Интервю със Slaughter (CRUEL FORCE)

Германците CRUEL FORCE са една от най-чаканите банди на деветият „Running Free Festival“. Металургичният събор, който събира банди от САЩ, Норвегия, Бразилия, Германия, Швейцария, Гърция, Аржентина, Сърбия, Румъния и България, ще бъде на 28 и 29 август. Мястото – отново къмпинг „Стринава“ край Дряново. NASTY SAVAGE, MASSACRE, AURA NOIR, THE TROOPS OF DOOM, POLTERGEIST, шуменците CONCRETE са само част от имената, които ще се качат на сцената на „Running Free 2026“. Със съдействието на организаторите от „Metal Force“ HMC лидерът на CRUEL FORCE Slaughter даде специално интервю за „От другата страна“.

Интервюто със Slaughter (CRUEL FORCE) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 24.08.2026 година.

От другата страна – Здрасти, Slaughter, през март тази година издадохте „Haneda“. На „Running Free Festival“ ще представите този албум или ще направите нещо като „най-доброто“?

Slaughter – Предполагам, че ще свирим по малко от всички албуми, разбира се, със силен акцент върху „Haneda“. Но ще включим песни от всяко издание.

От другата страна – Кой албум беше по-труден за създаване „The Rise of Satanic Might“ или „Haneda“?

Slaughter – Бих казал, че „Haneda“ беше по-труден за създаване, защото „The Rise of Satanic Might“ беше просто съставен от първите песни, които изобщо бяхме създали. Той се появи съвсем естествено. При „Haneda“ вложих повече мисъл в това какви трябва да бъдат песните, обърнах повече внимание на структурата им. Като цяло имаше повече размисъл в композиционния процес.

От другата страна – В съществуването на CRUEL FORCE има два периода. Каква е разликата между тях?

Slaughter – Бих казал, преди всичко – възрастта. Когато започнахме групата, всички бяхме доста млади. Аз бях на 16 или 17, когато написахме първите песни. Сега съм на 35. Така че става дума за опит. А и може би сме малко помъдрели. Бих отбелязал, обаче, че основата е същата, ядрото е същото. Не сме променили ценностите си или вижданията си. Дори сме по-навътре в метъла, отколкото някога сме били. Мисля, че днес свирим по-добре, използваме инструментите си по-добре и знаем по-добре какво всъщност искаме да правим, как искаме да звучим и как да го постигнем. За разлика от онзи период, когато тъкмо започвахме и просто правехме музика.

От другата страна – Откриваш ли разлики между първите два албума на CRUEL FORCEи последните два албума на групата?

Slaughter – Да, има разлики. Бих казал, че дори между първия и втория албум разликата е може би най-голяма. Първият беше малко повече траш/спийд метъл с блек метъл елементи. Вторият беше по-мрачен, с по-тъмна продукция и още повече влияние от блек метъла. После, при новата ера, нещата малко се промениха. Но според мен отново звучим повече като в първия албум. Само че с различен вокален стил, взет директно от 80-те, вместо дълбоките, повлияни от дет метъла вокали. А що се отнася до рифовете, мисля, че отново са по-близо до първия албум, но с по-малко влияние от блек метъла в звука и естетиката като цяло.

От другата страна – В такъв случай къде можем да открием истинското лице на CRUEL FORCE в миналото или сега?

Slaughter – Можеш да откриеш истинскитеCRUEL FORCE и в миналото, и днес. Всичко, което сме правили, е било нашето лице към дадения момент. Заставаме зад това, което сме направили, зад това, което правим, и зад това, което може би ще направим. Така че всеки албум и всяка песен говорят за своето време.

От другата страна – Мислиш ли, че този стил е актуален днес?

Slaughter – Дали е актуален или не, всъщност не ни интересува чак толкова, защото когато започнахме, не го направихме, за да свирим музика, която някой непременно иска да чуе. Свирехме тази, която обичаме. И днес пак свирим музиката, която обичаме. Така че не ни интересува особено какво мислят хората или дали има много хора, които я предпочитат. Радваме се на всеки фен, който харесва музиката ни. Щастливи сме да бъдем в ъндърграунда. Не се стремим да свирим онова, което е добре познато. Така че наистина не ни интересува.

От другата страна – „Haneda“ получи много добри ревюта. Това от значение ли е за вас и тези реакции могат ли да са някаква движеща сила за групата?

Slaughter – Хубаво е да видиш, че хората говорят добре за записа ти, че оценяват това, което сме направили и дори че разбират какво сме направили. Понякога чета ревюта, в които са използвани точно думите, които ние сме имали в главите си. Тогава разбираме, че наистина са схванали към какво сме се стремили. Това е много приятно, защото знаем, че този слушател може би има същите влияния, същия бекграунд и споделя същия тип метъл манталитет като нас. Понякога попадам на ревю, в което пише, че примерно инструменталът не е толкова добър, защото някои хора просто не харесват инструментали. Това също е нормално. Така че не отдавам прекалено голямо значение на подобни оценки. Макар че е приятно да попадам на хубави коментари. Знам, че хората идват от различна среда. И ако някой блек метъл фен, идващ от модерния блек метъл, или дет метъл фен, идващ от модерния дет метъл, слуша нашата музика, може да се почувства отчужден. От типа: „Какво, по дяволите, се опитват да направят тези? Спийд метъл от 80-те, а живеем в 2026 година.“ Тези мнения не ме интересуват, защото имаме различен бекграунд. Вижданията ни изобщо не са едни и същи. Такива хора не са длъжни да разбират какво правим. Това, което правим, е следното – искахме да направим най-добрия албум, който можехме да направим в този момент и съм сигурен, че го направихме. Много се гордеем и знаем, че това е страхотно изданиеи албум с високо качество. Щастливи сме, а това е най-важното. А феновете, които имаме и за които знаем, че споделят същите виждания и същия бекграунд, обичат това, което правим, защото сме един и същ тип хора, вибрираме на една и съща честота. Знаем, че хората, които мислят като нас, се наслаждават на този албум.

От другата страна – В сравнение с „Dawn of the X“, кое според теб е най-голямата музикална или текстова крачка напред в „Haneda“?

Slaughter – В музикален аспект новият албум е логично продължение. Това, което направихме в „Dawn of the X“, продължава в „Haneda“. Имаме малко повече мистични елементи. Имаме малко повече епичност в албума. Освен това донякъде го създадохмеи сходен с предишния. Този път, обаче, избрахме продукцията да бъде различна, така че албумите да не звучат по един и същ начин. Важно е, защото днес има групи, при които всеки албум звучи горе-долу еднакво. Разбира се, ако говорим за банди като MOTÖRHEAD и AC/DC, те винаги създават една и съща атмосфера. Тя е тяхната идентичност, както и при THE ROLLING STONES. Това го разбирам. Ние също свирим същата музика, но трябваше да направим малка промяна в продукцията, за да бъде интересно. И мисля, че именно продукцията, както и това, че на моменти го направихме малко по-епичен и мистичен, са разликата.

От другата страна – Представи си, че „Haneda“ е албумът, с който хората ще помнят CRUEL FORCE след 30 години. Коя песен би искал да определя наследството му? И коя феновете ще изберат вместо нея?

Slaughter – Иска ми се хората да възприемат песента „Haneda“, защото тя събира всичко, към което сме се стремили и което сме правили с CRUEL FORCE. В нея са бързите и започнящи се части. Подходящ припев за припяване. Има я мистичната атмосфера, китарните сола и останалото като интро и аутро. За мен лично, като автор на песни, тя улавя всичко, което сме правили. Разбира се, след 30 години композицията може би няма да бъде точно хит сингъл или нещо подобно, защото е доста дълга. Предполагам, че ако след 30 години хората слушат повече песни, на които да пеят или да клатят глави, като „Whips-A-Swinging“или „Savage Gods“, може би именно те ще бъдат по-лесно запомнени. Но мисля, че заглавната песен описва идеално какви са CRUEL FORCE.

От другата страна – Много групи преследват модерна продукция, докато други умишлено запазват олдскуул звучене. Къде прокарахте границата в „Haneda“ между автентичност и развитие?

Slaughter – Преди всичко аз не харесвам модерните продукции. Мисля, че ако слушаш траш метъл групите от 80-те, ако вземеш албумите на DESTRUCTION, в тях китарите звучат толкова тънко и като моторна резачка. Но това добавя много към атмосферата, към онази атмосфератип хорър. Или ако слушаш SODOM в „In the Sign of Evil“ или „Obsessed by Cruelty“, всичко това, което днес някои биха нарекли ужасен звук, в моя свят е перфектния звук, защото идеално допринася за атмосферата. Днес всички продукции звучат горе-долу еднакво. Ако вземеш DESTRUCTION, когато презаписаха старите си парчета, те звучат еднакво. Цялата идея, цялата атмосфера ги няма. Само защото нещо е модерно и напреднало на хартия, тоест технически по-добро, не мисля, че непременно допринася за по-добрия звук. Това е като хорър филм без атмосфера. Ако не се стряскаш, хорър филмът е скучен. Това е проблемът с модерната продукция според мен. Затова ние мразим модерните продукции. Обичаме олдскуула и автентичните продукции. Ако слушаш„Powerslave“ на IRON MAIDEN, продукцията е перфектна. Ако слушаш„Rainbow Rising“ – също. В „Agent Orange“на SODOMзвукът на соло барабан звучи страхотно. Ако се спрем само на този детайл. А днес соло барабани звучат толкова зле. Така че за нас една лоша олдскуул продукция е съвършената, добратаи предпочитаната продукция. Не искаме нищо модерно. И не смятаме, че само защото нещо е технически по-добро, то наистина е по-добро.

От другата страна – Спомена олдскуул класики. Кое е най-голямото погрешно схващане, което хората имат за германските траш и спийд метъл групи?

Slaughter – Не мисля, че има някакво кардинално погрешно схващане, защото тези групи са много добре познати. Разбира се, хората говорят малко повече за американския траш, защото американските групи свирят по-добре на инструментите си и са музикално по-добри. От друга страна, обаче, германците са по агресивни, наблягат повече на емоционалната и енергичната страна. Така че не мисля, че има кой знае колко голямо погрешно схващане. Според мен хората трябва да обърнат внимание много повече на банди като DEATHROW и техния „Riders of Doom“. Да търсят групи от втората и третата лига на траша от онова време, защото забравят, че не става дума само за SODOM, KREATOR, DESTRUCTION и TANKARD. Има толкова много страхотни групи, които са също толкова добри, но комерсиално не са стигнали толкова далеч, колкото германската голяма четворка.

От другата страна – Добре, тогава как се измерва успехът днес?

Slaughter – Бих казал, че има групи, които свирят на всеки фестивал, всички ги знаят, но може би нямат истински фенове. Има групи, които виждам на всеки афиш, на всеки фестивал и затова хората са чували имената им. Но имат ли истинска фен база, стабилна фенска маса с отдадени фенове, които възкликват емоционално, че това е любимата им банда или една от любимите им групи? Според мен днес успехът се измерва в зависимост от скалите, които използваш. Днес можеш да гледаш клипове в YouTube и всички дигитални платформи, но дали тези хора са същите, които купуват мърча, живеят с музиката, купуват албумите или говорят за групата ти? Така че трудно да отговоря на този въпрос. В нашия случай ние не се стремим да ставаме по-големи. Стремим се да намерим правилните фенове, които имат истинска връзка с музиката, истинските фенове на ъндърграунд сцената. Тях търсим. И това е нашият успех, защото знаем, че имаме хора със същото мислене, които живеят за хеви метъла не само през уикенда, а всеки ден. Това е нашият начин на измерване. Освен това не знам как всъщност се измерва успехът. Поне за нас това не е от значение.

От другата страна – Според теб могат ли съвременните групи да поддържат високото ниво на онези преди тях?

Slaughter – Мисля, че бандите могат да поддържат качеството на композиране на песни. И би трябвало. Не мисля, че ще бъдат комерсиално толкова успешни, колкото онези групи или онези албуми от миналото, защото тогава те са били нещо ново. Днес има толкова много музиканти и албуми. Навремето всички знаеха MAIDEN, RAINBOW или DEEP PURPLE, защото те бяха едни от основните и първи рок групи от този тип. Днес средностатистическите слушатели не открояват подобни неща. Но мисля, че все още може да има наистина, наистина добри албуми. Просто те няма да имат същото въздействие като онези, старите албуми.

От другата страна – Културата на отричане влияе ли на CRUEL FORCE по някакъв начин?

Slaughter – Не сме били засегнати, но и не свирим много на живо. Виждаме обаче много групи, които саотричани, защото някой е казал нещо в Интернет. Напълно сме наясно, че това явление съществува, поне тук, на Запад, в Германия и в САЩ. Но ние самите не сме били засегнати от него.

От другата страна – Коя сцена е по-важна за CRUEL FORCE? Специфични фестивали от типа на „Running Free Festival“ или места, където могат да се срещнат различни музикални стилове?

Slaughter – Обикновено, когато говорим за концерти, приемаме само участия, при които бандите, хората и организацията са донякъде хомогенни. Така че няма да свирим на фестивали, където има много поп групи, реге или подобни неща. Изборът ни е внимателен. И тъй като познаваме организаторите на „Running Free Festival“ и знаем колко са страхотни, и че са отдадени метъл маниаци, беше лесно да приемем участието. За нас е важно да се срещнем с приятели и фенове, да имаме добра връзка с организаторите и да знаем кои са те, защото искаме да свирим на истински хеви метъл фестивали. От хеви метъл маниаци за хеви метъл маниаци. Там се чувстваме най-добре.

От другата страна – Влияе ли броят на феновете в публиката върху представянето на групата?

Slaughter – Не знам. Обикновено свирим на фестивали или концерти пред може би около 500 до 2500 души, което е напълно достатъчно. Харесва ми, когато мога да виждам хората отблизо. Предпочитам клубните концерти. Разбира се, приятно е, ако си на по-високо място в афиша на фестивал с големи групи, но аз обичам да съм близо до феновете. Така че предпочитам по-малките концерти, където има по-добра атмосфера. Знам и мога да си представя, че ако свирим пред 20 000 души, музиката ни няма да проработи. Повечето хора няма да са запознати с бандата и тогава няма да се получи комуникацията. Предпочитаме по-малко хора, но правилните, отдаденитефенове. Хиляда души могат да бъдат армия!

От другата страна – Преминавам на по-забавните въпроси. Кое е най-нелепото нещо, което фен някога ви е молил да подпишете?

Slaughter – Трябва да помисля… Знам, че една жена искаше да ѝ подпишем гърдите. Дали това е най-нелепото, не знам. Не разбирам напълно, хората, които искат автографи по тялото си, ако после не си ги татуират по някаква причина. Но да, смешно е. Дали е нелепо – зависи. За някои може би да, за други – не.

От другата страна – Коя модерна метъл тенденция заслужава да бъде забранена завинаги?

Slaughter – О, има толкова много. Според мен всяка форма на модерен метъл трябва да бъде забранена. Не мога да понасям всичко това – метълкор, модерния метъл ит.нар музиката със супер ниско настроени китари. Не ми харесват. Но да, всичко, което върви с тази музика, всички тези тенденции – не ги харесвам. Бих искал да бъдат забранени, но предполагам, че трябва да си вървят по пътя.

От другата страна – В такъв случай, ако можеше да се върнеш в 1986 година за един ден, кое е първото нещо, което би направил?

Slaughter – Ще видя IRON MAIDEN някъде по турнето „Somewhere on Tour“. Може би в Офенбах на 20 ноември. Свирили са в Офенбах. Виждам го на плаката от концерта, който имам. Така че това е шоуто, което много бих искал да гледам.

От другата страна – Имаш плакати в стаята си?

Slaughter – Да, да, много.

От другата страна – Като в старите времена?

Slaughter – О, разбира се. Плочи, плакати, всичко. Там, където живея, всичко е метъл.

От другата страна – Би ли ми описал стаята, в която си с няколко думи?

Slaughter – Там, където седя, пред мен има само VHS касети. Имам всички неща на MAIDEN, не знам дали мога да ти покажа снимка, може би около 40 VHS касети и DVD-та само на MAIDEN. След което тонове други DVD-та на всякакви групи – RUSH, TWISTED SISTER, Alice Cooper, SAXON, MANOWAR… Зад мен има огромен, не от стандартните, а наистина огромен промо плакат на IRON MAIDEN. Голям промо плакат за сингъла „Hallowed Be Thy Name“. До него изображения на всички албуми на групата от 80-те и 90-те. А отляво имам, не знам, около 3000 плочи, концертни плакати, плакати на MAIDEN, основно MAIDEN и BATHORY,пикчър винили, CD-та — мога да продължавам. Като музей е.

От другата страна – Със сигурност си имал възможност да се срещнеш с MAIDEN.

Slaughter – Срещал съм всички от групата по няколко пъти. Виждал съм ги. Гледам ги всяка година. За щастие извън шоуто можеш да попаднеш на музикантите.Случва се.

От другата страна – Задаваш ли им въпроси?

Slaughter – Не, не много. По-скоро просто: „Здрасти, Steve, как си? Благодаря.“ Не искам да им отнемам прекалено много време. Освен това, всеки път когато ги видя, продължавам да се чувствам, че се изправям малко като пред звезди. Въпреки, че съм гледал IRON MAIDENнад 200 пъти на живо. Карам го по-спокойно и не им отнемам прекалено много време, защото знам, че е достатъчно хубаво понякога просто да съм около тях. Затова се държа с уважение.

От другата страна – Добре, бъди тогава честен, колко рифа сизаимствал от MAIDEN от 80-те и се надяваш никой да не забележи?

Slaughter – Това е добър въпрос и не мисля, че има риф на IRON MAIDEN, който съм заимствал или взел. Но писането на песни на Steve Harris, структурите и всички тези нещами влияят много силно. Мога да го чуя, например, винструментала „Crystal Skull“. Мисля, че е супер MAIDEN-ски в спийд метъл вариант, без да смятам, че има откраднат риф. Ако някой от слушателите намери нещо, може да ни каже. Мисля, че хората сякаш никога не осъзнават, че за мен „Dawn of the X“ и „Haneda“ са силно повлияни от IRON MAIDEN, само че в спийд/траш метъл звук. Тези два албума винаги са сравнявани с „Show No Mercy“на SLAYER или с VENOM. Но аз не чувам чак толкова VENOM в тях. Освен може би многото ривърб или донякъде продукцията. Но в тези албуми има много от IRON MAIDEN.

От другата страна – Ако музиката ти беше твърде екстремна за ада, къде бихте свирили вместо това?

Slaughter – В къщата на съседа ми!

От другата страна – Създавал ли си композиция, която е толкова бърза, че не можете да я изсвирите трезви?

Slaughter – Всяка песен. Да, всяка песен. Това е добър въпрос. Да, смешно e. Когато влизаме в студио, тогава осъзнавам, че подлагам издръжливостта си на изпитаниe. Откривам, че съм подходил небрежно и го установявам, когато трябва да изсвиря целия риф от три минути със скоростта, с която е замислен. Така че след студиото ми трябва време, за да подобря техниката на свирене и да се науча да свиря рифовете по-чисто и по-добре. Случва се постоянно.

От другата страна – Кое е по-опасно – препълнен мош пит или германската полиция след шумна нощ?

Slaughter – Германската полиция след шумна нощ не прави нищо. Полицаите идват, звънят на вратата, молят те да намалиш музиката и след 30 минути могат отново да се върнат.Германската полиция така или иначе е мекушава. Препълнен мош пит може да бъде по-опасен. Когато свирихме в Гьотеборг на концерт с TERRORIZER, басистът ни беше в мош пита. Поряза се и трябваше да отиде в болница, за да го зашият. Така че мош питът може да е по-опасен.

От другата страна – Ако CRUEL FORCE трябваше да запишат един напълно неметъл кавър, коя песен би била най-забавният избор?

Slaughter – Може би има някои песни от Германия, от „Neue Deutsche Welle“. Например от групата NENA. Те имат хубави композици, които носят онова хеви метъл усещане като настроение, но са изсвирени с повече синтезатори. Мога да си ги представя като хеви метъл и наистина биха проработили добре. Но трябва да послушам някои песни, за да дам конкретен отговор. Има обаче много неща от Германия от 80-те или дори от 70-те, които биха могли да проработят много добре.

От другата страна – Имало ли е момент, в който да ви изгонят от дадено място още преди концертът изобщо да е започнал?

Slaughter – Честно казано, не мисля, че това някога се е случвало. Помня концерти, при които сме имали проблеми след шоуто. Когато всичко е приключило. Но това беше в първия ни период, когато чупехме хотелски стаи или бекстейджа и правехме всякакви такива детински, незрели неща. Когато си на 18 и си пиян, симислиш, че ще живееш като рок звезда. Но не си спомням да се е случвало преди концерт.

От другата страна – Добре, Германия даде на света Бетовен, какво се обърка, че се появиха и CRUEL FORCE?

Slaughter – Това е добър въпрос. Не знам. Бих казал – електричеството!

От другата страна – И финален въпрос. Можеш ли да посочиш един метъл албум, който цениш, защото е едновременно изключително изтънчен и напълно необуздан?

Slaughter – Изтънчен и необуздан… Това вече е труден въпрос. Нека помисля… Бих посочил първия албум на IRON MAIDEN, защото съчетава най-доброто от двата свята. Той е изтънчен и същевременно необуздан със звука, продукцията, суровостта. Точно така, бих се спрял на  първият албум на MAIDEN. Той обединява и двата свята.