SDI – едно завръщане в миналото

They hear what they want to hear
No reasons
They’ve got no interest in the truth
Likely the way, just to say
The kids of today are no good
Always youth

(S.D.I., Always Youth)

Спомняте ли си гостуването на Reinhard Kruse в метъл бар The Black Lodge преди точно три години? Музиката беше традиционна (разбирайте олдскул спийд и траш метъл), напитките с градус, а лицето на вечерта беше немски гражданин с руса коса и усмивка, свързващи двата края на ушите му до самия край на партито. Атмосферата се доближаваше до тази на рожден ден на буен тийнейджър, а не очакваното посещение на чужденец на средна възраст.

И все пак останахме с леко горчивото усещане, че сме осъществили най-близкият възможен контакт с легендарните SDI през новия век, без да успеем да чуем химните от трите им албума на живо. А може би всички сме били подведени?

* * *

2014-та. Satan’s Defloration Incorporated без много шум се събират в състава от албума Mistreated и започват здраво да репетират. Следват няколко концерта в родната Германия, които очароват фенове и критика с младежкия хъс, който въпреки годините хиатус се е запазил в сърцата на Reinhard Kruse, Rainer Rage и Ralf Maunert… Което, разбира се, не остава незабелязано от организаторите Icreative, моментално погрижили се в тур разписанието на ветераните да се появи и българска дата. 

* * *

И така, завъртаме напред презаписаната касетка с надпис върху лейкопласт „S.D.I.“ и се позиционираме пред Bar Zar. Няма да е преувеличено, ако някой каже, че това беше най-посетеният концерт в този жанр от години насам – добре познатите лица се бяха примесили с десетки нови образи, поддали се на могъщата сила на носталгията по автентичния метъл звук. Морето от черни фланелки съдържаше в себе си и множество викащи, изправили юмруци и дяволски знаци бели петна (по-познати като приносителите на „Megamosh“ тур тениските).

Откриващата банда, хърватите Warhead, не стъпваха за пръв път на родна сцена, но със сигурност се чувстваха респектирани от голямата маса фенове пред себе си. Примитивен траш-дет метъл тип „1986-1989“ огласи променилият неотдавна концепцията си клуб и въпреки че не прекаляваше с движението и рокендрол стойките, триото успя да загрее добре двестате маниаци пред себе си.

Не чакахме дълго преди култовите германци да отправят първите си спийд метъл откоси срещу публиката. Първото впечатление, разбира се, е най-важно, а ако трябва да предам дословно своето, то би прозвучало така:

“Мамка му, тези хора наистина ли са минали петдесетте?!“

Витални както са били четвърт век по-рано (е, някои сме се родили твърде късно, за да сме живи свидетели на този период, но мултимедийни материали и думи на очевидци го потвърждават!), S.D.I. тичаха, скачаха, кръстосваха инструменти и изпълняваха хорови вокали по начин, по който само шепа състави от последните десетина години биха могли. Почти всяко парче беше представяно с предшестващ го анекдот, на места пропукващи се от високите дози дебелашки немски хумор (Bullshit трансформирана в Bull-Scheiße как звучи?).

“Мислите си че сме стари, а?…“

На всеки 10-15 минути, здраво стисналият обезглавената си бас китара Reinhard Kruse чисто контролно изкрещяваше добре известната ни абревиатура, за да получи съответния отговор „Megamosh!“ от пълния клуб. На няколко пъти станахме и свидетели на заигравки с мелодията на Coming Again (за която фронтменът „изненада отзад“ китариста Rainer Rage, и „похити“ инструмента му, за да я изпълни пред всички) и популярния припев на „I Wanna Fuck You“, специално посветена на дамите.

Макар да не липсваха песни от Satan’s Defloration Incorporated и Mistreated, логично акцентът беше върху големия пробив Sign Of The Wicked, от който чухме вечните „Fight“, „Alcohol“, „Killer’s Confession“ и „Long Way From Home“, както и споменатите малко по-рано класики.

Пънкарското отношение за пореден път се прояви по време на последния бис – за едноимената среднотемпова S.D.I. Reinhard и останалият гол до кръста Rainer размениха китарата и баса и искрено забавляваха нас и себе си с отсечените си движения и мимики. Благодарностите и обещанията, че ще се видим отново се подразбират – е, всички се видяха отново, малко по късно и на по чашка. Каква по-хубава среща от тази?

Точно в този случай гръмките и помпозни финални думи са повече от излишни. Satan’s Defloration Incorporated ни изнесоха запомнящ се урок върху две важни материи: как се прави велико живо шоу без фалш и как годините нямат значение, ако духът е останал вечно млад.