РОК РАЗХОДКА: седмичен рок обзор

Tank и ZZ Top показаха новите си клипове, Alice Cooper издава бокс сет, а на Ричи Блекмор не му пука дали Deep Purple ще влязат в „Залата на рокендрола“. Вижте какво още се случи миналата седмица.

Британската хеви метъл банда Tank показа новото си видео към песента  ‘War Nation’ от едноименния им нов албум. (Може да видите видеото по-долу)

Tank са към края на работата си по предстощото през ноември DVD. То ще носи името ‘War Machine Live’, ще включва концертни изпълнения, заснети в Полша през 2011 и 2012, плюс интервюта, задкулисен материал и съвсем новото видео ‘War Nation’.
Официалната дата, на която трябва да излезе  DVD-то е 12 ноември в Европа и 11 декември в САЩ. За да промотират диска, Tank ще предприемат европейско турне в края на годината.
Междувременно от бандата потвърдиха информацията, че ще участват на фестивала Rockhard 2013 в Германия.

Aerosmith пуснаха още едно видео от предстоящия ‘Music From Another Dimension’. Парчето се казва ‘Street Jesus“, а клипът може да се гледа, когато от IFPI решат, че не нарушаваме авторските права.

След две успешни години, Thin Lizzy решиха да не издават нов албум под това име.  Scott Gorham споделя, че решението им е взето заради дълбокото уважение, което изпитват към Phil Lynott и неговото творчество. Китаристът на Thin Lizzy твърди, че това решение е изключително трудно, като се има предвид усилията, които музикантите положиха, за да възстановят групата.

„Всички знаем какво беше Фил за тази банда, както и за феновете. Написахме 20 песни и смятаме, че Фил би се гордял с тях. Въпреки това, няма да ги издадем под името Thin Lizzy. Искрено благодарим на всички, които ни подкрепяха и окуражаваха през годините, както и на феновете.“

Ricky Warwick коментира:

 Никой не уважава Фил повече от мен. Да пея песните му през последните две години беше невероятна чест и привилегия. Това е нещо, което никога няма да забравя.

Alice Cooper е свикнал да не разочарова феновете си, затова на 29 октомври ще излезе специално издание на бокс сета „Old School: 1964–1974“. Това е невероятната, но истинска история на Alice Cooper. Цели 4 диска, както и един е-албум, ще разкажат историята на една от най-великите банди. В сета ще бъдат включени още уникален училищен годишник, пълен с непоказвани досега снимки, редки аудио записи, изровени директно от личните колекции на Алис и музикантите от бандата му, записи от репетиции, интервюта, пълното шоу в Сейнт Луиз през 1971, което е част от турнето Killer. Върлите фенове на Alice Cooper знаят, че миналата година излезе подобен бокс сет, озаглавен по същия начин. В интерес на истината, този е по-усъвършенствана версия на миналогодишния, който бе напълно разпродаден.

Така и така говорим за „ценности“, вижте за какво става дума в следващите редове. Рисунка, притежавана от „бавната ръка“ Ерик Клептън, бе продадена за рекордните 34 милиона долара. Картината бе продадена в петък по време на лондонски аукцион. В интерес на истината и 5 лева не бих дала за абстрактното  „произведение“, но това е защото не разбирам от изкуство. Та, самият Ерик купува картината на немския художник Герхард Рихтер, заедно с други две негови рисунки за 3.4 милиона долара през 1994. Явно цената, на която картината бе продадена в петък, идва от факта, че Клептън я е държал в хола си 18 години. Вижте картината ТУК.

И тъй като не мога да се наситя да пиша за Клептън, ще спомена и преиздаването на най-успешния му солов албум, озаглавен „Slowhand”.  Така китаристът ще отбележи 35 –тата годишнина от излизането на албума, в който намират място хитове като „Cocaine,’ ‘Wonderful Tonight’ и  ‘Lay Down Sally,’. По-интересното тук обаче е добавянето на 14 неиздавани песни. След официалното си излизане през ноември 1977, ‘Slowhand’ се задържа в чарта Billboard цели 74 седмици, като пет от тях е на 2 – ра позиция.

Ако 35 години ви се струват много в света на музиката, то 50 сигурно ви изглеждат като цяла вечност. Но за The Rolling Stones времето не представлява фактор, който се отразява на кариерата им. Е, вярно Кийт Ричардс изглежда на 100 години, но пък още свири. Те са една от най-успешните банди в света и макар, че през 60 – те дишат прахта на The Beatles, днес рейтингът на Мик Джагър е по-висок от този на Пол Маккартни. Слуховете, че ветераните ще се съберат за едно турне, с което да отпразнуват 50-тата си годишнина, се тиражират с бясна скорост. Но какво друго можем да си помислим, все пак изкараха нов сингъл, който може да чуете по-долу. Парчето се казва Doom and Gloom и е напълно в стила на бандата

Същото може да се каже и за песента на ZZ Top ‘I Gotsta Get Paid.’ Парчето е част от най-новия албум на тексасците “La Futura”, който излезе миналия месец. Песента се сдоби и с видеоклип, в който отново се появява дългокрака красавица, a Billy Gibbons прекарва по-голямата част от видеото в прашна, антикварна кола. Може да го видите по-долу.

ГОДИШНИНИ: Преди 35 години, Kansas  издадоха „Point Of Know Return’ – безспорно най-забележителният албум, който бандата е правила някога. Въпреки това критиката си казва думата. Rolling Stone дава противоречиви мнения за албума. Критикувайки текстовете, наричайки ги „глуповати“, от списанието одобряват песните в музикално отношение. Но феновете не взимат много присърце драсканиците на журналистите. Point of Know Return е най-голямото постижение на  Kansas в чартовете. През 1978 достига до номер 4 в САЩ.

Преди 29 години Kiss свириха за пръв път пред публика без грим. За банда, станала известна предимно с интересния си външен вид, това си е сериозно гмурване в дълбокото. На 11 октомври, 1983, Kiss откриват лицата си пред публиката. Това носи противоречиви последствия за бандата. От една страна помага да ревитализират комерсиалния си имидж, но от друга бележи началото на купища проблеми за Джийн Симънс.

ДРАМИ И СКАНДАЛИ: Естествено не липсват такива, дори в непукистки и бунтарски жанр като рока. Това е напълно нормално, но нещото, което не разбирам са коментарите на Стивън Тайлър. Вокалистът на Aerosmith оприличава музикантите от Kiss на комиксови герои, докато самият той не страда от липса на помпозност. “Имат няколко хита, но сякаш са излезли от комикс. Сами ги виждате с нацапотените им лица.“, коментарът бе направен  по време на Cowhead Show в Тампа. Той добавя:

Помня, когато бяхме заедно на турне, мисля, че беше през 1976, та тогава, един от роудитата ни се сби сериозно с човек от техния екип. Размахваха ножове, така че ги мразех още от тогава.

Робърт Плант пък се изложи на пресконференцията, която той, заедно с Джон Пол Джоунс,  Джими Пейдж и Джейсън Бонъм дадоха в Ню Йорк.  „Златният Бог“, както медиите наричаха Робърт Плант през 70-те, нарече журналист „идиот“. Незнайно защо Плант се ядосал на неизбежния и редовен въпрос „Ще има ли риюниън?“. Явно толкова често му го задават, че вече му втръсва да отговаря на него. Но, независимо от подбудите си, би трябвало да бъде поне малко по-любезен. Накрая вокалистът се извинил.

И въпреки факта, че феновете на класическите хардрокаджии Deep Purple, са развълнувани от номинацията им за „Залата на рокендрол славата“, самият китарист от класическия им период – Ричи Блекмор, не е особено вдъхновен. И преди е бил лаконичен по този въпрос, но сега открито заявява, че въобще не му пука. Това изказване Блекмор направи пред Billboard, тези дни. „Не ме интересува, не бих и отишъл. Не си падам по тези работи. Не ми пука!“, заявява 67-годишния китарист. Той добавя още:

 Изглежда, че феновете се интересуват повече, отколкото самите музиканти. Хората ме спират по улиците и ми казват ‚‘Трябва да бъдеш там, трябва да си в „Рокендрл залата на славата“, „трябва да направиш това, трябва да направиш онова“. По всичко личи, че не можем дори да си помислим за още един епичен риюниън.

И преди да ме обвините, че в ДРАМИ И СКАНДАЛИ, ви натоварвам само със скандали, бързам да коментирам Pete Townshend и трудното му детство.  Китаристът на The Who, Pete Townshend вярва, че „студеното“ му сценично присъствие се дължи на двете години от детството му, прекарани в дома на баба му. Townshend разкрива това в новата си автобиография, Who I Am. Малкият Пийт бил изпратен да живее при баба си, когато е едва на четири години. Описва жената като „викториански тип, доминираща, груба и студена“ . Китаристът споделя пред сп. Rolling Stone:

Започвам да разбирам защо, повечето ми песни са толкова тъмни, пълни с ярост и грубост. Оттук идва и „студеното“ ми присъствие на сцената. Всъщност исках да съм ядосан, но беше точно обратното.

В тези години, китаристът остава Roger Daltrey да ръководи бандата, освен това го оставя да продуцира цялото турне Quadrophenia.