king of sorrow LP-cover-web„I don’t wanna turn on the radio and hear some band singing about how some girl hurt them, I wanna hear about how much this world fucking sucks.“  Scott Vogel

Гореспоменатият цитат на небезизвестния фронтмен на Terror би могъл да послужи едновременно както за епиграф, така и за епитом, отнесен към дебюта Bow Тo Мy Wrath на (супер)групата King of Sorrow, излизащ на 10 юни чрез Ugly and Proud Records.

Признавам си, че подходих с лека доза скептицизъм към дебютното издание на квартета, тъй като скоро не ми се е случвало да чуя нещо ново, клонящо към оригиналност от родната сцена. Противно на очакванията ми, място за предразсъдъци няма – албумът фактически разбива на пух и прах всички стереотипи по отношение на човека и религията като съставна част от обкръжаващия ни свят и нихилистично порицава човешкото съществувание.

Място за милост няма и още откриващото парче Crown задава ясно тона – NYHC attitude смесен, с модерно Hatebreed звучене и на моменти преобладаващо мрачно Crowbar настроение. Последвалите Guilt, Shallow и Created Broken, в същия дух яростно забиват в лицето юмрука си и както гласи една част от текста в Crown – “attempt to retreat” просто няма.

Едно от изненадващите, нестандартни и даже бих казал концептуални решения, е инструменталът Steppenwolf, служещ за демаркационна линия между първата част на албума, захранена с искреност и гняв, и втората част, която като след катарзисно прозрение, звучи по-зряло и еклектично. Дали психоаналитичните творчески уклони на Херман Хесе в едноименната книга умишлено са предадени емоционално чрез бавното doom темпо и пентатоничните сола – само можем да гадаем.

Личен фаворит (заедно с предходната The Calm Before the Soil) и безспорно едно от най-добрите и интересни парчета от албума е We Suffer As Equals, в чието интро е вмъкнат откъс от реч на Philip Wollen – известен австралийски филантроп и твърд защитник на животинските права („You see, I heard thе screams of my dying father, as his body was ravaged by the cancer that killed him and I realized…I had heard those screams before“).

Прави впечатление, че по отношение на текстовата тематика, обичайната до болка позната формула family/violence/respect не фигурира, или просто не е пряко засегната, като по този начин се е стигнало до клиширан дисонанс. Даже напротив – споменатите по-горе теми, работят в съзвучие с дневния ред, но по начин, типичен по-скоро за схоластик от Атинската школа, отколкото за straight-forward подхода на класическите представители на хардкор етиката.

На фона на богатия с посредственост БГ мейнстрийм (ако изобщо има такъв), пък няма какво да се лъжем и ъндърграунд, Bow To My Wrath e фертилен и витален и получава заслужена акламация, поне що се касае до мен.

Aвтор: Сава Савов
Оценка: 7/10