Една малка петъчна магия

[lg_image folder=“2012 year/FSB/“ image=“FSB_25.jpg“ align=“left“ display=“thumb“]Винаги съм смятала, че ако ФСБ имаха шанса да творят някъде на Запад, биха били група от световна величина. Събитието на което присъствах в петък вечерта – FSB Symphony – определено затвърди това мое убеждение. Зала 1 на НДК, симфоничен оркестър и страхотни рок музиканти = едно невероятно изживяване.

Идеята за съчетаване на познатите на цели три поколения рок парчета на ФСБ с красотата на симфоничната музика е съвсем нов подход за групата, макар и, както се оказа, отдавнашен като идея и мечта. Те вече имаха своето първо представяне преди няколко месеца в Античния театър на град Пловдив, като изявата им и в столицата не закъсня. Пред очите на хилядната публика (факт е, че залата беше пълна) те сътвориха истинска магия – Румен Бояджиев, Константин Цеков и Иван Лечев, подкрепени от поне още 100 души на сцената. В нейното забъркване взеха участие и музикантите от Пловдивската филхармония, с главен маг маестро Григор Паликаров, и немалко талантливи гост музиканти.

Дори непосредственото начало на концерта бе твърде обещаващо. Тъмнина в залата и внезапно осветена, сякаш от стотици звезди, сцена. На нея – разположен многочисленият симфоничен оркестър, започващ прелюдията към вечерта. Това създаде едно, бих казала, приказно усещане. И само след миг приказката бе подхваната и продължена от тримата музиканти от ФСБ, от два клавира, една китара и вечните български хитове като ‘Гара разделна’, ‘Протегнах две ръце’, ‘Няма как’, ‘Не така’ и, разбира се, ‘Високо’. Лично аз бях изненадана, че в програмата липсваше песента ‘След десет години’, определено сред най–емблематичните и характерни за групата, която бях убедена, че ще прозвучи, както и моят личен фаворит ‘Пак ще се прегърнем’, която искрено се надявах да чуя …

Песните бяха с изцяло подновен аранжимент, доближаващ ги до класическата музика и като цяло до едно по–баладично звучене, но това не попречи на публиката да ги улавя от самото начало, да аплодира и припява. Макар и изключително трудно бе да се достигнат висините и способностите на гласовете на Румен Бояджиев и Константин Цеков, които въпреки понатрупаните години, показаха страхотна форма. Определено бих казала, че един от най–въздействащите ‘инструменти’ на вечерта беше именно водещият глас на Бояджиев и начинът, по който той поднасяше песента.

[lg_image folder=“2012 year/FSB/“ image=“FSB_27.jpg“ align=“right“ display=“thumb“]Изненадите от сцената не спираха – появиха се народни певици, облечени в колоритни носии, тройка гайдари и дори голям тъпан. Похватите на народната музика се смесиха отлично с класическия оркестър и рок звученето. Константин Цеков, който между всичко останало поднесе и чудесни клавирни сола, не пропусна да се появи и с акордеон при изпълнението на инструментала ‘Пъпеш’.

Едно от безспорните достойнства на концерта бе и професионалната техническа реализация. Перфектен звук, подсилен от ненатрапчиво, но въздействащо осветление. Всъщност рядко в България може да се чуе звук от над сто и двадесет микрофона събрани накуп, изключително добре балансирани и то от български специалисти.

Вечерта завърши с повторен бис. И този път съвсем не по сценарий. Публиката искаше още и още. И отново прозвуча ‘Високо’ на фона на обсипаната със звезди сцена – прозвуча от изправената на крака публика, опитваща се да подражава на Румен Бояджиев, чийто глас се издигаше високо, високо …

Концертът на ФСБ беше като едно малко откъсване от реалността – над ‘завист и обида, над дребните сплетни’. Едно красиво събитие, което остави в мен чувството на радост и гордост от това, че в малка България има толкова ГОЛЕМИ музиканти.

Сетлист:[lg_image folder=“2012 year/FSB/“ image=“FSB_10.jpg“ align=“right“ display=“thumb“]

Картини
Отговор
Обещание
По делтата
Нищо не взимай с теб
Гара разделна
Случва се
Пробуждане
Навярно
Сам съм с вятъра
Ти не си от тук
Зимна къща
В средата
Песен
Протегнах две ръце
Няма как
Не така
Пъпеш
Високо

Бис:
На път
Високо

ГАЛЕРИЯ

FSB
28 снимки