Преди повече от 25 години, Петко от Кокоша глава ми изпя песен, която беше чувал някъде из радиата. Тогава беше силно време за музикалните станции, имаше много. Особено в Пловдив. Песента била здрав рок и започвала така „Ти си двадесет годишен, ти си силен и млад. Всички пътища са твои, твой е целият свят!“ Нито аз, нито той, знаехме коя е групата. При бързо разпитване наоколо из по-възрастните (тогава имаше и такива, ние бяхме на под 25 години), всички вдигаха рамене. Остана като неразкрит въпрос, възможно да е някаква фантазия или грешка. Не бяха Щурците със сигурност.
Малко по-късно, година или две, по някаква случайност се сдобих с първото ми копие от една феноменална плоча – Най-доброто от бийт групите на София. Издадена около началото на 70-те години, тя представя три групи от бийт сцената на София – Щурците, Сребърните Гривни и Рок група „Гласовете“. Първите две бяха ясни, но кои са третите?


У дома си пускам плочата и зяпвам – рафиниран психеделичен рок, много различен от по-бийт ориентираните Щурци и Гривни. Още си я пазя тази плоча, въпреки, че намерих и по-ново копие. Мирише на цигари, мухъл, още си я отварям понякога и си я пускам.
Малко по-късно ми попадна и едно сингълче, в което имаше друга тяхна песен „Новобранска“ – някой беше хвърлил сноп с плочи в мазето. Много сходен психeделичен звук, нищо, че пеят за новобранците 😉
И така, почти 20 години си мислех, че Гласовете са група, която има две песни записани и са изчезнали отдавна в миналото. Един ден случайно ми попадна линк към сайт, който се оказа сайт на групата. С учудване видях, че имат още доста песни. Дръпнах всичко и по някое време слушам следния текст „Ти си двадесет годишен, ти си силен и млад. Всички пътища са твои, твой е целият свят!“
Ама това са ГЛАСОВЕТЕ! Намерихме ги!
Ако обърнете внимание на съдържанието на фейсбук страницата на групата, ще откриете почти 20 парчета, много добър български рок от 60-те и 70-те, пълен с фантазия, фолк моменти, прогресив наченки. Бих се радвал някой да мине през студио архивите и да издаде на плоча или диск един албум с една от многото изгубени български рок групи от онова смутно време. До този момент – споделяйте. Sharing is caring! Всички песни ги има в страницата.
Това разказват те самите за себе си:
„Рок групата „ГЛАСОВЕТЕ”, (или както бе популярно тогава Вокално-Инструментален Състав), е създадена от Митко (Д.Димитров) и Шени (Ш.Меламед), в бурните години на раждане и неудържим възход на българския рок. Двамата приятели, свързани от трайно увлечение по рок-музиката, са здравата основа на цялостното развитие и творчество на групата.
С две кухи китари и много мерак се подготви първият кратък репертоар от кавъри на хитове в градинката на „Седмочисленици”. Тук са първите публични изяви на дуото, тук е избрано и името на групата, първоначално на английски – по тогавашната мода сред групите – THE VOICES. След първите аплодисменти и одобрението на махалата следва завоюването на по-големи сцени – танцовите забави в Руската гимназия (където учи Шени), Техникума по механотехника (където учи Митко) и Домът на Правниците.
Успехът ражда нуждата от още песни, но вече и от инструменти, уредби, нови членове и крайна сметка – от изграждане на пълноценна група, естествено по модела на The Beatles. В групата влизат Тошко Крушев – барабани и Сергей Саръмов – бас. За усилватели се ползват един студиен магнетофон и грамофон, а се пее с микрофоните и уредбите на залите, в които са участията.
Скоро почти едновременно членовете на групата започват да следват висше образование. Групата заслужено става представителна на Висшия Машинно – Електротехнически институт (сега Технически университет), вече с името си на български – „ГЛАСОВЕТЕ”. Това осигурява първите фабрични усилватели (ужасните „Моно 25”) и огромните, едва преносими колони, изработени с труда на студенти и асистенти. Китарите, разбира се, са правени от прочутия тогава майстор Горко. По различни причини в групата влизат Кольо Желевски – барабани и Емил Монов – клавишни. Групата вече е любима на софийската младеж, залите се пълнят и признанието не закъснява. „ГЛАСОВЕТЕ” са поканени и участват заедно със „Сребърни гривни” и „Щурците” на пролетните балове на Художествената академия – единствената по това време свободна и нецензурирана рок сцена. Това е най-престижното място за изява на рок-група в София, което цъфти всяка пролет за по няколко дни. Там се опитват да се натъпчат всички фенове на рока, там групите и публиката са облечени и се вихрят като на истински рок-концерт, нещо нечувано и официално недопустимо по онова време, а заради това – прекратено, след само три години.


Официалното признание е вече неизбежно и идва с първото интервю на групата по радио „Хоризонт”. По това време основна цел става снабдяване с първокласни инструменти и апаратура, постигната с къртовска работа – пренасяне на дини и разтоварване на въглища през лятото и пестене на всяка стотинка през останалото време. И накрая групата се оборудва с мечтаните топ-уредби VOX, с каквито свирят The Beatles и с маркови китари Hofner и Framus.
За радост жертвите си струват – вече няма технически пречки и „ГЛАСОВЕТЕ” влизат в студио! Появяват се на бял свят първите записи на групата – песни на утвърдените композитори Атанас Косев, Ангел Заберски, Петър Ступел, Георги Тимев, Борис Карадимчев. Тези песни съставят т.н. репертоар за „официални” участия, на които в онези години освен български песни, бе напълно немислимо да се изпълни повече от един (и то кротък) кавър на чужда песен. Благодарение на тайно благоразположен към групата тонрежисор в Студио 1 на радиото крадешком се реализират и записи на няколко авторски песни на Шени и Митко, докато всемогъщата Комисия на Радиото (цензура, без одобрението на която не се излъчва нищо) по принцип не допуска песни от неизвестни и „непрофесионални” композитори. По това време Б.Панов заменя Емо на клавишните.
През 1968 г. „ГЛАСОВЕТЕ” започват сценичните си участия и музикалното оформление на постановката „Обличането на Венера” в Сатиричния театър, които продължават до свалянето на пиесата от репертоара на театъра.
Групата трупа актив и фенове с участия в ежегодния „Младежки конкурс за забавна песен”, в телевизионната „Мелодия на годината”, в Новогодишните телевизионни програми и концерти в най-голямата тогава зала „Универсиада“. По действащите изисквания и въпреки музикалната си подготовка, налага се членовете на групата да се категоризират пред Концертна дирекция, за да имат право официално да изнасят концерти и да получават хонорари. Започва завоюването на най-големите за времето си концертни подиуми в столицата и по страната.
През 1971 г. „ГЛАСОВЕТЕ” участват във финала на най-престижния фестивал за поп-песни „Златният Орфей” с песен на Георги Тимев. Изпълнението им е излъчено по БНТ и издадено на грамофонна плоча от „Балкантон”. Групата участва в издаването на няколко сборни LP албума – „Най-доброто от софийските групи” „Мелодия на годината”, авторския LP на Атанас Бояджиев и др. (тук аз коригирам, Атанас Бояджиев е EP, а не LP)
Следва завоюване на нова територия – аранжиране и запис на музиката на Борис Карадимчев към филма „Деца играят вън”. Саундракът и подходът на групата при създаването му е феноменален за времето си и се ползва от групата в още няколко филма.
Завършването на висше образование, влизането в задължителната тогава казарма и необходимостта от поемане на нови, различни отговорности в живота изправят непреодолими препятствия пред членовете на групата. „ГЛАСОВЕТЕ” като група напускат музикалната сцена през 1972 г. В продължението Шени свири с „Нестинари”(саундтрак на филма „Последната дума“ с песента „Носете си новите дрехи, момчета“) и в Ансамбъла на ГУСВ, Митко с Вили Кавалджиев и „Сребърните гривни”, но магията на „Гласовете” е изчезнала невъзвратимо.
Всичко създадено или изпълнено от групата носи белега на първичната и леко наивна поетика, на изчистена и душевна мелодичност, на неагресивна, авангардна за времето си музикалност и като цяло напълно се вмества в красивата рамка на Melody Rock-and-roll.
С цялото си творчество, с всичко написано, изпято и заснето на сцените и в студията, „ГЛАСОВЕТЕ” оставят една видима, свежа и мелодична следа в историята на българският рок.“

Ивайло Тончев
Линк към оригиналната публикация