„10 години НЕ са достатъчно“ – интервю с VELIAN

снимка Виктория Вучева

Първо, поздравления за кръглата годишнина. И няма как да не започнем с клишето – малко или много са 10 години?

Антонио: Привет, Long time no see, както се казва на чист български. 😉 Благодарим за поздравленията! Честно казано, 10 години НЕ са ми достатъчно, значи можем да приемем, че поне от моята гледна точка са по-скоро малко. От друга страна, връщайки се назад през годините, спомените ме заливат – десетки концерти, няколко албума, записи, снимки на видео клипове и фотосесии, много пътувания, много емоции от всякакъв характер, така погледнато са ни донесли МНОГО! Надявам се да имаме поводи и за още кръгли годишнини с VELIAN!

Иван: Много в някои аспекти и малко в други. Живеем във време, което се променя изключително бързо и тези 10 години минаха точно така. От друга страна виждаме колко (малко) сме постигнали през това време и знаем колко още имаме желанието да постигнем.

Всъщност, вие не сте само от 10 години на сцената. Преди това бяхте почти всичките пак заедно в друга група – WARTIME. Какво стана, не можехте ли както доста други групи, само да смените рязко стила?

Антонио: Ние сме 10 години на сцената като група VELIAN, иначе ако трябва да броим „стажовете“ на всички ни и преди това, числото ще е съвсем друго. Относно WARTIME, към дадения момент групата буксуваше в този си състав и атмосферата беше станала доста тегава. Винаги съм смятал, че когато дадено нещо почва да те тормози повече, отколкото да ти носи позитивни усещания – време е за промяна. Решихме да започнем на чисто, със свежи и чисти глави и мисля, че времето показа, че това е правилното решение.

Иван: Не и никога на е било „на масата“ като опция. Искахме нов и свеж старт в нова стилистика и с нова естетика и го получихме.

Вие още от началото имате силно изразена представа за визията ви, представянето ви на сцената и атмосферата, която представяте и създавате. Как се спряхте на него, бяхте ли го решили преди да направите групата или се роди с първите репетиции и песни?

Антонио: Бих казал, че стана съвсем естествено. Ако визираш дали сме имали разписана конкретна концепция, към която сме решили и стремили да се придържаме, не. Може би с оформянето на песните в началото една след друга, общото звучене и атмосфера, нещата тръгнаха в тази посока и избуяха като една черна готическа роза. 😉
Опитваме се да обогатяваме и развиваме концептуалната ни атмосфера през годините, да добавяме нови и нови пластове в нашия имагинерен свят.

Иван: Визията ни, както и атмосферата, която градим на сцената и извън нея, се променят заедно с нас самите. Това което знаехме от самото начало, беше че искаме да създадем преживяване.  За да се случи това трябва да има перфектен синхрон между музика, визия и изпълнение.

За 10 години, само 2 албума и 3-ти на път. Не е много производително, но пък сте известни с изпиването на всичко до най-малки подробности. Това ли е причината?

Антонио: Всъщност, 3 дългосвирещи албума, плюс едно EP и един сборен албум за 10 години, не бих казал, че не е много производително, дори напротив! 😉
Без да се сравняваме с мастодонти като Guns N’ Roses или Tool, но при тях 10 години не бяха достатъчни и за един албум в дадени етапи от кариерите им. 😉
Разбира се, изпипването на детайлите винаги е било важно, но трябва да се има и предвид стандартите, които се наложиха в последните години. Ако гледаме какво се случва с групи, за които това е професия и начин на изхрванване – те са едва ли не задължени да изкарват албуми през година, за да могат да тръгнат на турне, да продават своя продукт и да взимат хонорарите си, за да имат какво да сложат на масата си. За добро или лошо, при нас липсва този момент на натиск и напрежение, което ни позволява да отделяме повече време за всичко. Разбира се, лишени сме от всички възможности, които има една „истинска“ група, подписала договор с голям лейбъл, но правим каквото ни позволяват силите.

Иван: Не, не е това причината. Просто не живеем с идеята, че непременно трябва да правим нов и нов албум и да влизаме в цикъла албум-турне-албум. Ние не се издържаме от музика, а и смятаме, че това убива откровеното изкуство, защото започваш да правиш нещата проформа.

Вашите клипове са епични, мащабни и впечатляващи. Трудно ли ги реализирате и искате ли, ако можехте да направите повече?

Антонио: Радвам се, че приемате и оценявате по подобен начин визуалната страна на нашата музикална вселена, сърдечни благодарности! Не е тайна, че сме основно самофинансираща се група, но това не ни е спирало да се опитваме видео клиповете ни в даден момент да са на максимално високо ниво за моментните ни възможности и обстоятелства. Да, не е лесно определено, искрено сме благодарни на всички хора, които са ни помагали през годините! В главите ни имаме мащабни картини, винаги искаме повече!

Иван: Клиповете са може би един от най-трудните аспекти от съществуването ни като банда. В главата винаги имаме грандиозни визии, но реалността е, че реализацията на повечето е невъзможна. Затова ни се налага да правим компромиси и с количеството на видеата, и с качеството им.

Преди няколко дни пуснахте едноименния първи сингъл и клип от предстоящия ви нов албум – „Embers“. Показателен ли е, какво да очакваме в албума или ще има и изненади?

Антонио: Всичко с времето си, бих казал, хехе! Бих казал, че албумът е типично VELIAN-ски, ако мога да бъда леко нескромен и да приемем, че сме си изградили собствен стил през годините. Ще чуете скоро, нямаме търпение!

Иван: Във всички наши албуми до момента е имало песни в различна стилистика, но носещи подобен заряд и емоция. Така е и с този албум. Ще има по малко за всеки вкус, надявам се!

снимка Никола Копаров

За албумите (обложките, арт уърка…) и клиповете си вие ползвате български артисти. Може ли да се каже, че в България имаме творци и музиканти, които са достойна конкуренция на западните?

Антонио: В днешно време вече е много лесно да се работи с артисти от цял свят – Интернет (и дигиталното банкиране 😉 ) улесниха това неимоверно. Въпреки това, до този момент ние сме работили с родни творци по отношение на обложките и оформлението на албумите ни, по нашите клипове. Личният контакт винаги е бил важен за нас, да можем да седнем да една маса и да споделим и обсъдим идеите, и да видим накъде ще ни поведе нова. Да, в България имаме творци и музиканти на световно ниво! Мога да спомена тук, с благодарности и топли чувства, имената на Николас Петрас, Никола Копаров, Ина Астарджиева и много други, с които сме имали съвместни креативни процеси през годините и са ни помагали много – без тях VELIAN нямаше да бъде това, което е в момента!

Иван: Определено и без съмнение. Въпросът е да намериш подходящия човек! Талантът е наличен, но трябва да тръгнеш с ясни идеи и така в последствие и на творецът му е лесно да разкаже историята в картинка.

В понеделник обявихте компилацията за 10 годишнината ви. Не е ли доста близо до излизането на албума ви? Кое би заинтригувало феновете да си я вземат?

Антонио: Колекцията “10 Years of Darkness” е по случай отбелязването на нашата 10 годишнина като VELIAN и е една изненада от наша страна за всички, които са били до нас през годините. В нея се опитахме да подходим по по-различен начин, не е типичния сборен албум със същите записи, които могат да се чуят и в албумите ни. Присъстват няколко оркестрални/симфонични варианти на наши песни, в посоката класическата музика или подобен тип филмова музика, колкото и нескромно да звучи. Включили сме и няколко лайв записа, от два различни концерти, а закриващата “Fireflies” в пиано версия е символичната змия, захапала опашката си. Новият ни албум ще получи своето достатъчно внимание, надявам се, когато настъпи времето за излизането му. В него са вложени много усилия и време, искрено се надявам хората да го оценят подобаващо.

Иван: Това е лимитирана компилация за истинските фенове на бандата. В нея има познати композиции, но записани по различен начин, както и моменти от историята ни запечатани на диск. Искахме да зарадваме тези фенове с нещо, което остава за спомен и е специално за нас и така стигнахме до идеята за компилацията.

Сигурен съм, че ще представите новия албум на добре организиран концерт. Но ако имахте възможност, в мечтите си, коя група бихте поканили да ви подгрява?

Антонио: Далеч сме от мисълта да се изживяваме като някакви огромни звезди, всички български групи, които са свирили с нас са били наши специални гости! 😉
И колкото да е съвместим този „термин“ с „подгряваща група“ в главите на много хора, аз наистина влагам в него отношението и заряда като за специален гост.

Отплеснах се малко, връщам се по-стриктно към въпроса – ако ще мечтаем, както каза и Иван по-долу, метъл трибют на Шопен или поне Tool са моите моментни избори тук и сега!

Иван: Да ни подгрява не, но да ни гостува… лично за мен това биха били Opeth. Тогава не знам кой ще обърне внимание на нас, но нали условието беше да мечтаем, а ние го правим вече 10 години така или иначе!

Свирили сте с много групи и музиканти. С кого ви беше най-вълнуващо да делите сцена? И имате ли моменти, които искате да забравите?

Антонио: Така е, имахме щастието и късмета през годините да споделим сцена с доста големи имена, но честно казано, колкото и клиширано да звучи – винаги ми е било най-вълнуващо да „делим сцената“ с моите съгрупници и приятели във VELIAN! Много зареждащо ми действа свиренето на сцена с тези момчета, изпълнявайки нашата музика. По отношение на втората част от въпроса, случвало се е и да ми се иска да потъна в земята някой път, последно ми излиза концерта ни с PARADISE LOST преди няколко години, когато мониторна ми система „умря“ в средата на първата песен от сета ни и до края му свирих олдскуул – без никакви монитори, но пък се получи чудесен концерт!

Иван: Ние сме имали уникалния късмет да делим сцената с някои от любимите ни изпълнители. Всеки един такъв концерт беше доста вълнуващ и имаме истории от някои от тях, за които хем не искаме да се сещаме, хем често им се смеем. За мен лично последния ни концерт с Tiamat беше огромно предизвикателство, защото сутринта на концерта не можех да говоря заради грип и го изкарах с 38,5 температура. Но дори това загуби значение когато излязох на сцената и вече е добър спомен.

Доста групи пуснаха с името си бира, уиски, ром… вие мислили сте за подобен ход? Може би кърваво червено вино?

Антонио: Тежкото червено вино може да изглежда като очевиден отговор на този въпрос и наистина е много подходящо, но ако трябва да мислим в тази насока, избираме абсент! Няма по-подходяща напитка за вписване в декадентската ни, готическо-викторианска-стиймпънк атмосфера. 😉
П.П. И не, няма да си режем ушите!

Иван: Няма да пускаме спойлери, въпреки че това само по себе си е такъв.

Понеже сме добри приятели, даваме ви един слот за въпрос. Какво бихте искали да ви питаме, но не сме?

Антонио: Добри приятели сме, но без времето когато Недко се опитва да ме снима под килта! Тогава не сме! 😀
Не попитахте харесваме ли българската ракия и какво ни гости на обяд г-н Цонко Цонев!

Иван: Какво ни кара да искаме да се занимаваме с музика в свят, който не цени изкуството и то се е превърнало в стока за широка употреба? Ще пробвам да го синтезирам, за да е по-ясен. Има ли смисъл?

Ще запазя отговора си за следващото интервю, защото по Велиански той е доста мрачен и ще свършим на минорна нотка.

Пожелаваме ви успех във всичките начинания! Последни думи към вашите фенове и за читателите на METAL HANGAR 18.

Антонио: Благодарим още веднъж за вниманието, за хубавите думи и за предоставената трибуна! Освен дежурните, но искрени пожелания за здраве, щастие и късмет, както и да не спират да слушат мрачните приказки на VELIAN 😉 , бих искал да им пожелая продължават да ползват главите си по предназначение и да бъдат добри хора!
П.П. Утре вечер празнуваме 10 години в клуб Mixtape 5, елате да го направим заедно!

Иван: Пожелавам на всички читатели и фенове на музиката да не губят любопитството и страстта към музиката. Нека не се превръща в прост плейлист от безименни банди.

въпроси и снимки Недко Игнатов