Интервю с Matt Barlow (ASHES OF ARES, екс-ICED EARTH)

Matt Barlow продължава с музиката. С ICED EARTH направи много добра кариера. Гласът му пасна като дялан камък на групата. Обаче винаги настъпва време разделно. Matt си вдигна микрофоните и след втората раздяла с бандата реши да превърне музиката в хоби. Така се появява проектът ASHES OF ARES, който вече седем години предлага пауър метъл с емблематичните вокали на „Мистър Меланхолия” – Matt Barlow…

Интервюто с Matt Barlow (ASHES OF ARES, екс-ICED EARTH) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 8.04.2019 година.

От другата страна – Здравейте, мистър Barlow, в началото можете ли да сравните двата албума на ASHES OF ARES? Как приемате новия „Well of Souls”?

Matt Barlow – Вторият е различен и е естествено развитие за нас. Някои неща ги направихме по друг начин. По отношение на продукцията търсихме по-тежък звук. Искахме в този запис китарите и ударните да са по-отличителни. Дори самият аз направих някои по-различни вокали, поиграх си с гласа. Смятам, че след всичко, което сторихме, „Well of Souls” се получи по-мрачен. Подходихме умишлено по този начин, когато го създавахме. Freddie търсеше по-тежък звук като цялостен облик на диска. Аз добавих различни мелодии. Опитах да разнообразя вокалите. Те не са точно различни, но използвам друга бленда. Харесвам звука, качеството му в записа и смятам, че албумът е следващата стъпка в развитието на групата.

От другата страна – Спомена думата развитие, ти самият как се виждаш като вокалист през годините?

Matt Barlow – Имах възможността да опитам и да правя различни неща с гласа си. Което е страхотно. Това означава, че съм имал и имам свободата да експериментирам. И да правя моите неща. Когато получа чужда песен, се опитвам да почувствам стремежите на автора, как би трябвало според него да звучи композицията, в каква посока да работя по нея. В песните съм повече аз – от текстовете да вокалните партии. А в тях поекспериментирах. За композициите от „Well of Souls” дадох най-доброто, така че всяка една от тях да се отличава. Да има идентичност. Така обичам да работя. Когато усетя, че песента има нужда от повече мелодии или повече мощ, мога да ги създам. Всъщност с гласа си рисувам картини. Но във всички случаи в песните звучи Matt Barlow. И няма как да е иначе. Винаги се опитвам в композициите да си проличава моята индивидуалност. Т.е. звуча като себе си, независимо какво се опитвам да кажа. Така че съм винаги себе си, но давам най-доброто, от което една песен се нуждае.

От другата страна – Как излезе от границите на ICED EARTH?

Matt Barlow – Не се опитвам да систематизирам някакви вокални периоди. Винаги съм аз. Имам същия глас, който използвах в ICED EARTH и използвам и сега. Няма значение по какъв начин се опитвам да провокирам емоции, когато пея. Всички знаят, че това съм аз. Дори и с експериментите, това съм аз. Никой не ми е казвал – пей по този начин. Дори в ICED EARTH вокалите, които съм изпълнил, са изцяло мое решение. В края на краищата това съм аз и това е моят глас. Няма как да избягам от него и не искам. Иначе не би имало никакво значение. Не ме интересува, кое точно хората харесват в моя глас. Продължавам да пея по същия начин, както винаги съм го правил, но ако песента има нужда от нещо друго, ще се опитам да й го дам. Но по моя начин.

От другата страна – Сега или в миналото се чувстваш по-свободен?

Matt Barlow – Със сигурност сега, защото аз контролирам всеки аспект от вокалите – от текстовете до мелодиите и хармониите. По структурата и текстовете на някои от песните в „Well of Souls” работихме заедно с Freddie, но 95 процента от композициите, са само мои. Когато обаче Freddie има идея, която е много добра, го правя по неговия начин. Но 95 процента от онова, което чуваш в албума, са мои идеи. Определено в момента в тази банда имам по-голяма творческа свобода, което е страхотно.

От другата страна – В ASHES OF ARES музиката ли изграждате около текстовете или обратно?

Matt Barlow – Работим и по двата начина. Например „Let All Despair” – създадох песента акустично и на тази база направих вокалните мелодии. След което я дадох на Freddie, за да я доизгради и да добави своите идеи. Така това е моя песен, с моите текстове и мелодии, около които Freddie оформи структурата. За други композиции той ми дава музиката, а аз на нейна база създавам текстовете и вокалите. Работим заедно. Нямаме някакъв точно определен процес, който да спазваме. Той ми дава песен, за която смята, че ще е много добра и аз започвам да работя по нея. От друга страна аз му давам идеи и той ги доразвива. Работим така че в центъра да е песента и да дадем от нас онова, което ще е най-добро за нея. Ако нещо не ни хареса, не се занимаваме с него. Променяме някои части, сменяме местата на други, за да сме и двамата удовлетворени от крайния резултат. Композираме по няколко различни начина, което прави процеса естествен. Успяваме да надскочим егото си. Ако Freddie ми каже, че нещо не става или аз му кажа, че нещо не става и трябва да го променим, променя ме го. Не е проблем, защото го правим заради песента.

От другата страна – Имаше ли момент в кариерата ти, в който осъзна, че песента е по-важна от това да показваш колко добър вокалист си?

Matt Barlow – Определено. Смятам, че независимо от всичките вокални акробатики, които мога да направя и за които да получа адмирации, на първо място стои песента. Искам да мога да я изпея. Не искам да говорят за мен, че съм записал невероятни неща, обаче, нещо композицията куца. Винаги се стремим да създадем добра песен във всичките й аспекти. Постоянно следим как музиката и текстовете влизат в комбинация. Те пасват ли си, има ли основателна причина да са заедно или музиката върви в една посока, а текста – в друга. Тези неща са важни за нас. Представи си го, все едно строим къща. Не искаме само външно тя да изглежда добре. Искаме и интериорът да е страхотен. Опитваме се да изградим правилната структура. Не просто отвън да е добре, а вътре да няма нищо. Нашата цел е да имаме добра песен във всеки един неин аспект. Така работим.

От другата страна – В този случай музикалните стилове все още ли означават нещо днес или е по-важно песента да е добра?

Matt Barlow – Знаеш ли, винаги съм смятал, че за една песен е важно да е добра. Слушам различни жанрове музика, без значение какви, достатъчно е песента да ми говори. Това е най-важното. И знам, че хората могат да простят много пропуски, ако песента е добра. Те ще останат нас и ще оценят онова, което правим като метъл група, ако композициите имат добри мелодии, добри части, хармониите достигат до слуха. Знам, че има всеки човек има различен музикален вкус, но всички могат да слушат една и съща песен точно, защото тя е добра. Защото тя е достъпна за ухото и докосва душата. За това смятам, че е много важно за една композиция да бъде добра. Не е достатъчно да е тежка и да звучи брутално или агресивно. Това няма никакво значение, ако тя не носи някакъв смисъл. Това е много важно за мен. Една песен трябва да носи послание. Дори и да е тежка, тя трябва да има смисъл, да има добра структура, да има определено качество. Това винаги се отплаща положително. Песента трябва да е на първо място. Връщам се отново на „Let All Despair”. Тя започна като акустично мелодично парче, а Freddie я обогати, направи я още по-добра, създаде от нея голяма хеви метъл композиция. Тя можеше да остане акустична. Също щеше да е добра, но в края на краищата ние сме метъл банда и като метъл банда трябва да надграждаме върху моментното състояние на стила, както и да работим, за да достигнем мястото, където знаем, че заслужават да бъдат ASHES OF ARES.

От другата страна – Спомена качеството, според теб качеството на изкуството зависи ли от модерните технологии?

Matt Barlow – Може би, обаче, ми се струва, че въпросът има много страни. Единственото, което мога да кажа е, че модерният начин на живот и това съм го споменавал в много интервюта, ни позволява да работим и да композираме от дистанция. Двамата с Freddie ни разделят хиляди мили. Той живее в Аризона, а аз в Делауеър. И точно заради модерните технологии, можем да споделяме файлове, да работим по песни, живеейки на различни места в САЩ. Направо е невероятно. Има много групи в това число и PYRAMAZE, които записват без да се срещат. Аз например никога не съм се виждал с тях. Нашата комуникация се ограничаваше до телефон и интернет. Обаче създавахме песни, записвах мелодии и вокали за тях. И обменяйки файлове, създадохме албум. Заради това модерният начин на живот е полезен на артиста, защото може да го свърже с когото и да е във всяка точка по света. По този начин артистите могат да работят заедно, без да се налага да са на едно място. Стоенето заедно в една стая, вече не е необходимо, за да се получи химията между музиканти, които работят заедно. Ситуацията е страхотна. Артистите могат да влязат в контакт и да работят заедно без дори да се налага да се срещат. В световен мащаб подобен подход е много важен и може да събира хората заедно по интересен начин и за различни проекти.

От другата страна – Защо не се получи между теб и ICED EARTH?

Matt Barlow – Ще започна от там. Просто бяхме на различни вълни. Записах „The Glorious Burden”, но сърцето ми не беше там. Исках да постигна нещо в живота си. Бях на 33, исках да имам семейство, с жена ми искахме нещо повече. И за да съм напълно откровен, докато бях в ICED EARTH, финансово нещата не бяха стабилни. Постоянно търсех източници на доходи и не бях изцяло посветен на групата. Напуснах, Tim Owens дойде за няколко албума, после стана нещо с него, Jon ме потърси, за да се върна. Обясних му, че имам професионална кариера и няма как да я зарежа заради групата. В този момент той беше съгласен с позицията ми. Така се върнах в бандата за няколко години, обаче, реалността вече беше друга. Музикалната индустрия се беше променила. За група като ICED EARTH, за да изкарва пари и да оцелява, трябва постоянно да прави турнета и концерти. Jon поиска групата да ми бъде основната работа, но нямаше как да стане. Не можех да го направя. Имах кариера, имах цели, които преследвах, нямаше как да се откажа, за да пътувам с ICED EARTH. Също така не исках да се откъсвам от близките си, за да пътувам с бандата и да изкарам пари, които нямаше да могат да ми осигурят стандарта, който имам, както на мен, така и на семейството ми. За това се махнах. Днес групата е много стабилна и продължава да съществува само, защото прави много турнета. С мен това нямаше как да стане. Наложително е за една банда да прави много турнета, за да печели. Това повече няма как да стане от продажбата на дискове. Днес пиратството и бутлезите са твърде много. И продажбата на дискове не носи никакви пари на групите, защото кражбите на музика са много големи. Така, да се върнем там където съм сега и защо останах в музиката. Причините са няколко – едната, за да продължавам с групата е, че имам кариера, която ме подсигурява финансово и мога да живея нормален живот, а заради модерните технологии мога да създавам, и да издавам албуми. С Freddie можем да си позволим да изхарчим някой долар, за да изкараме ново издание, с ясното съзнание, че няма да спечелим нищо от него. Правим го заради любовта ни към музиката. Двамата с него имаме постоянни работи, които ни харесват и сме щастливи, че можем да създаваме музика, защото я обичаме. Наречи го хоби или както искаш. Имам парите, за да поддържаме групата, да правим мърч, за да могат феновете да си го купят. Т.е. развиваме и тази страна на бизнеса, и това е достатъчно за самоиздръжката му. Днес създаваме музика, защото ни харесва да го правим. Това ни носи удоволствие в живота и искаме хората да чуят онова, което имаме да има казваме. Не ни се налага да се форсираме, за да продаваме албуми, защото не зависим от продажбите. Всеки, който работи с нас, трябва да е наясно за това. Подписахме с „Rock of Angels Records”, защото те знаеха какво получават в замяна. Приеха условието, че турнетата и концертите за представянето на албума ще бъдат сведени до минимум. Наясно са с нашите позиции, знаят си мястото, ние сме наясно с тях. Напълно сме открити към лейбъла и феновете ни. Това, което искаме, е да издаваме хубава музика. Искаме хората да чуят нещо добро от нас. Това е цялата история.

От другата страна – Много фенове те определят като най-меланхоличния глас в хеви метъла…

Matt Barlow – Това е яко. Не се опитвам да избягам от него. Меланхолията като емоция е част от гласа ми. Със сигурност има хора, които предпочитат определени нюанси в него от други. В песните винаги съм се опитвал да използвам гласа си по най-добрия начин. Ако композициите изискват по-меланхолични вокали, ги изпявам. Горд съм с концертите и албумите, които съм направил в музикалния бизнес. Винаги се чувствам добре, когато чуя, че моите неща се харесват от хората. Също така приемам и критика от тях. Важното е, че проявяват уважение, дори без да го изричат. Не е необходимо да го изговарят, нямам нужда от това. Има хора, които сравняват горната част на средните ми с Paul Stanley. Аз обаче не се засягам, защото смятам, че Paul Stanley е невероятен. Има и слушатели, които не одобряват работата ми в ICED EARTH. Напълно съм наясно, че не всеки харесва гласа ми. Така работи светът. За някого някой е герой, за друг – не е. Има милиони, които харесват някой певец, а аз като го чуя и се хващам за главата – все едно с нокти дереш метален лист. Всичко е въпрос на личен вкус. Аз смятам, че звуча добре. И ако има хора, които харесват вокалите ми, това е супер. Ако не – напълно ги разбирам.

От другата страна – И последно – какво мислиш за съживяването на музиканти като Ronnie James Dio и Frank Zappa с помощта на холограми?

Matt Barlow – Наред съм с това. Има хора, които са против. Подобни концерти са спектакъл, но не смятам, че по този начин се проявява неуважение. Не мисля, че парите стоят в основата. Смятам, че това е интересен начин да се покаже създаденото и завещаното от съответния артист. Приемам подобно начинание по-скоро като трибют. Така получаваме възможност да видим не обикновена трибют група на Ronnie James Dio, а трибют банда с много по-интересно изпълнение. Защо да не отидеш и да не го видиш? Защо да не станеш част от подобен концерт? Не смятам, че те правят нещо лошо. Чувал съм много хора, които казват, че това е глупаво, че се прави за пари. Аз обаче не мисля така. За мен това е отдаване на почит към артиста. По този начин неговото наследство се пази живо. Ronnie си отиде преждевременно. Той не успя да каже всичко, което имаше да казва. Но животът е такъв за съжаление. От друга страна смятам, че холограмите са една от положителните страна на новите технологии, защото позволяват да се съхранява наследството на големите. За мен тази група е трибют банда, която представя нещо по-различно и по-яко от останалите. Концертите с холограми не са непременно нещо лошо.