Tuomas-saukkonenПочти моментално, след като стана ясно, че WOLFHEART се присъединяват към наближаващия с пълна сила SOFIA METAL FEST 2016  (8-10 април, зала Универсиада), се свързахме с вездесъщия лидер и творчески двигател на бандата, Tuomas Saukkonen. Оказа се, че не е необходимо да преминеш през цяла армия мениджъри, за да можеш да си размениш две думи с него – насреща ни застана изключително отзивчив и земен човек, чийто натоварен график, вярваме, бе единствената причина да обърне внимание на въпросите ни с известно закъснение. Ето го и крайния резултат:

Здравей, Tuomas! Преди няколко дни бе обявено, че WOLFHEART ще бъдат част от SOFIA METAL FEST 2016! Какви спомени имаш от последния път, в който си бил в България – с BEFORE THE DAWN преди шест години?

Наистина, беше отдавна. Беше чудесна вечер със страхотна публика. Не разполагахме с никакво време да разгледаме града, така че спомените ми са ограничени до самото шоу. Този път уредихме повече време, ще пристигнем още на 8-ми и ще си тръгнем на 10-ти, така че ще успеем и да поразгледаме.

На 9-ти април ще делите сцена с PARADISE LOST, TIAMAT, FINNTROLL… KREATOR пък ще оглавят втората вечер. Предполагам, че все някога си се срещнал с тези банди, какво е мнението за тях?

Когато си свирил достатъчно дълго и особено ако си работил като стейдж мениджър, както правя аз от повече от десет години, в общи линии успяваш да видиш, да свириш и работиш с всички всички активни банди. Преди година бяхме на турне с FINNTROLL, с тях винаги е забавно. PARADISE LOST са едни от най-големите ми любимци, TIAMAT и KREATOR също са страхотни… Като цяло се задава страхотно събитие!

Клубни гигове или фестивали на открито? Какво предпочиташ?

Зависи. На фестивалите е хубаво, когато свириш на сцена под шатра и се сдобиваш с известно количество тъмнина, което ти позволява да поработиш с осветлението. 100% дневна светлина не е моята чаша чай и, ако трябва да избирам, ще се спра на клубните гигове.

Доколкото знаем, третият албум на WOLFHEART е на път. Накъде те отвежда той – в музикално и текстово отношение?

Посоката в текстово отношение е по-скоро към темата за „воина на зимата“ от дебюта, в сравнение с който „Shadow World“ беше по-разнообразен, така че някои биха го нарекли завръщане към корените. В музикално отношение се движим към по-тежък материал, но все пак запазвайки силните мелодии в парчетата. Кръв, пот и сълзи очакват барабаниста ни в студиото, това е сигурно.

WOLFHEART ли е рожбата, която остана най-близко до сърцето ти през годините? Или всичките ти проекти са еднакво значими, бивайки отражения на определени етапи от живота ти?

Всички те, разбира се, с всеки издаден албум, отразяваха своето време. И всички бяха важни по свой собствен начин, но аз комбинирах най-съществените елементи от тези проекти в WOLFHEART. WOLFHEART се роди, когато реших да погреба всички други банди – тя продължава от там, където другите спряха.

Wolfheart-band

Сигурно често ти задават този въпрос, но… BEFORE THE DAWN, BLACK SUN AEON, DAWN OF SOLACE… Завинаги затворена страница ли са те? Вярвам, че феновете биха искали да научат (или да им се припомни)…

BTD – затворена завинаги, BSA – също, макар че ще направим един специален концерт на 1-ви октомври в Швейцария, на фестивала Metal Storm, заедно с MOONSPELL, WOLFHEART и др. DOS – тук е малко по-спорно, тъй като тази година се навършва десетилетие от дебюта, имам и няколко написани песни, но не съм 100% сигурен какво ще правя с тях. Тепърва ще се разбере.

Какво се случва между 4:16 и 4:19 сутринта? (Времеви период, засяган периодично в текстовете и заглавията в цялото творчество на Tuomas – бел. ред.)

Тайни. 🙂

Каква е историята зад двете части на парчето „Routa“? Умишлено ли бяха издадени от две различни групи? 

Исках буквално да пренеса наследството на BLACK SUN AEON, затова именувах песен на WOLFHEART “Routa pt.2”. За мен като композитор има силна връзка между песните и в известен смисъл написах продължение на оригинала “Routa”, но под името на WOLFHEART, тъй като вече не съществуваше BLACK SUN AEON. Също така зимната тематика на “Winterborn„ е нещо като преклонение към атмосферата в двойния албум “Routa”.

Какво се случи с идеята да се издаде компилация с акустични версии и неиздаван материал от предишните ти проекти?

Идеята беше да издадем бокс-сет, включващ DVD от последния концерт на BEFORE THE DAWN, два диска с най-добрите парчета от всички мои предишни групи и един диск с акустични версии на определени песни, отново от всички групи. Всичко това е записано и подготвено преди повече от половин година, но нямам представа какво мисли да прави лейбълът с тях.

Ако не беше музиката, на кое друго изкуство би се посветил? Има ли артист (музикант, художник, писател, поет и т.н.), на когото искрено се възхищаваш и те вдъхновява?

Определено бих писал и бих правил филми. От известно време имам планове за късометражен филм, написал съм и музиката към него, но просто нямам време. Източниците ми на вдъхновение са доста лични и не следя много-много какво правят останалите. Гледам много филми!

Кой беше първият инструмент, на който се научи да свириш? И има ли такъв, който винаги си искал да усъвършенстваш, но не си имал време или възможност?

Започнах с китара, когато бях на 8 години. Все не ми стига времето да репетирам достатъчно барабани и това е нещото, върху което искам да се фокусирам. Би било страхотно да се науча да свиря на чело, но това на този етап няма как да се случи, просто поради липсата на време.

Кога идва повратната точка? Моментът, в който удоволствието окончателно се превръща в бизнес?

Правенето на музика винаги и на 100% е удоволствие – от първите идеи и демo версии, до финалните записи, миксирането и мастеринга. Когато албумът се издаде, тогава започва бизнесът с промотиране, мениджмънт, мърчъндайз, организиране на концерти и т.н. Но все пак между тези занимания ти се качваш на сцената, където съществува единствено пълното удоволствие от музиката. Принципно слушам много музика, така че бизнесът никога не отнема напълно удоволствието, независимо колко много работиш за издаването на продукта или колко пъти се провалиш по пътя. През цялото време тези две противоположности вървят ръка за ръка.

Не е ли изморително журналистите (в това число и ние) да ти задават едни и същи въпроси отново и отново? Кой е въпросът, който чуваш най-често, а всъщност мразиш?

Хаха. 🙂 Това е част от вашата работа, както и е част от моята да отговарям. „Представи бандата на читателите“ е нещо, на което съм отговарял буквално стотици пъти. Няма въпроси, които да мразя, но понякога спрямо тях можеш да разбереш, че репортерът не е мотивиран и вероятно прави интервюто само защото редакторът така му е казал. Тези интервюта винаги са малко скучни. Но все пак изпълняваш своята част, защото в крайна сметка читателите се интересуват повече от отговорите, отколкото от въпросите.

Ако музиката съществуваше под човешка форма, какво би била тя за теб? Майка? Дете? Любовница? Най-добър приятел?

Брат.

Благодарим за отделеното време, ще се видим април месец!

Sofia-Metal-Fest