Когато видях новината за нов сингъл от Lord Belial меко казано подскочих от изумление и радост, защото вероятно като някои от вас бях отписала тази група от активните. Камо ли пък да се завърнат с гръм и трясък след цели 14 години с пълноформатен студиен албум , записан при това не от кой да е, а от Andy LaRoque (King Diamond/Death fame) в Sonic Train Studios, Varberg, Швеция.

И когато една толкова култова, както за дет, така и за блек метъл феновете група се въздигне от собствената си пепел и сътвори поредния шедьовър, категорично показвайки, че все още е носител на същите енергия и заряд няма как да не предизвика малка сензация.

“Rapture” е това мощно, безкомпромисно завръщане, което притежава съвсем основателни претенции да се превърне в легендарно, още повече, че си има малка тайна, която ще ви разкрия накрая.

Солидната основа от класически шведски дет метъл, който в началните композиции буквално взривява мозъка, много умело е надградена с онези хубави шведски мелодии, които по презумпция трябва да са корави и брутални, но всъщност изяждат отвътре със своята мрачност и меланхолия. Всяка песен носи интензивен, почти магически заряд, а целият албум се усеща като цветови градиент, изразен чрез музика. Колкото повече отива към края си, толкова песните стават по-наситени, бавни и мрачни.

След доста шеметното, но отчетливо „равно“ и без особени изненади встъпление от ‘Legion’, който е събирателен образ за личните ни „вериги“, в които доброволно се оковаваме, всъщност ‘Rapture Of Belial’ е композицията, от която албумът започва своята градация. Смазващият, повтарящ се дет метъл риф, който ме кара да настръхвам всеки път, когато си пусна песента и тежката „безкрайно шведска“ блек метъл подложка създават странен фюжън от корав олд скуул дет и злостен блек метъл. И всъщност смесени заедно звучат направо умопомрачително. Това е песента, която за мен е като точка на пречупване в албума и от тук нататък настроението, енергията и атмосферата започват все повече и повече да се нажежават, а блек метълът все повече да доминира в цялостното звучене. Макар, че и предната „On a Throne of Souls“ подобаващо ни подготвя за звуковата лудост, на която предстои да бъдем подложени. Мощта на Антихриста е отприщена, тъмните сили са призовани и няма връщане назад. „Ecstasy and morbid lust, feel the Rapture of Belial“.

‘Belie All Gods’ е другият шедьовър в албума, който ще отведе сетивата и жаждата ви за музика на друго ниво. Започва с грегориански хор, който създава доволно мрачна, мистична и средновековна атмосфера. Съчетан със съскащия вокал на Thomas Backelin и чистите припявания на Niclas Pepa Green, песента е истински скверен ритуал, създаден от звуково пиршество и увенчан с брилянтен риф в края си. „The unholy trinity, slayer of gods, Faceless, fearless, dark shapes of perdition, Dressed in cloaks of burnt angel wings, We come to cleanse the earth“.

‘Evil Incarnate’ е чист, класически блек метъл в средно темпо, за тази песен Niclas Pepa Green споделя в свое интервю: „Ако не куфеете на тази песен, значи имате нужда от още бира.“ От още бира ще имате нужда и за това, което следва по нататък в албума. А може би и от нещо по-силно. Мрачното пътешествие продължава, мелодиите стават все по-обсебващи, бласт бийтовете все по-шеметни, а отприщената енергия все по-плътна. Но…

Добрите групи оставят най-доброто за най-накрая! В последните две песни бих могла да кажа, че даже се промъква дуум настроение и вибрация. “Alpha And Omega’ е началото, от което ритъмът се забавя и втежнява и честно казано си става „много Lord Belial-ски“. Тази песен е като прелюдия към ‘Lamentations’, която увенчава и затваря албума по един толкова въздействащ начин, че няма как да не си я пуснете отново. Много китари, тежка обвита в мрак красота и грегориански хор там някъде в безкрая. А емоцията, която създава… Ами ТРЯБВА да я чуете! „I called upon thy name, O Dark Lord, out of the lowest of dungeons, Thou have heard my voice; hide not thine ears at my breathing, my lamentations“.

Да, брилянтен албум. По-добър от „The Black Curse“ и макар в него да не намерите „нищо по-различно от Lord Belial“, „Rapture“ носи много по-интензивен и силен заряд от другите албуми. Въздействието и внушението му са изведени на друго ниво и го правят истински шедьовър, който освен, че ще се помни дълго (не само заради неочакваното си появяване) ще остане в историята на екстремната музика.

А „тайната“, за която ви споменах… Прочетете трак листа в акростих. 🙂 Дори само, за да чуем съскащо-продрания, злостен възглас „Belial!“, станал запазена марка на групата си заслужаваше те да се завърнат. Hail, Belial!

1. L(egion)
2. O(n a Throne of Souls)
3. R(apture of Belial)
4. D(estruction)
5. B(elie All Gods)
6. E(vil Incarnate)
7. L(ux Luciferi)
8. I(nfinite Darkness and Death)
9. A(lpha and Omega)
10.L(amentations)

„Rapture“ излиза чрез Hammerheart Records на 27 май във формати CD / CD Box / LP. Предварителна поръчка е налична на този адрерс:
https://hammerheartstore.com/collections/vendors?q=Lord%20Belial
––––––––
10/10