CONCRETE – Absent Mortality

“There is more evil around us here than I have ever encountered before” 

Цитат от филма “Баскервилското куче” от 1959-та година, изречен от безсмъртния Питър Къшинг в ролята на Шерлок Холмс отзвучава с мистериозна реверберация… за да премине в риф, от който да ти настръхнат космите по врата и формално да даде стартовия сигнал на петия дългосвирещ албум на шуменските касапи CONCRETE. Зададеният тон в началото на Eminent In Suffering изобщо не е случаен – готическата хорър атмосфера на лириките и композициите е запазена марка на четворката от доста време насам и определено е един от елементите, които ги отличават от повечето им колеги.

Вярно е, че петнадесет години “в играта” не са нито много, нито малко в контекста на родния ъндърграунд, но ключовия термин, разглеждайки развитието на CONCRETE, е “консистентност”. И макар малките стъпки да не се забелязват във времето, именно те помагат на групата да открие собственото си уникално лице, да развие техническото си майсторство в студийна и лайв обстановка (без да се задоволява с едно ниво, а да търси още начини да предизвика себе си), да изгради правилния кръг от партньорства и приятелства (нещо, което мнозина пропускат), и не на последно място – да установи за себе си, че екстремните парчетата, които остават в паметта, винаги са сглобявани с мисъл и внимание към детайла… а не са просто колекция от “стъргалки”. 

Още след първото слушане става ясно, че Absent Mortality (2026) е следствие от всички тези елементи.

Да вземем за пример Midnight Demigod, пилотният сингъл, който момчетата пуснаха в края на миналата година. Изключително умело използвайки контраста като похват, музикантите хвърлят паузи и резки смени в настроението с лекота, за да нагласят своеобразна кулминация, която да бъде уверено скандирана дори от фенове, които тепърва се запознават с творчеството им. Съдържащият заглавието крясък на фротнмена Калин Колев (вокали, китара) се повтаря точно два пъти, и то с достатъчно дълъг преход и подготовка – първият път за да те изненада приятно в средата на парчето, а вторият път – за да си готов да го извикаш с пълно гърло в края му. Това не е случайност, а резултат от хирургически прецизни изчисления. 

И макар въпросният трак да съдържа малко по-съвременни елементи от това, което сме свикнали да чуваме от CONCRETE, не си помисляйте дори за миг, че статутът на бандата като стожери на олдскул дет метъла може да бъде разклатен по някакъв начин. Доказателствата за това са много – Fruition Of Decadence, класическо клане по американски с подвеждащо средно темпо в началото (имате ли представа колко могат да тежат две минути и половина); или пък месомелачката с Bolt Thrower-ски преход Apex Butchery, който не взима заложници. Като се замисля, “половин час в инсинератора” (както може да се опише този албум) също не би оставил много за анализиране, но какво ли разбирам аз.

Немалко значение за внушението, което оставя подобно издание, има и продукцията, която е поверена на стария съратник на бандата Тодор Войнски (Abaddon, Cryptic Tomb).  Саундът е честен и натурален, максимално близо до усещането на задушевно шоу в потен клуб с коси и крайници, хвърчащи във всички посоки, но същевременно достатъчно чист, за да можем да чуем ясно и “напържените” дебели струни на Живко Стоянов (бас), без които не бихме могли да си представим облика на CONCRETE. 

Именно в такава перфектна звукова обстановка Charnel Expulsion удря хедбенгърската с риф от 91-ва, докато не влезе в един от поклоните към древните божества Cannibal Corpse, които всички очакваме да чуем от точно този състав. Хубаво е, че рифът от 91-ва се завръща отново неколкократно – личи му, че е от добра реколта! Освен с убийствена техника в преходите, във втората половина с щурм влиза страхотно китарно соло, хармонизирано а-ла-Chuck Schuldiner. 

Inversion Of Grace също предлага достатъчно разнообразие, включително и моментни хардкор похвати (може да е случайност, a може би защото Варна все пак е наблизо), редуващи се с познатите ни вече чукове. Към средата идват Morbid Angel с окултния си дисонанс… и милиони невинни души умират. По някаква причина това е и композицията, която в моето съзнание създава и най-силна връзка със създанията от корицата на Absent Mortality, отново резултат от дългогодишната симбиоза на групата с художника Ангел Иванов. 

Когато от своя страна картечарският огън на Eternity Renounced заглъхне и дойдат отпусканията за куплета, за момент CONCRETE почти успяват да ни заблудят, че нагазват в рокендрол териториите на Six Feet Under. Уви, няма го вездесъщото “Ееее”, но пък мракобесните идеи са там, докато се завърне бруталността. А тя, подобно на хипергалактическите бластбийтове на Павлин Николов (ударни), никога не си е отивала и продължава да бъде гръбнак на групата.

Blood Upon the Necronomicon е един от личните ми фаворити с основния си трашърски риф, дайв бомбите и (привидно) хаотичното солиране към края, които биха ме накарали да си потърся още един чифт ластични дънки. Все пак с напредването на възрастта не е сигурно, че още бих могъл да се напъхам в старите без да приличам на препълнена наденица… Мнението ми се затвърждава и от мотива, който ми напомня изключително изгрубял прочит на Agent Orange на Sodom. Абсолютен култ, и задължителен за бъдещите живи изпълнения на бандата.

Закриващата Volatile Skin определено е подобаващ финал с отворен край, който демонстрира колко далеч могат да достигнат шуменци в композиционните решения – първо с набивките с необичайния, почти “счупен” ритъм на касите и барабанчето и резките смени между различните пасажи, но и чрез китарните аранжименти на Калин и неговия брат по оръжие Петър Димитров (китара), които могат да бъдат оприличени дори на похвати от класическата музика. Повярвайте ми, хипнотичният раздробен риф, който уж се спотайва в сенките, няма да ви остави мира дълго време.

Сам по себе си Absent Mortality не е албум, който би разтърсил жанра из основи в световен план. За сметка на това той тежи на мястото си като истинско доказателство, че когато една група знае кои са корените й и не се страхува да ги подхранва – не само с креативност, но и с натрупаните през годините опит и дисциплина, резултатът няма как да бъде случаен. Неслучайно CONCRETE са негласно, но широко признати за едни от флагманите на българския дет метъл – позиция, която албумът неминуемо затвърждава.

Ако все пак очаквате оценка – цифром и словом, в моята книга тя е Отличен 666.

Антон “Torden” Андонов