Интервю със СВЕТЛЬО ВИТКОВ – 35 години сцИнична провокация

Точно след месец предстои едно от онези уникални събития, за които после много ще се говори. Светльо Витков събира свои стари познайници, за да отбележи 35 години „не“културна дейност. По този повод ние от Metal Hangar 18 подготвихме цял куп удобни, а и неудобни въпроси, които Недко Игнатов зададе в задушевна обстановка пред купа с топла шкембе чорба и бутилка студена бира.

Хиподил 2023, Арена Армеец

35 години на сцена – това юбилей ли е, или просто отказваш да слезеш и искаш да покажеш, че още можеш да вдигаш шум?

Аз не познавам български творец, изпълнител, който да е слязъл от сцената. Някои падат по сцената. Дори и трагично – така си замина Кирил Маричков. По-скоро „юбилей“ ми звучи като „ювелир“. 35 години си минаха доста бързо всъщност. Като се обърна назад и погледна – наистина времето в началото капеше, после почна да тече, а сега се излива направо, изсипва се. Така че за мен това е някакъв стоп. Поглед през рамо назад, поглед напред и настрани. Спри, огледай се, ослушай се и ако няма чалгар на пътя – премини!

Как трябва да си тръгне публиката след концерта – с махмурлук, с мисъл или просто с прегракнало гърло?

Ами, мисля, че ще е комбинация. Ако си спомняте, първият голям концерт, който организирах навремето (2006-а година), беше с „Ревю“, „Ъпсурд“ и „Хиподил“ в Зимния дворец. Публиката беше наистина с махмурлук и изпопадала към края на концерта. След това – кога беше, 2009-а ли? После 2018-а и 2023-та в „Арена Армеец“. Накрая на тричасовия сет от охраната вече ми казваха: „Ужас, човек, изнасяме по няколко човека наведнъж“. Има едно такова усещане, че човек не трябва да прекалява и трябва да пие толкова, колкото да го слушат краката. Но при положение че настроението е приповдигнато и тези концерти са неповторими по своята същност, както ще бъде и този, мисля, че ще бъде тегава работа за охраната.

Хиподил 2009, Зимния дворец

Как ще се разделиш между „Хиподил“ и „Легендите“? Колко от нещата ще са за феновете и колко за самия теб?

Ами, виж, когато твориш, го правиш за себе си. Когато правиш текстовете, музиката – творбата е за теб. Но когато се качиш на сцената, всичко е за публиката. За теб остава единствено адреналинът, удоволствието. И няма по-голямо откровение от това, когато си на сцената. И няма да разделяме. Не можеш да го разделиш. Искаш да разделиш лява от дясна ръка, ама всъщност не става – те работят заедно.

Ще има ли парчета, които ще изненадат хората? Такива, които си искал, но не си пял досега на живо?

Мисля, че да – ще има едно или две парчета, които не сме изпълнявали. Всъщност дискографията на Хиподил е доста голяма, както и на Svetlio & The Legends. Може би са общо над сто и кусур песни. „Кусур“ е много хубава дума. Може би над 120 парчета. И общо взето няма как да ги изкараме всички, но пък всичките си ги обичаме. Ще чуете, да, ще има изненада – едно парче, което за мен си носи настроението и духа на 90-те, на пънка. Нека да е изненада. Неприятна!

Светльо & The Legends 2016, зала Универсиада

След разпадането на Хиподил вече сте почти 20 години заедно с The Legends. Очакваше ли този проект да издържи теста на времето?

Да ти кажа – нищо не съм очаквал. Още на 20 години не очаквах нищо, сега още по-малко очаквам нещо. Животът на този, който не очаква и не се моли, си е доста тежък, защото си прави нещата сам. И каквото си направи – това си получава. Не можеш да се сърдиш на никого. Просто копаеш напред и каквото се получи.

Нещо, което за пръв път ще кажа, е, че парчетата на Svetlio & The Legends от първия и втория албум са вече качени на всички платформи и могат да се теглят, слушат и т.н. Допреди две седмици ги нямаше. Скоро ще чуете и третия албум, и той ще бъде качен. А на концерта ще може, който иска, да си ги вземе. Ще направим 50-тина бройки от втория и третия албум, защото от първия имам дискове да ви замервам оттук до Кюстендил. Така че можете да си правите вече сторита, рийлове – кой каквото иска. Досега бяхме само в YouTube. Но сега вече ги има двата албума във всички платформи и очаквайте третия – всеки момент ще бъде качен. Това не зависеше от нас. То така си беше.

Кокоша глава и Холера – култ или носталгия по отминали времена? Лесно ли ги нави да участват?

И трудно, и лесно. Българският музикант е странно животно. „Кокоша глава“, „Холера“, както и „Хиподил“, са групи, които не са активни. Дори Ники Луканов от „Холера“ си замина преди няколко години. Така че „Холера“ в оригинален състав не може да ги чуем. Но пък Мъни и Льохата са в бандата от оригиналния състав и ще чуете хитовете им. А „Кокоша глава“ са се събирали за свирене само веднъж преди една година и нещо. Така че и те не са действаща група и е трудно да ги събереш, тъй като Пецата не живее в България. Той е в голямата Америка. „Хиподил“ също трудно се събират, защото Пешо е в Канада. Въобще усилията по едно такова хубаво събитие са големи. Както каза Божинката: „Човек само когато знае какво му е, само аз си знам какво ми е!“. Тежко е, но пък мисля, че това, което ще получи публиката, ще бъде нещо неповторимо. Наистина неповторимо, защото форматите, които съм правил през годините, не се повтарят. Само един концерт се повтори. Но няма как да ги събереш отново на сцената, наистина.

Хиподил 2018, Арена Армеец

Има ли млади банди, които реално те впечатляват или за теб всичко свършва със старите муцуни?

Не, не би трябвало да свършва със старите муцуни. Напротив! Има едно заведение, „При Черепите“, и там пичовете си позволяват да пускат млади банди. Ние сме свирили няколко пъти там с подгряващи млади банди. Но това, което мога да кажа на младите банди, е, че пътят на кавър групите според мен не е пътят на твореца. Пътят на кавър групите може би е пътят на стар и изморен музикант, който няма какво да даде от себе си, който е „про“ като изпълнение, но е затлачен като творба. Затова младите банди трябва да търсят собствени парчета, собствена визия, музика, текст, аранжимент. Да се кефят на това, което правят, а не да се съобразяват с модните тенденции и кое ще се слуша, на кое ще дойде публика. Майната му на всичко. Трябва да правиш това, което ти идва отвътре.

Навремето текстовете ви звучаха като шамар. Днес обществото по-толерантно ли е или просто по-безразлично?

(Смее се) Не, не мога да дам определения, защото въпросът е много сложен… философски, географски, образователно-религиозно… Не, обществото ни не е по-толерантно. Обществото ни е по-размито и по-циганизирано и това ще продължи, няма как да го преборим.

Самоцензурираш ли се сега повече отколкото през 90-те?

Не се самоцензурира. О, псувам повече днес, защото гледам накъде вървят нещата.

Това е и следващия въпрос. Казват ти „вулгарен“ – това за теб обида ли е или комплимент?

Ами, не считам, че съм вулгарен. Може би изказът ми е по-остър. Но в реалността, в която живеем тук, на нашата територия, мисля, че директността се счита за вулгарност. То наистина понякога някой трябва да го напсуваш, за да разбере, че е дебил. И че не е ОК това, което прави, което мисли, което счита, и че той не е вездесъщ. Защото на нашата територия доста хора се мислят за вездесъщи. Всеки глътва въздух и започва да си вярва, че е нещо повече. Така че – не, псувам повече, не се ограничавам. Нещо, което си правил вече през годините – ако продължаваш да го повтаряш едно, второ, трето, ти забиваш в него. По-скоро мисля, че това е естествено развитие. В един момент може би с някой следващ албум ще има такива псувни, които и в предишните не е имало. Но за момента не виждам защо. По-добре е да кажеш нещата, когато е трябвало. Сега вече, на тия години, не ми е отвътре.

Има ли период от кариерата ти, който би изтрил и защо?

Не, няма такъв. И да ти кажа – каква кариера имам аз? Групи като „Контрол“, „Холера“, „Кокоша глава“, „Хиподил“ и още много пънк-рок банди са саморасляци. Които не са били подкрепени от никъде. Нито от медии, нито от спонсори, нито са нагаждачи.

Хиподил 2018, Арена Армеец

Преди няколко години едва не се сби в „Панорама“, защото те нарекоха „чалга певец“. Как точно твоите текстове се противопоставят на чалгата? Ако трябва да напишеш нова анти-чалга песен точно за концерта, какъв ще е припевът?

Припевът ще е следния:

Хайде всички на концерт на Слави,
да ви таковам у празните глави.

Ще го измисля нататък.

Знам, че прекалявам, защото около мен, близки приятели ми казват „Престани с тази чалга, стига! Гледай си в твоето канче, какво гледаш в тяхното.“ Всъщност не гледам в тяхното канче. Просто ми е обидно и жалко. Ама това е новото нормално вече. Както казах, циганизацията е от доста време. И просто демографски вече българите са по-малко от ромите. И аз не изпитвам нито завист, нито нищо. Просто е факт, че в Арена Армеец (вече Арена 8888), всичките концерти са на чалгари. От началото на годината до края ще имат над 15 концерта, от които 4 дена Софи Маринова, 2 дена Азис…

А срещу тази машина не може да се бори човек. Всъщност единствената борба е образованието. Защото, колкото и странно да звучи като парадокс, пънкът се мисли от образовани хора, а не от дебили. И пънкът, и рок музиката, тежката музика е бунт срещу всичко, което не те кефи. Към фалша, към лицемерието, към чалгаризацията. В култ се издига да имаш много пари, да имаш охрана, да си мутра, да си много велик. Всички такива изкривени глупости. Това е… Срещу това се боря всеки ден. То всичко е чалга, според мен. Чалга ти е правителството, чалга ти е културата, чалга е образованието, чалга е икономиката, чалга са човешките отношения. Образованият човек – не е необходимо да му казваш как да се държи. Той има някакви морални ценности, има свои правила, свой…

… мироглед?

Да, мироглед. Уважавай другия. Макар че пънкът всъщност представлява неуважение. Но ние се борим срещу шибания модел, не го понасяме. А реално чалгата е в подкрепа на модела, който не сме искали. Но такава е съдбата. Всеки си отнася това, което заслужава, и се намира точно там, където заслужава.

Ако трябва да обидиш днешната музикална индустрия с едно изречение, какво ще кажеш?

Да обидя? Какво слушаме в момента?

Не знам.

Да, по-добре, че не знаеш. В момента слушаме Любо Киров. За българската музикална индустрия мога да кажа само, че това шкембе, което ядем, е доста по-немазно. Мазна, лигава, угодна, безплътна и безсмислена. Защо, как, кой стои в основата – не мога да кажа. Може би в основата е, както ти започна от началото, че на никого не му пука. Въпросът е да е лесно смилаемо, да върви, да те бутат, да ти слушат глупостите по радиото. Ето, тази песен ще я запомниш ли? Думи, част, мелодия… няма да запомниш нищо. Всичко е едно и също – помия, обаче е на телевизора, на екран. Това е тъпа шибана чалга индустрия.

Хиподил 2023, Арена Армеец

Би ли се гордял 15-годишният Светльо със сегашния и какво би му разписал на автографа?

Чак гордял – не мисля, но не би се и срамувал. Гордостта не е присъща на Светльо, горделивостта – още повече. Успял съм в това, за което съм се борил винаги, и ще продължа, колкото и тъпо да звучи. Просто си имам определени посоки, определени цели, определен мироглед, както каза – правила, поведения и не мисля, че мога да ги сменя. Да стана гей, да ме пускат по радиото непрекъснато и да ме гледат на екран? Няма как да стане. Но трябват и такива идиоти като мен. Те са обратната страна на това, което в момента е превзело не само музикалната индустрия, а всяка една индустрия.

Кога е по-лесно да се крещи срещу системата – когато си на 20 или когато вече си разпознаваема личност в по-зряла възраст?

Системата я боли оная работа, че крещя срещу нея. Даже напротив – понякога системата има нужда от такива, които крещят, за да ѝ се махне малко парата. На системата не ѝ пука. Системата не може да се промени. В България никога няма да се промени нещо отвътре. Единственият начин, по който може да се промени нещо, е външна провокация. Външен удар.

Ти си 4-ти дан по Шито Рю и ръководиш школа…

Хиподил 2023, Арена Армеец

Ръководиш е много яко. Аз съм ръководител. Школник-ръководител. (смеем се)

…Би ли могъл да издържиш 35 години на сцената без дисциплината от залата? Имаш ли фенове на музикалните ти проекти, които са ти ученици в школата?

Това е як въпрос. Може би щях да издържа, може би щях да бъда мъртъв. Може би щях да бъда наркоман. Тотален пропадняк, алкохолик. Защото, каквото и да си говорим, когато си против системата, е много трудно. Защото си почти сам през цялото време. И е много трудно да устоиш. Обикновено се отива в някоя от крайностите – наркомания, алкохолизъм и т.н. Може би щях да стана гей? Но и аз, като Асен Василев, смятам да кажа, че не съм гей! Обикновен педераст. Роден в София. По принцип от София.

Да, дисциплината в залата, между другото, много помага. То не е само в залата. Малко хора правят разлика, че да тренираш и да практикуваш са две различни неща. Когато тренираш, ти излизаш от залата и забравяш какво си правил вътре. Тялото е доволно, мозъкът е освободен, тялото е уморено. Но всъщност практикуването на бойни изкуства не завършва с излизането от залата, а продължава. И това е целта. И когато някой каже: „Карате е начин на живот“ – да бе, бате, папагали колкото искаш. Всеки може да бъде папагал, но върни се, разбери какво ти е казано и тогава го кажи. Всъщност, когато практиката от залата продължи в живота ти извън залата по същия начин, тогава това става начин на живот. И това става начин на поведение, начин на мисъл, начин на позиция, начин на… живот, точно.

И да, разбира се, имам фенове в школата. Едни от учениците, които тренираха при мен, бяха създали група. Те също бяха от Английската и СМГ. Бойните изкуства не са за глупаци. Ако някой си мисли, че са за тъпи и необразовани хора – горещо бърка. Та, тези деца създадоха една група ТКСВ – „Твърд Кур За Всички“. Бяха интересна група. Всъщност, както и при „Хиподил“, неумението да свириш професионално не означава, че не можеш да направиш много яки парчета. Имаха много хубави парчета, но както казах – трудно се устоява във времето. Да продължиш, да си на сцената, да имаш група… Защото животът те праща някъде другаде. Така че, да, има фенове от учениците. Даже сега, от тези, които тренират, по-голямата част ще бъдат на концерта. Но в залата няма фенове. Когато тренираме спазваме правилата, които са валидни за всички.

Остана ли нещо, което още не си казал, или вече всичко е изкрещяно през микрофона ти?

Ами, виж, животът има две страни – видима и невидима. Крещенето и мълчането имат също две страни – видима и невидима. Това, че вече не искам да крещя, не значи, че съм се уморил, а просто не намирам за нужно да казвам всичко. Най-големият грях е глупостта, тъпотията и необразоваността. От това идва най-големият проблем. Това и да го обясняваш на тъпоумието, няма как да достигне до него.

Не казвам, че съм прекалено умен, но не казвам и че съм тъп. Умората идва тогава, когато човек се предаде и когато мисли, че вече нищо не може да се промени. А странното в живота е непредсказуемостта и точно това го прави красив. Ако всичко е предсказуемо, както искаме да бъде, за да може да имаме пари, спокойствие, дълголетие, младост… Не, бате, най-хубавото нещо е непредсказуемостта. Може да се биеш в гърдите колко си велик, ама като попаднеш в ситуации, в които най-близките ти хора са много зле – това те променя. Когато близките ти хора са наранени – това те променя. Когато ти си наранен – това също те променя.

Точно това е следващия въпрос. От какво те е страх днес – и като артист и като човек?

Нещата ще станат много сериозни. Гъбичките живеят във всеки. Но те се появяват тогава, когато има определен дразнител. Значи, след като гъбичките живеят във всеки, те се появяват тогава, когато най-малко ги очакваш. Обикновено след полов акт.

От кое ме е страх най-много? Като се замисля от колко неща ме е страх, почвам да се страхувам още повече. Направо се уплаших. Най-големият страх е да загубиш близките си и хората, които обичаш. Иначе какво ще се случи на теб – не мисля, че е толкова голям проблем. Това не е страшно.

Хиподил 2023, Арена Армеец

И последно – какво би казал на родителите, за да пуснат децата си на 25 април на 35 години сцИнична дейност на Светльо Витков? И покана и за останалите фенове.

Аз казах, не съм гей!
Добре е подрастващите да се определят какви са още отрано и да им се поднасят нещата правилно. Дефинирай се, брат. Мъж ли си? Жена ли си? Гей ли си? Но какъвто и да си, бъди това, което си. Бъди смел да го кажеш, да защитиш позицията си, иначе защо? На този концерт ще бъде задължително лицата под 18 години да са с придружител, защото има пого. Това не е концерт на…

Филхармонията?

Не, филхармонията е много яко. Но това не е концерт на Графа. Там няма да вдигате запалки, телефони да светят, да се клатите като тополи, духнати от вятъра. Не, това е див танц, в който се разделят жените и децата от мъжете. И който го е страх от погото – да не влиза там. Просто, както пеят и Контрол – „Пазете си децата“. Така че само това. Иначе няма да чуете нещо, което не виждате. Всъщност ще видите нещо, което повече едва ли ще видите. На една сцена, наистина титаните на българския пънк, които създадоха гръбнака на така наречената контракултура от 90-те, която успя да зарази достатъчно други поколения, та и сега. Надяваме се… и ще се наденем.

Благодаря ти за това открито и честно интервю и успех на събитието!

За феновете на METAL HANGAR 18 и на Недко. Дали го познавате или не, това няма значение. Искам да ви кажа, че той и екипа му се бъхтят сами от 18 години, на собствени мускули, без подкрепата на фонд Култура, на Мюзикаутор, на Саня, на Министерство на Културата и на всички тия… Така че уважавайте хората, които правят нещата от душа и се кефят, защото те са единици. И аз ще стана фен на METAL HANGAR 18. Както е казал Тодор Живков – Тази година 18 години догодина 17!

въпроси – METAL HANGAR 18
въпросиращ – Недко Игнатов
снимки – Недко Игнатов
(за METAL HANGAR 18)