Интервю с Петър Стоянов (ОРЕНДЪ)

Родната фолк метъл сцена получи един наистина силен и чакан подарък. Българският етно-фолк метъл проект Орендъ официално представи за свободно слушане своя втори дългосвирещ албум, озаглавен „Скакля“.
Потърсихме вокалиста и основен двигател зад проекта Петър Стоянов, за да ни разкрие тайните зад създаването на „Скакля“, как се удържа балансът между фолклора и тежкия звук без да се изпада в кич и кога можем да очакваме официалния концерт-промоция на живо. Вижте какво сподели той пред Metal Hangar 18:

Metal Hangar 18: Петър, честит нов албум! „Скакля“ е вече факт. Защо избрахте точно това заглавие – асоциация с емблематичния водопад край Враца ли е, или в думата е закодирана по-дълбока метафора за преливането на фолклора в метъл?

Благодаря ти, Юли! „Скакля“ се роди като заглавие точно след една разходка до водопада с жена ми преди няколко години. Метафората, която ти споменаваш, не ми беше минавала през главата, но е доста яка. Това, което всъщност за мен е „Скакля“, идва от етимологията на думата „скачам“, „скок“. В случая на водопада, имаме „скок“ надолу, а не нагоре или прескачайки нещо като препятствие. Та този албум може да бъде или нашият скок нагоре, пренасяйки Орендъ на следващото ниво в музикалната индустрия, или надолу, изразявайки се в нашия край като група. Времето ще покаже.

Metal Hangar 18: В новия албум пуснахте парчето „Пустоно лудо и младо“, което получи и доста смел електронен ремикс от Лютеница (LTNC). Как реагират традиционните метъл фенове, когато към тежките китари и народните мотиви добавите по-модерно електронно звучене? Имаше ли опасения, че „прекалявате“ с експериментите?

Честно казано, нямаме много обратна връзка за двата ремикса, които пуснахме, но от това, което виждам, по-скоро не им допадат тези наши експерименти. Идеята за тях ми дойде от ремиксите на синглите на Рамщайн, както и чрез тях да представя визуално края на предишната ни ера и настъпването на новата.
За мен експериментите са важни в музикално отношение, тъй като чрез тях можеш да откриеш и постигнеш ново звучене и да създадеш нещо супер яко, което не си си представял, че може да стане. Ако не експериментираш и си седиш в комфортната зона, ставаш скучен и предсказуем като артист. Добър пример тук за мен са Bring Me The Horizon. Та целият ни нов албум е експериментален в някои отношения.

Metal Hangar 18: Обложката на албума, дело на Калоян Жеков, изглежда мистично и красиво. Каква история разказва тя и как се свързва с цялостното звучене на песните вътре?

За обложката този път решихме да бъде картина, а не фотография. Калоян Жеков е изключително талантлив художник и за мен се справи брилянтно с пресъздаването на визията на новия кукер и атмосферата на албума. Визуално искахме да има препратки и към първия албум, за да прелеем в следващата ера по-плавно. Новият ни кукер като костюм и маска е вдъхновен, както от традиционните такива, така и от съвременната поп култура, като референции са Edward Scissorhands, последните въплащения на Kanye West и едно японско студио за маски Shin Murayama. Също така, това е отново и съвременен прочит на българските кукерски костюми и маски.

Metal Hangar 18: Ако трябваше да опишеш звука на албума „Скакля“ само чрез три традиционни български вкуса или аромата, кои биха били те?

То „традиционни“ е силно казано, тъй като тук на Балканите всичко е една мешана скара с най-различни влияния от народи и култури, но да речем: LTNC, сладко от смокини и самардала.

Metal Hangar 18: Вашият визуален талисман и закрилник е Кукерът. Ако вкарате истински кукери с чанове на сцената по време на ваш концерт, мислите ли, че тежкият им звън ще успее да заглуши касите на барабаните, или двете енергии ще се слеят в перфектния трайбъл-метъл ритуал?

На този етап някак не си го представям по този начин, но при предишния албум са ми минавали подобни мисли.

Metal Hangar 18: В „Скакля“ (а и в предишното ви творчество) залагате на силни колаборации – в албума чуваме страхотни гост-музиканти, сред които е и Кирил Янев от „Балканджи“. Смятате ли да продължите да каните гост-музиканти?

Абсолютно. В България сме една шепа хора и според мен трябва да си помагаме и да се подкрепяме в творческите начинания, за да можем да израстваме заедно като една силна музикална общност. Надявам се, повече хора да разбират силата на колаборациите особено в по-тежките жанрове, тъй като в другите вече доста добре са се научили, докато тук леко изоставаме.

Metal Hangar 18: Преаранжирате класически народни песни, които всеки българин знае от дете. Колко тънка е границата между това да направиш уважителен, мощен метъл кавър и това неволно да прекрачиш линията към чистия балкански кич? Как удържате баланса в репетиционната?

Не мога да кажа дали я прекрачваме или не, това трябва слушателите ни да решат за себе си. Според мен има и такива, според които оскверняваме народните песни с нашите аранжименти, ама да са живи и здрави. Тук границата е нещо субективно и всеки я вижда по различен начин. Ние просто пречупваме парчетата през призмата на това, което ние харесваме като музика извън народните песни. Всеки има различен вкус и влечения и затова стигаме до този резултат, както и във всеки един друг музикален проект.

Metal Hangar 18: Случвало ли се е по време на творческия процес толкова да се отнесете в неравноделните тактове, че вместо тежък брейкдаун, без да искате, да композирате парче, което звучи като закриване на пищна сватба?

Нямам такъв спомен, но пък „Кърваво хоро“ си е нещо подобно като инструментал. Вярно, името не е много като за сватба, ама си е баш пищно според мен.

Metal Hangar 18: Коя народна песен от новия албум се оказа най-големият „инат“ в студиото и ви отне най-много време и нерви, за да я пречупите през тежкия си стил?

 Определено „Ерген деда“. Тая песен е по-прогресив от половината песни на Dream Theater, но пък се получи доста интересен експеримент.

Metal Hangar 18: Свирили сте на страхотни и алтернативни места като „We Are Going To Мъглиж“ и Open Buzludzha Fest. На кой роден фестивал или странна локация мечтаете да развеете кукерското знаме в близко бъдеще?

Със сигурност бихме искали да свирим на „Сурва“ в Перник. Hills of Rock също не бихме го пропуснали, както и другите по-големи рок и метъл фестивали. А някой ден и на националния ни стадион също бихме забили.

Metal Hangar 18: Самата дума „Оренда“ носи смисъла на вътрешна Божествена сила и енергия. Кога усещаш тази сила най-силно – когато записваш вокалите в изолираното студио, или когато пред сцената се завърти първото тежко метъл хоро?

Първото усещане на оренда е при създаването на аранжиментите. След това, разбира се, като ги записваме и чуя тяхното „материализиране“, а вече ми е най-божествено пред сцената, като чуя и видя как хората пеят песните и се кефят на нашите интерпретации.

Metal Hangar 18: Представи си, че ви канят да направите съвместно турне с една световна метъл банда и един популярен български народен ансамбъл (например „Филип Кутев“ или „Мистерията на българските гласове“). Коя би била метъл бандата и как би се казвало това необичайно турне?

Rammstein X Орендъ: Völkertour

Metal Hangar 18: Ако утре Министерството на културата реши да издаде закон, според който всяка българска рок и метъл банда е длъжна да има поне един фолклорен елемент в песните си, какъв съвет би дал на по-младите колеги – откъде да започнат?

За мен са две посоките: използването на традиционни размери и хармонии в инструментала и/или вокалните хармонии и напявания.

Metal Hangar 18: Проектът Орендъ започна преди години около теб и Янислав, но днес вече сте пълнокръвна и стабилна петорка на сцената. Как се промени динамиката в групата с идването на новите момчета и усеща ли се тази нова енергия в „Скакля“?

Момчетата, с които работихме по „Скакля“, със сигурност допринесоха страшно много по разработването на аранжиментите. Всеки е първо изключителен музикант и второ с различен вкус за музиката от мен и Янислав, което допринесе албумът да звучи и по-различно и модерно от „Максул“.

Metal Hangar 18: Тъй като албумът вече е достъпен онлайн за свободно слушане, кога и къде можем да очакваме официалния концерт-промоция, на който да чуем тези песни на живо с пълна сила?

Да речем на есен, живот и здраве.

Metal Hangar 18: За финал – какво е твоето „лудо и младо“ бойно послание към читателите на Metal Hangar 18 и защо трябва задължително да си пуснат „Скакля“ още днес?

Щом колегите от Today’s Metal Bulgaria след 15 годишно съществуване нарушиха принципа си да не правят ревю на български албум и направиха на нашия, значи може би сме направили нещо наистина добро. Иначе на всички им желая да са живи и здрави, по-малко да мрънкат и повече да действат.

Автор: Юлий Вайер REYAV

Снимки: Сима Биволарска