Прогресив метъл експлозия – SONS OF APOLLO на Sounds Of The Ages

  Американската прогресив метъл супергрупа SONS OF APOLLO пристигна за концерт у нас. Шоуто на прог метъл героите бе в рамките на фестивала Sounds Of The Ages, провеждащ се в Пловдив. За осма поредна година Тангра мега рок организира събитието, довело в Града под тепетата едни от най-големите майстори в различните направления на рока и метъла. По традиция концертите се провеждат на сцената на Античния театър, което придава една по-особена, бих я нарекъл елитарна, атмосфера на мероприятието. Също по традиция към групите и изпълнителите се присъединяват и хорът и оркестърът на Държавната опера – Пловдив с диригент вездесъщият Левон Манукян.
Старт на тазгодишното издание даде фамозната Imelda May още в петъчната вечер на 21-и септември с концерт, който трябваше да се проведе през юни, но бе отложен за есента и влезе в програмата на Sounds Of The Ages. Втората фестивална вечер бе белязана от присъствието на Jeff Scott Soto, Ron “Bumblefoot” Thal, Derek Sherinian, Billy Sheehan и Mike Portnoy или с други думи – SONS OF APOLLO. През миналата година формацията издаде дебютния си албум “Psychotic Symphony”, последван от турне, част от което бе и този концерт. Музикантите за първи път щяха да свирят със симфоничен оркестър и възприемаха шоуто като специално. По предварителна информация концертът трябваше да се състои от две части. В първата групата трябваше да изпълни песните от дебютния си албум, а във втората се очакваше да изсвири кавър версии на популярни песни, подбрани лично от Mike Portnoy. За начален час бе обявен 20:00, а входовете трябваше да отворят в 19:00.
Малко преди 20:00 ч. на сцената излезе Васил Върбанов и съобщи, че концертът ще бъде сниман за DVD и, че не е желателно зрителите да снимат и разпространяват части от шоуто под формата на видеоклипове. Тази информация бе споделена и на английски, тъй като сред публиката имаше и гости от чужбина. Точно в 20:00 ч. сцената притъмня, музиката спря (м/у др, поздравления за dj-я – доста адекватно подбрана подгряваща музика), разнесе се интрото („Intruder“ на VAN HALEN)и на фона на почти пълната луна музикантите един по един изскочиха на сцената. Началото бе повече от обещаващо – откриващата албума композиция “God Of The Sun”. До края на първата част чухме повечето песни от „Psychotic Symphony” и три кавъра – “Just Let Me Breathe” на DREAM THEATER, “The Prophet’s Song/Save Me” на QUEEN и приятна интерпретация на темата от „Розовата пантера“ с автор Henry Mancini. Особено впечатляващ бе миксът от две песни на QUEEN, когато на сцената останаха само певецът и китаристът и изпълниха по фамозен начин вплетените композиции, с които отдадоха почит на легендарния Freddie Mercury. В тази първа част петимата демонстрираха отлично настроение, раздвижено поведение и, въпреки леките технически проблеми в началото, изпипано до съвършенство владеене на инструментите и синхрон. Soto не спираше да обикаля сцената, да прави различни номера и да нахъсва, раздвижва и разпява публиката, изхабявайки сериозно количество енергия, което на моменти се отразяваше на гласа му. Bumblefoot постоянно правеше китарни пируети, което не му попречи да свири доста прецизно. Вокалните партии бяха разпределени между трима човека, като към Soto в определени моменти се присъединяваха Bumblefoot и Portnoy. Басистът пък демонстрира уменията си в интригуващо соло, което накара зрителите да се изправят на крака за пореден път. Първата част приключи с почти 10-минутния епичен инструментал “Opus Maximus”, с който завършва и албумът “Psychotic Symphony”. Последва кратка почивка, в която SONS OF APOLLO се оттеглиха, а на сцената местата си заеха хорът и оркестърът, предвождани от Левон Манукян. Над 3500-те зрители също имаха нужда да отдъхнат и антрактът дойде навреме.
Около 30 минути продължи прекъсването. В 21:30 ч. оркестърът бе готов, петимата излязоха и дадоха началото на втората част, в която основно място заемаха кавърите. А то бе ударно – “Kashmir” на LED ZEPPELIN и “Gates Of Babylon” на RAINBOW. Намесата на оркестъра и хора бе ненатрапчива, но важна с оглед внушението за мащабност и величие на композициите, което се предаваше на зрителите. Следващата композиция – “Labyrinth” от „Psychotic Symphony“ – бе като глътка въздух за присъстващите, но не и за музикантите, които отново показаха виртуозните си умения и сработка. Следващите две парчета обаче отново хвърлиха публиката в екстаз – „Dream On” на AEROSMITH и “Diary Of A Madman” на Ozzy Osbourne. Десетки светлини от публиката озариха изпълнението на кавъра на AEROSMITH и придадоха още по-силна емоция. А кавърът на Ozzy отново повиши градуса на емоциите и върна почитателите във вихъра на музиката. Преди изпълнението на “Comfortably Numb” на PINK FLOYD Portnoy сподели, че песента е една от най-любимите му от един от най-любимите му албуми и съдържа едно от най-любимите му китарни сола. Bumblefoot се справи прилично със солата, а вокалите бяха поделени между Portnoy и Soto. Блестящото изпълнение бе последвано от още един безсмъртен хит – “The Show Must Go On”, в чието изпълнение се включи активно изправилата се на крака публика. Шоуто трябва да продължи! И то продължи с два кавъра на DREAM THEATER – “Hell’s Kitchen” и “Lines In The Sand”, между които беше вмъкнато кийборд солото на Sherinian, започнало с краткия инструментал от “Psychotic Symphony” “Figaro’s Whore”. “Lines In The Sand” беляза края на втората част на концерта. Бяха изминали малко повече от 2 часа и половина и по всичко изглеждаше, че музикантите нямат намерение да спират. Кратка пауза, в която оркестърът и хорът се оттеглиха, като преди това бяха бурно аплодирани от зрителите, и на сцената излезе Bumblefoot, осветен от един прожектор. Той показа завидните си китарни умения във впечатляващо соло, а докато свиреше, колегите му отново заеха местата си. Без един. След като приключи соловата изява на китариста, стартира и поредният кавър – “And The Cradle Will Rock…” на VAN HALEN. На сцената бяха само четиримата инструменталисти, а когато дойде моментът за първия куплет, всички погледи бяха насочени към средната част на трибуните, където се бе позиционирал… Soto с микрофон в ръка. Още една малка частица от цялостното шоу. Той слезе по централните стълби, пеейки и поздравявайки някои от зрителите, като мина и през семейството си, заело места в най-предните редици и за което бе споменал, че е сред публиката още в първата част. Атрактивното изпълнение обаче не бе краят вечерта. Кулминацията настъпи с последното парче – втората песен от „Psychotic Symphony“ “Coming Home”. В първата част Soto направи няколко опита да разпее зрителите, които му се получиха, но истинското шоу бе точно по време на последната песен. Тогава басистът „открадна“ микрофона на певеца, докато правеше контакта с публиката. Вокалистът накара всички да запазят тишина, инструментите замлъкнаха (само Portnoy отмерваше леко такта). Soto пристъпи напред и попита публиката дали го чува. Последва положителен отговор, след което разпяването продължи. В крайна сметка, химията между фронтмен и почитатели сработи, микрофонът „се намери“ и изпълнението бе довършено. След неговия край Jeff Scott Soto представи колегите си по атрактивен начин, за да оберат овациите (не че имат нужда от представяне). Петимата се поклониха, направиха си традиционната снимка с публиката и слязоха от сцената, сподирени от оглушителни викове и аплодисменти от феновете.
Финалният акорд на “Coming Home” сложи и точка на втората вечер на фестивала Sounds Of The Ages. Над 3 часа продължи изявата на SONS OF APOLLO, демонстрирали по великолепен начин красотата на прогресив метъла и колаборацията на метъл група и симфоничен оркестър. Зрителите си тръгнаха повече от доволни от видяното и чутото, а от своя страна, музикантите дадоха всичко от себе си, за да задоволят и най-изтънченото зрителско ухо.

Сетлист:

Set I:
1. Intruder (VAN HALEN song)(Intro)
2. God of the Sun
3. Signs of the Time
4. Divine Addiction
5. Just Let Me Breathe (DREAM THEATER cover)
6. Bass Solo
7. Lost in Oblivion
8. The Prophet’s Song / Save Me (QUEEN cover)
9. Alive
10. The Pink Panther Theme (Henry Mancini cover)
11. Opus Maximus

Set II: With Orchestra and Choir
12. Kashmir (LED ZEPPELIN cover)
13. Gates of Babylon (RAINBOW cover)
14. Labyrinth
15. Dream On (AEROSMITH cover)
16. Diary of a Madman (Ozzy Osbourne cover)
17. Comfortably Numb (PINK FLOYD cover)
18. The Show Must Go On (QUEEN cover)
19. Hell’s Kitchen (DREAM THEATER cover)
20. Figaro’s Whore
21. Keyboard Solo
22. Lines in the Sand (DREAM THEATER cover)

Encore:
23. Guitar Solo
24. And the Cradle Will Rock… (VAN HALEN cover)
25. Coming Home
26. Happy Trails (Roy Rogers song)(Outro)