Група „Парадокс“ – един лаптоп и една мечта

Групата, с която Ви срещаме днес е преживяла много. Създадена е преди малко повече от декада и след няколко години изпълнения на кавъри те набират смелост да започнат да създават своя музика. И тогава съдбата им поднася кончината на двама приятели и техни вокалисти – загуби, които изживяват тежко. Въпреки това пламъчето на музиката в тях продължава да гори и сякаш напук на всичко събират сили да напишат девет парчета, които събират в дебютния си албум „Краят“. Звученето им е сурово, емоцията – неподправена а амбицията им за успех – несломима.

Здравейте. Хващаме Ви точно по средата на националното турне в подкрепа на дебютния Ви албум „Краят“. Как върви дотук?

Здрасти. Смесени емоции. Да привлечеш хора с авторска музика и само обещание, че ще си прекарат добре, е трудна работа. От друга страна, тези които идват обикновено са подготвени. Чули са сингъл, слушали са албума – решили са реално, че искат да слушат и видят това на живо. А не е ли това най-големият комплимент?

Защо сте се кръстили „Парадокс“? Или това е излишен въпрос към група, чиито последен сингъл се нарича „Началото“, а първият албум – Краят“?

Името дойде първо, парадоксалните концепции след това – сякаш да го потвърдят. Истината е, че групата просто имаше нужда от име. И ние започнахме като кавър група, трибют група. Веднъж, някъде в историята, може би 2013-та, спечелихме награда да запишем песен в студио. И започнахме да мислим за името. “Парадокс” изниква като дума в разговор — и се закачихме за нея. Парадоксално, записът не се случи, но тогава написахме песента “Сам”. Включена е в албума, за да бъде част от историята ни, макар че звученето ни вече е по-различно от това, което беше.

Сами казахте, че няколко години свирите предимно кавъри. Кога усетихте, че времето да започнете да правите авторска музика е дошло?

Авторските песни винаги бяха в задната част на съзнанието ни, но тъй като постоянно имахме участия и все с разнообразни сетлисти, бяха на заден план след репетирането на кавъри. „Сам“ беше написана през 2014-та, след това „Месия без Мисия“ – през 2016-та. Рано през 2018-та оригиналният ни вокалист ни напусна, а групата забави доста темпото и решихме да наблегнем наистина на авторски материал. Последва търсене и опознаване на нов вокалист. През 2019-та Камен Боджаков (китара) дойде в студиото и ни показа това, което се превърна в песента “Белези”. Тогава си зададохме въпроса “Абе ние защо не пишем в този стил?”. И посоката на групата започна да се променя.

Текстовете Ви са много философски и дълбоки. Откъде черпите вдъхновение за тях?

Благодарим! Уискито помага. Песните могат да изследват философска идея, човешкият опит, самосъзнание, тема от сериал, филм, книга, ако е достатъчно дълбока, за да ни замисли. Употребата на множество метафори идва от това, че Преслав е слушал много Evergrey, Machine Head, Gojira, Leprous… 

Кой е автор на обложката?

Концепцията и идеята за изображението беше изцяло наша. За изпълнител намерихме човек в интернет. Голяма грешка – имаме приятели артисти, които винаги са готови да ни помогнат. Беше ни неудобно “да ги занимаваме”, но това е глупаво. Никога не спирайте хора, които искат да ви помогнат, все пак би трябвало да сме общност! Обеца на ухото и научен урок за човечност…

Към парчето „Ценности и Гняв“ пуснахте и видео, по което сте работили заедно с Милен Вичев. Как сте стигна до тази колаборация?

Милен ни е приятел от много, много години. Ентусиазирано подкрепя и се радва на нас, както и други приятели и познати, които “правят нещо”. Ние пък бяхме запознати с видео материалите му и знаехме, че ще ни направи нещо много готино. Той самият е много добър музикант, съответно знае на какво да набляга когато снима и монтира клип към песен. 

Сами описвате стила си като груув/траш, обаче „В главата ми“ съдържа и фолк звучене. Как Ви хрумна идеята за такъв елемент?

В оригиналния вариант на песента нямаше гайди. И нещо липсваше, а ние търсихме по-разчупено, по-различно звучене. Просто ги “чух” в нищото, докато слушам песента и това напълно я промени. Песните „Краят“ и „Началото“ също имат такъв екзотичен привкус. Идеята ни е да загатваме фолк елементи, но се опитваме музиката да НЕ звучи като “фолк метъл”, а като груув, обогатен и овкусен от музиката на нашите географски ширини.

Албумът е самиздат. Разкажете ни повече за работата в групата извън свиренето – кой поема обработката на парчетата зад пулта?

Един лаптоп и една мечта – записан и мастериран на компютъра на Преслав. Имаме собствена репетиционна, където работим по барабаните. Всичко останало се записва в домашни условия.

Какви са основните предизвикателства пред една българска група като Вас, решила сама да издава музиката си?

На света има много музика — можем всички да спрем да свирим днес и пак да има достатъчно за слушане за няколко живота. Предизвикателство номер едно е “Как да напишем нещо, което има смисъл да съществува?”. Не можеш да очакваш някой да обърне значимо внимание на нещо, което просто повтаря предходящи произведения. А отговорът на този въпрос е силно субективен и плаващ. Следва инвестиция — не само на пари но и на много време. Постоянно присъствие в социалните медии, организиране на участия. Не казваме, че се справяме блестящо с тази част, то си е като втора работа. И накрая — готовност за разочарования. Много пъти ще бъдете оставени на seen, много пъти ще свирите пред двама човека. Важно е да се радваме на всеки един нов последовател, нов коментар, нов лайк. Това, че си записал песен или албум съвсем не означава, че заслужаваш хората да го слушат със стотици. Но пък музиката да стигне до един нов слушател и той да каже “Това е много яко” никак не е малка работа. Това е един живот, един цял вътрешен свят, който е намерил място за или е запълнил липса с твоята песен!

А с какво се занимавате извън музиката?

Извън музиката — гледаме да изкараме пари, за да имаме да наливаме в музиката. Имаме двама със собствен бизнес, един юрист, и един автор в технически блог.

През 2020-та губите вокалиста си Румен Ралев – Румбо. Какво Ви помогна да съберете сили и да продължите след тази трагедия?

Да, Румбо напусна този свят през 2020-та. Въпреки, че се разделихме още през 2018-та, това ни удари защото все пак все още бяхме приятели. Тогава написахме песента „Началото“, с идеята да бъде посветена на него. С втория си вокалист, Радичко Радичков, започнахме да правим първи стъпки по записването й. И тогава, в началото на 2021-ва изгубихме и Радичко — втори приятел за втора година подред. Разбира се, трагедия на лично ниво, но и наистина силен удар за групата като организъм. Нямахме сили да търсим нов човек — да дадем на непознат да пее тези песни и текстове, които сме писали с приятелите си? Нито знаехме откъде да започнем, или да продължаваме ли да правим нещо изобщо… Преслав предложи да поеме мантията на фронтмен и групата се съгласи. Следва много работа и много дялкане на неопитен глас. Успяхме да запазим няколко фрази в песента „Началото“, записани от Радичко в тези ранни експерименти. И така я миксирахме, а песента сега е посветена и на двамата — Румен и Радичко.

Мир на праха им... Кои според Вас са днешните месии и какви са техните мисии?

Това е интересен въпрос. В днешно време, всеки е научен, че е главен герой в своята история и ако има достатъчно силно мнение по който и да е въпрос може да стане “месия за 15 минути”. Със собствена мисия, разбира се. Героят в песента е този, който е осъзнал, че всичко, което е направил или в което е вярвал досега всъщност не е било истина. Или може би “истината” като едно твърдо, чисто, и ясно понятие, просто не съществува?

Преслав е част и от друга набираща скорост банда – The Elephant’s Foot. Преди дни излезе дебютно EP с три парчета. Какво предстои на този фронт?

The Elephant’s Foot е група от млади, силно ентусиазирани момчета, които творят и концертират на 300 оборота. Издадохме EP от три песни като първи опит в студио — напреженията на копчето „Record“, финалните решения по аранжимент, безкрайните опити. Вече имаме осем песни, работи се по девето парче, има планирано и десето. Ще свирим в Русе на 22 март (с Poetsky, Пердах), във Варна на 28 март (с Concrete, Maltworm, Terravore) , говори се за ходене в други градове, чак до София.
Преслав: Като гледам как вървят нещата — доста хора из България ще имат шанс да ни чуят на живо, по-скоро рано отколкото късно. Но не мога да кажа конкретно. Там съм поел поддържаща роля — помагам за писането на песните, мисля си солата, помагам за записи.

Кой смятате, че е най-голямият парадокс на нашето време?

Най-големият? Ако излезе такава класация изобщо, тя ще бъде парадокс сама по себе си. Парадоксално е да смятаме, че сме самоосъзнати същества, които носят душа и са центъра на вселената, върха на хранителната пирамида. А всъщност сме маймуни със смартфони, а животът ни е напълно контролиран от съвсем същите инстинкти, които са ни помагали да оцелеем в дивото преди хиляди години.

„Не можеш вечно да си прав, На трон от ценности и гняв…“ – останаха ли някакви ценности в обществото днес и защо?

Разбира се — всеки човек има ценности. Това са мисли, вярвания, принципи и модели на държание, които той оценява като високи и неприкосновени. Ценни. Това съвсем не означава, че обективно погледнато те са висши или полезни, или “добри”. Но малко хора са склонни да толерират предизвикването на техните собствени ценности. Малко са склонни да си кажат “Може би бъркам“. Това друго човешко същество, което също живее на тази планета и има житейски опит ми казва, че греша. Чакай да погледна под друг ъгъл.” Не, обикновено реакцията е гняв. Сядаме на Трон от Ценности и Гняв — висок, неприкосновен, отделен от останалите. Ако разбираме въпроса като “Има ли висши ценности обществото?”, да отговорим на него би било лицемерно. Защото може би нашите собствени ценности не са висши, полезни, или “добри”, ако се разгледат обективно.

Нека завършим оптимистично – кроите ли вече планове за нови парчерта или втори албум?

Нови парчета – да. Има замислени три, по които би трябвало да залегнем през лятото, когато приключим с турнето. Оттук нататък следва въпросът дали да ги издаваме на албум или да приемем, че модерният свят се върти бързо и е по-добре да имаме сингли на често, отколкото албуми, които отнемат 2-3-4 години. Но при всяко положение, научихме много със записването на първия албум. Вокалите на Преслав стават с няколко процента по-добри със всеки следващ запис, звученето на парчетата придобива по-ясен и изграден стил. Оптимистични сме, че следващият запис — какъвто и да е — ще е явно по-добре звучащ. Дори нямаме търпение и ние да го слушаме!

Парадокс са:
Преслав Кателиев – вокал и китара
Камен Боджаков – китара
Иван Иванов – бас и вокал
Светослав Димитров – барабани