Гръмотевичен концерт с JUDAS PRIEST

Жаркото обедно слънце на  29ти август не спря прииждащите черни фланелки с характерното наклонено лого на Priest да си проправят път през Борисовата градина. За щастие облаците покриха небето, жегата намаля и времето до началото мина неусетно. Вратите отвориха навреме, като организаторите от Fest Team се погрижиха влизането да бъде безпроблемно и гладко. Нетърпеливите фенове заеха желаните места. Мнозина разглеждаха мърч щандовете и посетиха разнообразните барове и места за хранене във Vidas Art Arena.

Навреме, 15 минути преди 20:00, зазвуча интрото на хърватите JELUSICK. С енергия и хъс бандата превзе сцената и заби „Jaws of Life“. Хубаво е да видиш млада група в разцвета на силите си, която да зарази с ентусиазъм още от първата нота. Песните следваха ударно една след друга, а музикантите не спираха да куфеят и да се забавляват. В началото на „The Great Divide“ харизматичният фронтмен Dino Jelusick се изяви и като клавирист. Той владееше публиката и ясно показа защо е толкова търсен като вокалист в редица банди. Последваха и няколко думи от родното попълнение зад барабаните – Ник Николаев. Съвсем отскоро ударникът е част от състава на бандата и с нескрито щастие сподели колко е радостен да бъде на това място. Върховата точка на шоуто им дойде с „Fly High Again“. Dino представи целия си вокален потенциал, като по време на песента представи и останалите членове на бандата – Ivan Keller на китара и Luka Brodaric на бас. За половин час групата се представи на изключително високо ниво и спечели множество нови фенове. Нека им пожелаем още много големи сцени и занапред.

Сетлист JELUSICK:
1. „Jaws of Life“
2. „What I Want“
3. „The Great Divide“
4. „Healer“
5. „Power to the People“
6. „Fly High Again„

Еуфорията се засилваше! Завесата с класическото лого, осеяна с култови обложки, закри сцената и скоро зазвуча „War Pigs“ на великите BLACK SABBATH. Всеки тръпнеше в очакване да види своите любимци. Каквото и да се каже за тези хеви метъл законодатели, ще бъде малко. Всеки е открил JUDAS PRIEST в различен период от дългата им кариера и има своите любими парчета. Но това, което сплотяваше всички в тази вечер, беше пламъкът, който се разгаря в сърцата на феновете на бандата още при първите звуци на вечните хеви метъл химни. Малко преди 21:00 легендите Rob Halford, Ian Hill, Richie Faulkner, Andy Sneap и Scott Travis се качиха на сцената в цялата си величественост, кожи и рокерия и подхванаха класика след класика. Още с първите рифове JUDAS PRIEST пренесоха публиката директно в златната ера на британския хеви метъл с „You’ve Got Another Thing Comin’“. Песента моментално превърна публиката в един глас. С механичната, почти индустриална мощ, носеща духа на Бирмингам, „Metal Gods“ си остава една от любимите песни на феновете и част от митологията около самите метални богове, свирещи на сцената.    Под съпровода на маршируващи роботи на големия екран басът на Ian Hill безпощадно разсичаше песента. Металният бог Rob Halford само попита дали сме готови, а китарното дуо Richie Faulkner и Andy Sneap подхвана един от най-разпознаваемите рифове в историята на хеви метъла. Заедно с бандата, куфееща в такт, на фона на британския флаг и обложката на „British Steel“ моментът се превърна в колективно празнуване на хеви метъла. С леко зловещата си атмосфера се върнахме назад до 1976 г. и култовата „The Ripper“ от „Sad Wings of Destiny“.
До тук всичко вървеше по план, но първите капки дъжд се понесоха към сцената. Капризите на времето само засилиха преживяването. Публиката свали тениски или нахлузи дъждобрани, а скандирането и куфеенето продължиха с пълна сила. Преминавайки през прожекторите, пороят създаде уникална атмосфера и пренесе всички в едно друго измерение. Сякаш пътуваш в космически кораб, а звездите около теб се разтеглят в светлинни лъчи. Зад сцената светкавици разпорваха небето, а от колоните звучаха едни от най-добрите сола и рифове. „The Sentinel“ се оказа един от онези моменти, които трудно могат да бъдат забравени. Емблематичният глас отекваше в нощта: „…A storm begins to grow.“ Зад сцената светкавиците раздираха небето с впечатляваща точност, сякаш бяха част от шоуто. Изненадващо групата напусна сцената, а от колоните прозвуча глас, който ни помоли да напуснем мястото на събитието, докато обстановката се подобри и бурята се отдалечи. Така някои се отправиха към аварийните изходи, а повечето фенове, все още подвластни на адреналина, останаха по местата си и скандираха името на бандата. Светкавиците все така проблясваха, а феновете пееха дружно „Highway To Hell“, прозвучала от колоните. След известна пауза времето се поуспокои и Halford и компания се завърнаха под още по-бурни овации. Пренесохме се сред пустинната магистрала с „Desert Plains“, но ето че дъждът пак заваля из ведро. За щастие светкавиците се отдалечиха, но „Lightning Strike“ ни порази. Би било епохално песента да звучи на фона на проблясващи светкавици, но все пак на първо място е важна безопасността. Въпреки противоречивата слава на албума „Turbo“, свързана с експериментите на бандата, „Turbo Lover“ за мен си остава магия от друго измерение. Благодарение на турнето „Faithkeepers“ се откри възможност за първи път да чуем ударната „Steeler“ на родна земя. Разпяването на „The Metal God“ премина в „Delivering the Goods“ – едно от скритите бижута в сета. С „Panic Attack“ JUDAS PRIEST доказват, че повече от пет десетилетия след началото на кариерата си все още могат да създават песни, които звучат напълно естествено редом до класиките. Макар и отдавна без знаменитото китарно дуо Glenn Tipton и K.K. Downing, „Victim of Changes“ остави без думи публиката, която все така неуморно скандираше в дъжда. За феновете това бе емоционален сблъсък с ранната история на групата – песен, която с годините е придобила почти свещен статут. Въпреки времето звукът беше на ниво и всички инструменти се чуваха отчетливо. На видеостената се появиха останки от разрушен град и изплува силуетът на „Metal Monster“, а това означаваше само едно – „Painkiller“. Рядко може да се настръхне само при първите удари на касите. Ако дотук концертът е бил мощен, светкавичните барабани на Scott Travis и все още безумно високите вокали на Halford превърнаха сцената в истинска метъл буря. Никой не е очаквал през 1990 г. да се появи албумът, който впоследствие ще се превърне в синоним на екстремната страна на класическия хеви метъл. За феновете това бе кулминация, в която вратовете се откачат от куфеене, а гърлата прегракват от пеене.
След този удар музикантите се отправиха зад кулисите. Сцената притъмня, но не след съвсем кратко прозвуча великото интро на „Electric Eye“. Групата продължи със същото скоростно темпо и по време на биса върна публиката към един от най-силните си периоди. Бясно препускащите сола можеха да заредят и атомен реактор с енергията си. В края на песента Rob подхвана китарите във въздуха и ги остави да кънтят, а само след секунди се чу моторно бръмчене. Всеки знаеше какво следва. Наскоро навършилият 75 години вокалист връхлетя с мотора си на сцената за изпълнението на „Hell Bent for Leather“. Това е повече от песен – това е идеологията, с която бандата завинаги променя представата за хеви метъла и създава ярък образ в съзнанието на феновете, свързващи PRIEST с моторите и коженото облекло.
За съжаление всичко хубаво има край, а финалът с „Living After Midnight“ е идеалният избор за концерт, който трябва да остави публиката с усещане за празник, свобода и безсънна рокендрол нощ. Това е песен, която превръща цели зали и стадиони в сплотен хор и оставя феновете да пеят заедно с JUDAS PRIEST до последния акорд. Последваха множество палки и перца за първите редове. Halford тържествено обеща, че, както винаги, те ще се завърнат. Той остана последен на сцената, прие топло аплодисментите и овациите и достолепно се оттегли зад кулисите. Какъв паметен концерт само! Макар и със сравнително чести посещения през последните години, бандата е на толкова високо ниво и продължава да издава силни албуми, че на публиката ѝ се иска да ги гледа колкото е възможно по-често. Появи се и лека тъга, наред с цялата еуфория, защото тези легенди няма да бъдат вечно на сцената. Но наследството, което оставят, винаги ще гори в сърцата на феновете и ще ги пази живи. Тръгвайки от концерта, прозвуча и „We Are the Champions“ на другите британски легенди – Queen, които също са дали толкова много на музиката. А ние трябва да празнуваме и да се радваме, че все още живеем във време, в което можем да бъдем свидетели на живото шоу на тези велики музиканти.

Сетлист JUDAS PRIEST:

1. „You’ve Got Another Thing Comin'“
2. „Metal Gods“
3. „Breaking the Law“
4. „The Ripper“
5. „The Sentinel“
6. „Desert Plains“
7. „Lightning Strike“
8. „Turbo Lover“
9. „Steeler“
10. „Delivering the Goods“
11. „Panic Attack“
12. „Victim of Changes“
13. „No Surrender“
14. „Painkiller“
Бис:
16. „Electric Eye“
17. „Hell Bent for Leather“
18. „Living After Midnight“

Long live the PRIEST!