SHAPE OF DESPAIR – „Return To The Void“

Финландия отдавна пази традициите да доставя едни от най-мрачните, смразяващи и внушителни дуум метъл групи, без значение дали говорим за име от дълбокия ъндърграунд или за сравнително по-популярно такова. Бандите от страната на хилядите езера със сигурност носят собствен отпечатък, даващ на стила безпределно богатство.

Години наред Shape Of Despair бавно, методично и съвсем категорично си извоюват култов статус във фюнеръл дуум метъл средите. Името им стои гордо до легенди в жанра като Thergothon и Skepticism, а появата на всяко ново издание се превръща в събитие със сериозен магнитуд. Седем години след последния си дългосвирещ албум, секстетът от Хелзинки се завръща с поредното си вълшебно издание, озаглавено „Return Of The Void“.

Говорейки за Shape Of Despair, винаги ми е било трудно да остана напълно безпристрастен, защото тук говорим за група, която отключва буря от емоции. Към всеки нов албум подхождам със затаен дъх. Когато говорим за група с подобни творчески търсения и технически способности е предизвикателство и удоволствие да проследя всеки мъничък детайл, добавен към вече познатото. А Shape Of Despair определено не са от групите, които обичат да тъпчат на едно и също място. И това е най-малкото, което можем да кажем за новата творба на музикантите.

“Return To The Void” е доказателство, че авторите му сякаш обожават да боравят с монотонността, правейки я най-силното си оръжие. В техни ръце монотонността не е слабост, тя е чудовищна сила, която помита всичко след себе си. Сила, която звучи красиво, магнетично, провокативно. Сила, която те сграбчва със замах и пробужда в съзнанието опустошителен ураган от чувства.

Албумът съдържа множество препратки към ранното творчество на групата и откровени намигвания към дебютният „Shades Of“. Плашещо студената и сурова атмосфера, породена от виртуозните вокали на Henri Koivula, титаничните барабани на Samu Ruotsalainen или типичните за композирането на дуото Jarno Salomaa – Tomi Ullgrén мелодични пасажи, е вплетена сред стена от рифове и плътни пластове клавири. Албумът носи усещане за обреченост и опустошителен, смразяващ мрак. Смразяващ мрак, сред който се прокрадват лъчи нежна, галеща, снежна светлина, облечена в краските на  великолепните напеви на Natalie Koskinen. Нейните вокални аранжименти са по-всеобхватни, мащабни и въздействащи от когато и да било.

Отлично боравеща с добре познатите изразни средства, групата деликатно отваря възможност на мънички детайли да обрисуват допълнително звуково обаяние. Моментните дуели между напевите на Henri и Natalie или контрастът между чистите дамски вокали и дълбоките гърлени крясъци очертава моментна ефирност, прокрадваща се сред масивната многопластова тежест.

Композиционно, Shape Of Despair предлагат висша форма на перфекционизъм. Парчетата се разгръщат със завидна лекота, а всеки елемент звучи съвсем на мястото си. Откриващата едноименна песен може би е най-доброто отварящо парче писано някога от групата. Сред останалите композиции ярко се открояват “Solitary Downfall” с великолепните вокални хармонии между чистите гласове на Natalie и Henri (звучаща като своеобразно продължение на “Sylvan-Night” от дебюта), “Forfeit” с почти призрачните крясъци, сякаш извиращи от бездната на отчуждението, както и затварящата “The Inner Desolation” със своя фееричен завършек.

“Return To The Void” е албум, който разкъсва душата ти на съставни части с всяка секунда от близо шестдесетте си минути. Албум, поставящ те в специфично състояние на ума, в което ти се иска да затвориш очи и да се потопиш в запленяващата прегръдка на музиката. Да предизвикаш съзнанието си да се гмурне смело в бездната на студенината и да дадеш свобода на сетивата си да се слеят с всяка нота. “Return To The Void” е поглед към душевността в търсене на емоционално освобождение. Нещо, с което Shape Of Despair са се справили безапелационно. За пореден път.

Албумът излиза на 25-ти февруари чрез Season Of Mist.

10/10