Интервю с басист (Боян, ОСТАВА и INNERGLOW)

Боян Петков е един от основателите и дългогодишен басист на ОСТАВА (от създаването ѝ през 1991 г. в Габрово заедно с Георги Георгиев). Той е ключова част от класическия състав на бандата, допринасяйки за емблематичното ѝ звучене в продължение на над 30 години. Отскоро е част и от INNERGLOW, с които в момента работи по втори албум. Групата е сред участниците в националната селекция за Евровизия 2026, a полуфиналът е на 24 януари!

Митака: С първия въпрос ще се върнем назад във времето. Може ли да разкажеш как се запознахте с Георги, как решихте да основете ОСТАВА, къде репетирахте, каква техника ползвахте и как бяха първите изяви?

Боян: Случи се в Габрово, в Техническия университет. В мазето на общежитието имаше музикална техника, която днес ако видим, ще умрем от смях, но за годините си беше топ – Регенти и Вермони, както и комплект барабани. Човекът, който стопанисваше това богатство, беше последна година и аз случайно го засякох и посвирихме за кратко заедно, а след това доста бързо ми завеща репетиционната. Там се запознах с Драго, първият ни барабанист, и Пламен Чепанов, той пък е виртуозен китарист и сега свири в Габрово. Започнахме в мазето, свирихме предимно кавъри на любими банди. Един ден Драго доведе Жоро и ни го представи като „едно момче с много интересни хрумвания“. Някъде сред кавърите, Жоро предложи първата си идея, така започнахме с авторски песни и лека полека стана групата. Аз тогава свирех на китара, но бяхме трима китаристи, Жоро беше човека с идеите, Пламен беше техничар и за мен логично остана басът 🙂 Впоследствие ми хареса и се превърна в моя инструмент! 

Митака: А тези първоначални версии на песни могат ли да се намерят някъде, защото реално първият албум на Остава е със Свилен и с доста по-мек стил?

Боян: Скоро и ние ги търсихме. Първите демозаписи сме ги правили в Казанлък и в радиото в Стара Загора. Носят се легенди, Иваничка от „Лицата“ сподели за една касета от младежките ни години, обаче тази касета и ние не можем да я открием. От този период са останали „Ние сме волни“ и „Поля от слънчогледи“, но имаше и по-прогресив парчета, които засега са изгубени във времето.

Митака: Помня, че в Казанлък по това време имаше доста прогресив метъл фенове. 

Боян: След като завършихме в Габрово, за определен период репетирахме в Казанлък, но не толкова заради феновете, по-скоро стечение на обстоятелствата. Аз съм от Карлово, барабанистът от Габрово, а Жоро си беше в Казанлък. Той по това време поддържаше тенис кортове в града и ние основно репетирахме и играехме тенис. Майтапехме се, че в Казанлък сме най-добрите тенисисти сред музикантите 🙂  

Жоро си играе и до днес и е доста добър, останалите изоставихме ракетите. Що се отнася до стила, бяхме по-прогресив тогава, влиянията ни бяха от Toto, Rush, Yes и подобни групи, китарните сола на Пламен бяха доста технични, а Жоро ни открехваше на инди вълната от Манчестър и набиращия мощ гръндж.

Митака: А как ви се отрази смяната на барабаниста 1999 година? Особено на теб, защото като се напаснат барабанист и басист, в един момент, като се смени барабанистът, може да стане доста страшно.

Боян: Дани се яви като спасение тогава, защото в един момент останахме без барабанист и всъщност аз го доведох в бандата. Познавах го от малък, имаме общи корени в карловското село Богдан. Той по това време свиреше в траш бандата Dead Future. Знаех, че е талантлив барабанист, отворен към различни музикални стилове и го доведох за една репетиция да пробваме с него. И залепна някак си от раз. Той е изключително талантлив и спойката стана много бързо. Дани е самороден талант и експериментатор. И до ден днешен той е голям двигател, работи много за продукцията, има по-различна и индивидуална представа за бийтовете, малко по-електронна, минималистична, премерена – точно в сърцето! 

Митака: Кои са ти любимите песни от първите албуми на групата? И защо според теб паснаха така добре на публиката в началото на века?

Боян: „Ще дойдеш ли с мен“, „Ние сме волни“, „Поля от слънчогледи“, „Пинг-понг“ са много любими и доста често ги свирим и до днес. „Шоколад“ превзе тогава класациите, но „Поля от слънчогледи“, примерно, заживя собствен живот, включително Стенли я пее на неговите концерти. Тези песни, освен че носят духа на онова време, докосват и някои непреходни струни и това им дава живот и днес. Тогава са създадени и преживяни по един нелесен начин. Бяха трудни времена. Откъм достъпност на техниката, откъм технология за звукозапис. Днес нещата са много прости и всеки може да направи сравнително качествена продукция сам в къщи с компютъра. Типичната рокендрол история от онези години, но най-важното е, че публиката в София ни посрещна много топло тогава. Подземната О‘Шипка помни легендарни концерти!

Митака: Какво е усещането да свирите тези песни вече 25 години по-късно?

Боян: Много е хубаво е да свириш песни, които вече десетилетия хората в публиката  срещу теб, често състояща се от няколко поколения, ги знаят и ги пеят. Това е страхотна оценка, огромен комплимент и голямо щастие за нас.

Митака: Кой концерт от първите години е най-запомнящият се? От тези по-първи години. Когато хората не бяха чували Остава, още нямаше издадени албуми и т.н. 

Боян: Може би първият ни концерт в голяма зала и пред много хора беше в Габрово в Културния дом с популярните тогава Yellow Rose. Реакцията на публиката беше толкова зареждаща и цялостното усещане беше много силно. От този период си спомням и един концерт в индустриално хале в Казанлък, на ню уейв фестивал с много яки банди. И тогава пак залата беше пълна с хора, които пеят песните ти. И това са хора, които са чули някъде твоя песен от демокасети, презаписвали са ги от приятели, за да ги имат. Днес е много трудно да обясниш на младежите как се разпространяваше музиката тогава. 

Митака: Освен в ОСТАВА с Георги имате съвместно участие и в HOMEOVOX. Каква е разликата когато свириш в ОСТАВА и в HOMEOVOX? 

Боян: HOMEOVOX е проект на Жоро, в който основно работи с Петко Славов на баса, а аз съм се включвал за концерти на живо. Свилен също издаде солов албум. В тези проекти Жоро и Свилен включват обикновено по-лични песни, които звучат по-различно и по-индивидуално.

А за последните два албума на Остава намерихме процес, който много добре работи за нас. Групата периодично създава песни, които излизат като сингли, а като дойде моментът за албум, си правим нещо като тиймбилдинг 🙂 Класически започваме със селекция от няколко дема на Свилен и на Жоро. Намерихме една много подходяща къща в Рибарица, отиваме там и свирим нонстоп няколко дни. Така в голяма степен се изчистват аранжиментите. И решаваме кои ще са песните, които влизат в албума.

Митака: Времето не е ли малко за избистрена концепция за цял албум?

Боян: Специално сега за последния албум, „Сърце | вина“, бяхме супер машини, 3-4 дни бяхме там, още следващата седмица аз и Дани влязохме в студио. И първо записахме барабани, като и аз свирех с него за проба. И така от няколко дубъла записахме наживо основата на баса и барабаните, които влязоха в албума. После работихме само детайли и различни звуци. За което, разбира се, огромен принос има и нашият великолепен продуцент Георги Станев – Гого!

Митака: Какво ти е оборудването – басове, усилватели? Какво ти е останало от миналото, с което не можеш да се разделиш поради сантиментални причини?

Боян: По принцип съм „Fender“ човек 🙂 Първият ми по-читав инструмент беше P-bass,  японскo пресижън копие, с впечатляващата марка Boogie. Буги Барабата, лека му пръст, много му се кефеше, когато се случваше да се засечем някъде по сцените. „Пак свириш с моя бас“, така казваше Буги. 

С него са записвани първите албуми на Остава. Понеже този бас при мен дойде като дар от някъде, когато дойде моментът, просто го дадох на следващия човек, който му се кефи и го свири и до днес в карловската група Slippers.

Това се случи когато си купих първия „сериозен“ Fender Jazz Bass – общо взето къстъм инструмент, шейсетарски спецификации с абаносов фретборд и онборд преамп на John East – сериозна бойна машина. Доста интересно звучи, много меко, кръгло и приятно. Записах специфични неща с него в последните два албума. Примерно в „Мона Лиза“, ползвам този бас с flatwounds. Имам още един, стоков американски Fender Jazz Bass FMT, който в последно време ми е основният инструмент в Остава. 

И за да не е само Fender, имам и Music Man 🙂 По-точно Sterling на Music Man, и до ден днешен един от най-приятните и удобни за свирене инструменти. В INNERGLOW свиря основно с Cort GB Modern 5, който се появи специално заради групата.

Митака: А ефекти и усилватели?

Боян: Преди ползвах Ampeg основно, в момента свиря с амп Mesa Boogie Subway D-800. Веднага като се появиха, един приятел ми донесе от Щатите главата с кабинет Subway 1×12 от същата серия – олекотен, с неодимов говорител, чудесен за по-малки места. Нaй-често свиря с главата на Mesa и кабинет Markbass MB58 104. Този кабинет е 800 вата, а тежи само 16 кг. Шегуваме се в групата, че това е стиропореният кабинет, но всъщност е безкомпромисна комбинация. Имам от миналото няколко аналогови камиончета, които ползвах преди, но откакто си взех ADAM – зеленият педал на Darkglass, с компресори, дисторшъни и каб симулатори на изключително високо ниво – свиря само с него. Една зелена кутийка, две групи, шест звука 🙂

Митака: А всъщност как стигна до INNERGLOW, каква е историята?

Боян: INNERGLOW са изключително талантливи музиканти, с доста опит вече, въпреки младежкия си вид. Жоро преди време създаде Homeovox Music като независим лейбъл, чрез който да подава ръка на млади групи и артисти. Те са негово откритие, както и Jin Monic, Hayes and Y, Bears and Hunters, от които после произлезе Hug or Handshake, вече доста утвърдени артисти, както и доста други обещаващи младежи. 

Бяхме с Дани, барабанистa на ОСТАВА, на промоцията на „Знак“, първата песен на INNERGLOW на български в Sofia Live Club. Много хубав концерт се получи, и тогава малко на майтап казах на Тодор (Ковачев, вокал на INNERGLOW ): „тия парчета с жив бас знаеш ли колко по-добре ще звучат“. А той отговори: „Знам, искаш ли да опитаме, има концерт след 3 седмици?“ 

Останалото е история. Иван Даскалов, оригиналният им басист, поради лични причини не се занимава вече с музика. Отидох, харесахме се, стана много бързо спойката и сега групата записва втория си албум, който ще излезе през тази година. INNERGLOW може да слушате и на фестивала Hills of Rock 2026 в Пловдив.

Митака: Как се почувствахте, когато разбрахте, че сте поканени да участвате в Евровизия?

Боян: Беше приятна изненада, че групата получава тази възможност и ще се появи на такава сцена. Щастливи сме, че откакто беше обявено, страшно много хора реагираха позитивно и изразиха своята съпричастност. Подготвяме нещо по-различно, каквото не сме правили досега и се надяваме да бъде впечатляващо и да носи удоволствие. Ако INNERGLOW има шанса и получи необходимата подкрепа да продължи напред, ще бъде още една чудесна възможност да представим мощен и прецизен модерен звук на голяма жива сцена!

Митака: „Сърце | Вина“ излезе преди месец и половина и като стил си е добрата стара ОСТАВА. Как се приема от публиката? 

Боян: Феновете го посрещнаха възторжено, хубаво е, че има и песни в малко по-различна посока, които докосват нови хора. Според мен е добре, защото разширява хоризонта, без да губи старите почитатели.

Митака: Каква е историята с бас линията в откриващото парче, „Аристократ“?

Боян: Рифът като идея дойде още с демото на Свилен, обаче начинът, по който го развих, беше в резултат на много хубаво съвпадение. Мога да препоръчам канала Scott’s Bass Lessons, там пускат изключително интересни неща, включително детайлни анализи на легендарни бас рифове. И точно седмицата след Рибарица ми попадна видео, в което разнищват „September“ на Earth, Wind and Fire. Там рифчето започва супер ниско и после продължава две октави нагоре. Звучи супер яко и всъщност, оттам ми дойде импулсът да ползвам тази идея в „Аристократ“ и така го записах. Започва с най-ниското ми, после отива сериозно нагоре. Започва мощно, а после става по-перкусионно, върви по-леко, пулсиращо и отваря пространство за другите инструменти.

Митака: Кои са твоите най-сериозни басистки влияния?

Боян: О-о, много са. Не харесвам особено музикалните културисти и супервиртуози, например Henrik Linder от Dirty Loops свири като бог, но рядко ми се слуша. Преди години открих Victor Wooten точно заради философията му, той е учил и преподава музика както дете учи език, естествено и без усилие. И аз подхождам така: нямам музикално образование, за мен музиката е повече интуиция и усещане. Децата не репетират насила видеоигри с часове – просто играят и стават все по-добри. Същото важи за музиката: чудесно е да свириш, защото ти се свири и те увлича, а не по задължение. Разбира се има нужда от постоянство и дисциплина, но важното е какво те движи и мотивира. Аз обичам да свиря!

Victor Wooten казва още нещо много просто и вярно: ролята на басиста е една мелодия, една песен да звучи още по-добре, когато се включи басът. Ако хората започнат да танцуват, или поне ритмично поклащат глава, значи си си свършил работата.

Сред любимите басисти ще спомена Michael Mills (R.E.M.), Mat Osman (Suede) и Jim Glennie от James. Вероятно заради Jim започнах да свиря и с перо. И до днес ми е по-комфортно с пръсти, но има песни („червения“ албум на ОСТАВА), които просто си искат перото. Заради Tim Commerford (RATM, Audioslave), когото много харесвам също, във всеки от последните албуми на ОСТАВАима поне една песен с бас в drop D. Както и всичките ми четириструнни басове са оборудвани с D-tuner за лесно превключване на концерт. Ще добавя още Alex James (Blur) и Andy Rourke (The Smiths),  А-а и Colin Greenwood, разбира се. Radiohead ми промениха из основи възприятията за музика. Албумът „OK Computer“ за мен беше като музикална „гумичка“ – изтри доста голяма част от музиката, която съм слушал преди. След него не бях същият човек музикално.

Митака: Освен музиката, кои са нещата, които те вдъхновяват? 

Боян: Както се вижда по профилната ми снимка, през последните години открих традиционната стрелба с лък. А аз съм такъв, че като се захвана с нещо, винаги е сериозно и влагам много. Миналата година станах представител на България в Световната федерация по традиционна стрелба с лък, основана в Южна Корея с над 40 държави участници.  В края на годината с отбор от девет човека представихме България на световната купа в Улсан, Южна Корея. 

Митака: Какво искаше да отговориш, а аз не те попитах?

Боян: Искам да спомена с благодарност приятелите, които са ми помагали през годините. Винаги съм имал и друга работа наред с музиката, което понякога ми е пречело. За щастие винаги е имало хора до мен и групата, които са помагали. Най-вече Юрката – Юрий Божинов, страхотен басист и музикант, и Петко Славов – чудесен музикант, композитор и писател. През последните години, имах възможността поне малко да върна жеста на Петко, включвал съм се няколко пъти с бас на концерти на групата му Airbag, както и на Терпентина (с актьора Иван Юруков).

Митака: За финал какво ще пожелаеш на читателите на Metal Hangar 18?

Боян: Пожелавам да са любопитни и селективни, защото светът днес е много богат и наоколо има всичко. Да отсеят за себе си най-доброто и да си носят луничките (това е намигване към Пипи Дългото чорапче). 

Така че им пожелавам да си живеят добре с луничките и да се радват на живота.