изпрати с овации. С представянето си момчетата доказаха, че в тяхно лице родната сцена има още една група, която притежава страхотен потенциал и появата им като предгрупа на Hypocrisy и Hatesphere не е никак случайна.

 Сет на Diabless:
1. To  Them
2. New God
3. Cold Blood
4. Servant Of God
5. Who Am I
6. Morbid Visions

HateSphere

HateSphere

Тридесетте минути, отредени за нашите юнаци отлетяха много бързо и след тях на сцената трябваше да се качат датчаните Hatesphere. Група със стабилен опит зад гърба си, която определено знае как да печели публика на своя страна. С почти изцяло обновен състав и с единствен останал оригинален музикант в колектива, траш/дет квинтетът започна  ударно още с появата си пред феновете. Hatesphere имаха на разположение около 45 минути, в които представиха десет парчета, сред които и една песен от новия албум „Murderlust”, който излиза днес. Настроението при тях беше доста приповдигнато, като вокалистът им Esse Hansen постоянно подканяше хората пред себе си да се активизират. Феновете от своя страна не стояха безучастни и приеха радушно датчаните, но май поспестяваха сили за големите герои на вечерта.

Паузата след изпълнението на Hatesphere сякаш беше безкрайна. Сцената е разчистена, лампите приглушени, а точно в 22:30 пръв мястото си зад барабаните заема норвежкият титан Reidar Horghagen, последван от Tomas, Mikael и легендарния Peter Tägtgren. И се започва!

Hypocrisy

Hypocrisy

Началото очаквано бе с парчето „End Of Disclosure” от актуалния едноимен албум на бандата. Още с първите рифове на заглавната песен стената от рифове и мелодии връхлетя като ураган и в продължение на около час и половина шведите бяха абсолютно безпощадни! След среднотемповото начало последва скорострелната „Tales Of Thy Spinless”, а веднага след нея зазвуча хипнотичното интро на „Fractured Millenium”. С всяка следваща песен феновете ставаха все по-екзалтирани, а Peter не пропусна да погали с комплименти самочувствието на родната публика. А тя за пореден път засвидетелства любовта си към г-н Tägtgren, награждавайки го с бурни възгласи след всяко от парчетата. Песен след песен тълпата крещеше все по-силно, докато Tägtgren и неговите подопечни нижеха риф след риф. Фронтовата линия, включваща Peter, Tomas и Mikael беше доста подвижна и енергична, сновеше безспирно и подканяше феновете да бъдат още по-шумни. В тотален контраст с тях Horgh със студено хладнокръвие и ледено изражение сякаш се беше концентрирал единствено върху барабаните пред себе си.

Hypocrisy ни разходиха почти из цялата си дискография, като напълно в реда на нещата акцент в сет листа беше „End Of Disclosure”, представен от четири парчета. Липсваха емблематичните вратотрошачки „Pleasure Of Molestation” и „Osculum Obscenum”, но за сметка на това не ни бе спестена „Left To Rot” от дебюта. Тоталната изненадата беше култовата „Necronomicon” от далечната 1993-та година. Минахме през знаковите „Buried”, „Fire In The Sky”, „Elastic Inverted Visions”, както и откосните „Valley Of The Damned” и „Warpath”.

Hypocrisy setlist

Hypocrisy setlist

Отправил взор към четиримата музиканти пред мен, осъзнавам, че краят на това събитие наближава, а все още има толкова много песни, които ми се иска да чуя. „Нека има и за следващия път”, казвам си, докато виждам как юнаците се „сбогуват” с тълпата. Но е ясно, че не всичко е приключило. ХИМНЪТ все още не е изпълнен! След минута зазвучава интрото „The Gathering”„….this is weird…” и Horgh подкарва „Roswell’47”. Поглеждам към хората пред сцената и виждам как тълпата избухва. Тръпката е неповторима! „Adjusting The Sun”, „Eraser” и е време да приключваме, а Hypocrisy със сигурност имат подготвен последен пирон – „The Final Chapter”. А после край! Този път връщане няма! С това се сложи точка на второто гостуване на шведите у нас.

Hypocrisy + Diabless

Hypocrisy + Diabless

Времето ще покаже дали ще има трето, а на нас не ни остава нищо друго освен да се разотиваме с усмивки на лица и с позаслабени гласови възможности – едни от най-ярките показатели за качеството на даден концерт. За което, разбира се, сме длъжни да благодарим и на организаторите от BGTSC, постарали се да направят музикалният 22-ри септември наистина запомнящ се!

From The Abyss: Herbst

 Галерия
Hypocrisy
Hypocrisy
2 снимки
HateSphere
HateSphere
56 снимки
Diabless
Diabless
33 снимки
Fans
Fans
48 снимки

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото