Day Of Execution – Dead Burning to Ashes

За пръв път се сблъсквам с варненците Day Of Execution и дебютния им албум Dead Burning to Ashes. Нямам представа какво ме очаква, но винаги съм оптимистично настроен да чуя какво може да предложи родната сцена. Е, не останах разочарован.

Впечатление веднага прави силната продукция, която прави чест на всички инструменти, дори и басът, който макар да не е на фронтовата линия, не отсъства и играе силна роля, особено в по-бавните пасажи. Звукът на китарите е сред най-силните страни на Dead Burning to Ashes – режещ безпощадно, ясно открояващ се, без да звучи пре-продуциран. Барабанистът от време на време изненадва с разчупени вмятания, но като цяло през по-голямата част от албума предоставя стабилна опора на китарите. Пичовете са успяли да уловят духа на 90-те, без да звучат банално. Вокалите са типичен нисък дет-граул, но на моменти (в Evil Dead Nemesis, например) се дочуват и pig squeals, характерни за по-екстремните стилове.

Единственото нещо, което не ми допадна особено е, че момчетата свирят предимно среднотемпово и няма наистина много бързи парчета, което според мен си е пропуск. Но пък за сметка на това боравят отлично с целия си арсенал и си мисля, че тази скорост им е комфортната зона. Поотделно за песните няма да говоря, албумът си струва да се чуе на един дъх – няма и секунда ненужен пълнеж, всичко е там където трябва да бъде и звучи както трябва да звучи. За завършек имаме превъзходен кавър на Cenotaph на Bolt Thrower, който за мен служи като сигнал да завъртя албума наново.

Препоръчва се за фенове на Obituary, Bolt Thrower. От време на време ми изникваха и Jungle Rot и Dying Fetus асоциации, но двете банди не са съвсем точен ориентир за стила на Day Of Execution.

Силен дебют, сигурен съм, че варненците ще продължават все така уверено напред и им желая успех. Дано имат и по-честичко изяви в столицата, за да се порадвам(е) и на живо !

Лична оценка : 7.5/10