Заветът на Schuldiner: DEATH TO ALL разтърсиха София

В леко хладния юнски ден градусите многократно щяха да се покачат. Студентски град дори не подозираше какво епохално събитие предстои да се случи на негова територия. В късния следобед все повече фенове с тениски на DEATH започнаха да прииждат пред клуба. Каквото и да се напише за група като DEATH, все ще е малко. Няма фен на екстремната музика, който да не таи скъп спомен за момента, в който за първи път е чул групата. Наследството в дет метъла, оставено от непрежалимия и гениален Chuck Schuldiner, винаги ще живее в сърцата на хората.
Ето че на паметната дата 12.06.2026 г., благодарение на  Wrong Events, десет години след последната си визита у нас DEATH TO ALL отново щяха да стъпят на българска сцена, а Joy Station  да се разтресе под звуците на американските метъл машини. Организаторите се бяха погрижили влизането да протече безпроблемно и вратите отвориха точно навреме в 18:45. Мърч щандът беше зареден с всевъзможни артикули, а баровете предлагаха питиета за смазване на гласните струни. Докато обсъждахме и предпочитанията на Steve DiGiorgio за броя на струните на баса му, ето че SPECIES вече се подготвяха за сцена.
В 19:45, след кратко интро, с плажни ризи и дънки за контраст, музикантите ни потопиха в интересно пътешествие със специфичния си прогресив звук, подправен с доза траш елементи. Групата ни приветства на своя космически кораб и ни поведе на музикално приключение. Раздаването от тяхна страна беше налице. Басистът и вокалист Piotr Drobina съумяваше перфектно да съчетава вокалите със сложните бас линии. Przemysław Hampelski яростно атакуваше двойните каси, а солата на Michał Kępka се лееха от китарата му. В края на сета им публиката вече активно участваше. Групата наблегна и на последния си албум от 2025 г. – „Changelings“. За сравнително млада банда, създадена през 2018 г., се усещаха истински професионализъм и прецизност. Композициите преливаха от интересни идеи и резки смени на ритъма, което впечатли присъстващите. Това беше и последното шоу на поляците като съпорт на турнето и те благодариха сърдечно за възможността да свирят с легендите от DEATH TO ALL
Редуващите се любими траш и дет хитове от колоните утихнаха и интрото на хедлайнерите прозвуча малко след 21:00. На сцената гордо се издигаха впечатляващите барабани на Hoglan, а от касите зловещо гледаше обложката на „Spiritual Healing“. На видеостената с бял шрифт изгря логото на бандата. Друго не беше необходимо. Групата свърши останалото.
Още с появата си на сцената и първите ноти на „Infernal Death“ се отприщи яростен мошпит и истинска еуфория. Косите се развяха, юмруци се вдигнаха високо, а атмосферата се нажежи до червено. Прецизността и майсторството на бандата бяха на безкомпромисно ниво, като за запалените фенове дори няма нужда от представяне. Все пак няма как да не отбележим имената на музикантите. Gene Hoglan зад барабаните, Steve DiGiorgio на баса, Bobby Koelble на китарата и Max Phelps зад микрофона формираха състав, способен да пресъздаде магията на DEATH по възможно най-достойния начин. Всеки от тях има впечатляваща история, но на сцената те действаха като едно цяло. Без глътка въздух последваха едно след друго знаковите парчета на бандата. След безкомпромисната „Lack of Comprehension“, която кара феновете да настръхнат още при първите акорди, последваха думи от усмихнатия Steve DiGiorgio. Той попита дали си изкарваме добре. Видимо доволен от факта колко много от присъстващите вече бяха гледали бандата, той сърдечно приветства и новодошлите. Обясни, че това е трибют на единственият и неповторим Chuck Schuldiner и че чрез тези концерти искат да отдадат почит към живота, наследството и музиката му. С тези думи се отприщи лавина от скандирания на името на музиканта.
Посетителите станаха свидетели на нещо изключително. Турнето отбелязва 35 години от издаването на „Spiritual Healing“ и 30 години от „Symbolic“ – записи, които бележат еволюцията на екстремния метъл от сурова агресия към интелектуална и техническа дълбочина. Публиката беше разнородна. За щастие можеха да се видят и млади фенове, които пееха с цяло гърло химните на Schuldiner. Засега можем да си отдъхнем, че наследството и творчеството на музиканта продължават да се слушат и преоткриват от всяко следващо метъл поколение.
„The Philosopher“ и „Spiritual Healing“ вдигнаха клуба във въздуха. Банда и публика сякаш бяха част от едно цяло. Музикантите демонстрираха виртуозност във всяка секунда от концерта, а феновете пригласяха с всички сили.
Басистът беше основната фигура, която общуваше с публиката. DiGiorgio ни попита дали има фенове на албума „Symbolic“. Разбира се, това беше реторичен въпрос и този колос в дет метъла беше изпълнен от начало до край. Той гарантира за дълго шоу, радвайки се на енергията в залата. Температурата в клуба достигна своя връх, а скоростните рифове и двойните каси предизвикаха истинско торнадо от развети коси. След всяка песен последваха редуващи се скандирания на името на бандата или на Chuck, които бяха посрещани с усмивка от музикантите. На няколко пъти басистът похвали публиката, което само засили реакцията. Max Phelps, който подхожда с огромно уважение към ролята си и не се опитва да бъде център на внимание, оставя музиката да говори сама за себе си. Впечатляващите му вокални партии, съчетани с виртуозно владеене на китарата, поразиха присъстващите.
Привилегията да чуем всички любими  композиции от албума ще остане един от най-ярките спомени от концерта. Разбира се, всеки в клуба имаше своя фаворит. Една след друга прозвучаха превърналите се в класики „Symbolic“, „Zero Tolerance“ и „Empty Words“. Зад барабаните „The Atomic Clock“ демонстрира впечатляващо майсторство, оправдавайки напълно легендарната си репутация. Bobby и Max превърнаха „Crystal Mountain“ в истински урок по техничност и мелодия, отприщвайки нова порция скандирания. Един от любимите ми моменти настъпи със солото на „Without Judgement“. Мелодията сякаш пренесе публиката в друго измерение. Затваряш очи и се потапяш в необятните дълбини на музиката, където време и пространство губят значение. „Perennial Quest“ за съжаление сложи край на пътешествието през албума, но шоуто далеч не беше приключило. След кратка пауза групата се завърна за бис и допълни сета с още две ударни парчета. „Spirit Crusher“ отдавна се е превърнала в една от най-обичаните песни на DEATH, а „Pull the Plug“ доизцеди и малкото останали сили на публиката след двучасовото дет метъл шоу.
Музиканти и фенове се раздадоха от сърце. Последва обща снимка, като на сцената се присъединиха и SPECIES. Steve благодари за чудесната метъл вечер и пожела до нови срещи. Така тези виртуози се оттеглиха един по един зад сцената, оставяйки след себе си трайни спомени и широки усмивки.
Десет години чакане си заслужаваха всяка секунда. DEATH TO ALL ни припомниха защо Chuck Schuldiner не е просто музикант, а визионер, променил завинаги облика на екстремната музика. Докато има хора, които пеят тези песни, свирят тези рифове и живеят с тази музика, DEATH ще останат безсмъртни. Повече от два часа след началото на концерта уморени, но щастливи тела напускаха залата. DEATH TO ALL не просто изсвириха песни на DEATH – те съживиха една легенда.

Очаквайте множество снимки в галериите ни във Фейсбук.