Интервю с Wolf Hoffmann (ACCEPT)

След поредното си събиране ACCEPT определено живеят втори живот. Всичко им се получава по най-добрия начин – изборът на нов вокалист, новите албуми, концертите… И няма как след като отново ще излязат пред българските фенове на 16 декември да не направим опит да поговорим с гологлавия китарист Wolf Hoffmann.

Интервюто с Wolf Hoffmann (ACCEPT) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 14.12.2015г.

От другата страна – Привет, мистър Hoffmann, как си?

Wolf Hoffmann – Добре съм. Всичко е наред. В момента сме в Краснодар, Русия.

От другата страна – Как е в Русия?

Wolf Hoffmann – Много топло всъщност. Краснодар е по на юг, много близо до Черно море.

От другата страна – Колко концерта имате в Русия?

Wolf Hoffmann – Идея си нямам – четири или пет.

От другата страна – Съвсем скоро отново ще бъдете в България…

Wolf Hoffmann – Спомням си България и концертите ни при вас. Хората са страхотни, а ние винаги получаваме най-доброто. Няколко пъти сме свирили в Каварна, където винаги сме правили яки концерти. Харесваме хората, обичаме феновете, а България е едно от местата, където се връщаме с удоволствие.

От другата страна – Какво представяте на това турне?

Wolf Hoffmann – Предстоящият ни концерт в България, който е част от настоящото ни турне, е един вид среща с феновете – да изсвирим нашите песни, по начина по който само ние знаем и можем. Ще направим някои малки промени в сета, ще заложим леки изненади. Ясно е, че искаме да представим нов албум, но в същото време на това турне изпълняваме и много композиции от класическия период на ACCEPT, които не сме свирили толкова често преди. Което със сигурност ще бъде оценено от феновете. Не искаме винаги да предлагаме едно и също.

От другата страна – Има ли песни, които никога не сте свирили преди?

Wolf Hoffmann – Винаги има песни, които ми се е искало да свирим на живо, но по една или друга причина това не е ставало. Проблемът е, че имаме много класически композиции. 60 – 70 процента от сета ни е подбран от песни, които чувстваме, че трябва да изпълняваме, което не оставя много място за други песни. Но винаги се стараем да променяме с по нещо концертите.

От другата страна – Чувствате ли се оттегчени от постоянното изпълняване на старите композиции?

Wolf Hoffmann – Никога не се отегчаваме от песните, които постоянно изпълняваме. Тук не става въпрос дали ние сме отегчени, а дали публиката се забавлява. Защото правим концертите заради феновете, а не за да задоволяваме собственото си его. И докато феновете продължават да искат някоя композиция, това няма да направи нейното изпълнение отегчително. Точно обратното – така получаваме най-голямото удоволствие в живота.

От другата страна – Зададох ти този въпрос, защото последните Ви три албума са много солидни и в тях има много яки парчета, обаче защо според теб феновете настояват за старите неща?

Wolf Hoffmann – Феновете продължават да искат класическите композиции на ACCEPT, защото са израснали с групата. Много от тях са с нас от 80-те, когато са слушали онези песни, които днес наричаме класически. Но се получава и нещо друго – имаме и ново поколение от фенове, които заедно с ветераните, ми споделят, че харесват новата ера в развитието на бандата, като имат предвид последните три албума. И то дори повече отколкото от стария ACCEPT. Убеден съм, че с течение на времето ще изпълняваме все повече неща от новия материал. Днес положението е някъде 50 на 50 – половината от сет листа е от стари композиции, другата половина е от последните три диска.

От другата страна – Такъв ли е сет листът и за концерта в България?

Wolf Hoffmann – Може би. Но трябва да знаеш, че винаги сме отворени към изненадите. Ние сме широкоскроени и постоянно променяме по нещо в движение.

От другата страна – Когато композираш нов материал, сравняваш ли го със старите, класическите работи на групата?

Wolf Hoffmann – Винаги сравнявам онова, което сме композирали със стария материал. Но в най-голяма степен го правя с последния албум, който сме изкарали. „Blind Rage” стана номер едно в Германия. Което означава, че сме вдигнали летвата много високо. За това искам всеки следващ албум да е по-добър от предишния или от всички останали. Винаги съм настоявал песните да са по-добри, но не и различни. Целта ми е да създавам композиции, които са типични за ACCEPT, без експерименти и смяна на посоката, но те трябва да бъдат по-добри. Опитвам се да надградя успехите и да премахна недостатъците, като не говоря, че наистина има недостатъци.

От другата страна – Вярно е, че няма смисъл да се издава нещо, което не струва…

Wolf Hoffmann – Но във всеки албум има песни, които се открояват. Може би защото ние ги свирим по-често или защото феновете ги харесват повече. От „Blind Rage” една например представяме повече е „Dying Breed”. Наистина е страхотна. Всъщност в последния ни албум има много добри композиции и ни е трудно да изберем какво да свирим от него. Върху това и искам да се концентрирам – да пиша повече песни като тях.

От другата страна – Следващата година ще издадете нов албум на ACCEPT. Има ли напрежение, за да го направите по-добър от „Blind Rage”?

Wolf Hoffmann – Разбира се. Но този проблем е добре дошъл. Това напрежение го харесвам.

От другата страна – Казваш, че харесваш напрежението при създаването на нов албум, но понякога то води до лоши резултати при финалния продукт…

Wolf Hoffmann – Разбирам за какво говориш, но смятам, че трябва да се движим между напрежението и необходимостта от създаването на нов материал. И ние го правим. Ясно е, че когато напрежението е голямо, а времето ограничено – това би било проблем. Но ако въобще няма напрежение, а разполагаш с цялото време на света и записваш албум в продължение на пет години, това не е от полза за никого. Важното е да имаш краен срок и цел, както и леко да се понапрегнеш. В противен случай вярвам, че резултатът няма да е добър.

От другата страна – Как ще изглежда новия албум на бандата?

Wolf Hoffmann – Не знам. Идея си нямам. Надявам се, че ще звучи добре.

От другата страна – Нямате нищо готово, така ли?

Wolf Hoffmann – Не, нищо.

От другата страна – Не ти ли идват идеи, когато си на турне?

Wolf Hoffmann – Никога не пиша по този начин. Не мога да се концентрирам достатъчно. За да създавам, трябва да съм напълно съсредоточен върху процеса. И не мога да правя нищо друго по същото време. За това, когато това време настъпи, с Peter се заключваме за около седмица в студиото. Така се раждат идеите и се появяват резултатите при нас. Ако разполагам само с два или три часа преди концерт, няма да свърша нищо хубаво.

От другата страна – Обаче със сигурност отново имаш идеи за вмъкване на класически произведения в музиката на бандата…

Wolf Hoffmann – Разбира се. И всъщност в момента работя върху солов албум, който, надявам се, трябва да се появи много скоро. Почти е готов. Подготвям го от години и най-накрая съм на финалната права, най-накрая намерих време и в момента го миксирам. Ще бъде много подобен на първия ми солов диск, който направих през 1997. Този път обаче ще има оркестър и много класически аранжименти.

От другата страна – Как се отрази на групата свежата кръв в лицето на Uwe Lulis и Christopher Williams?

Wolf Hoffmann – Двамата внесоха в групата доза ентусиазъм и свеж полъх. Което е страхотно, защото с Peter сме приятелчета от 40 години и постоянно сме си имали работа с нови лица, които идват и си отиват. Но усещаме, че Uwe Lulis и Christopher Williams са перфектният избор за нас. Те са хората, от които се нуждаем точно сега. Uwe е страхотен китарист и приятел, познаваме се от години. Също така за кратко е бил китарен техник в ACCEPT. Обаче е много добър китарист. Трупал е опит в много банди. Перфектният избор е. От своя страна Christopher Williams е много млад барабанист, когото открихме в Нешвил, САЩ. Това международно турне е първата му подобна обиколка. За първи път е в Русия, направо цялата обиколка му е за първи път. Но той е млад и ентусиазиран, и много талантлив музикант. Страхотно е, че Uwe Lulis и Christopher Williams са част от ACCEPT.

От другата страна – Stefan Schwarzmann и Herman Frank напуснаха групата веднага след издаването на албума на PANZER „Send Them All to Hell”. Това ли беше причината за раздялата с тях?

Wolf Hoffmann – Точно. Те искаха да се концентрират върху PANZER, а и беше настъпило времето да продължат напред. Уважавам изцяло решението им, защото трябва да е ясно, че в групата не сключваме договори помежду ни. Всички сме свободни да правим, каквото ни харесва. Stefan и Herman имаха свой живот преди ACCEPT, а също така и след групата. Това, което стана, е нещо нормално.

От другата страна – Говорил съм с Herman Frank, след като издадоха албума на PANZER, и той ми каза, че вие нямате нищо против, те със Stefan да имат и друга група и няколко дни по-късно двамата напуснаха ACCEPT …

Wolf Hoffmann – Не, защо да имам. Страхотно е, че участват и в други групи.

От другата страна – Решението обаче си беше тяхно?

Wolf Hoffmann – Разбира се.

От другата страна – Добре, сменяме темата. Когато създаваш нов албум за ACCEPT, каква е първата цел, която искаш да постигнеш?

Wolf Hoffmann – Когато композирам, искам песента да звучи като ACCEPT. Когато фен си пусне нашата музика, още с първите секунди да усети, че слуша ACCEPT. Старая се композицията да звучи като нас. Не искам промени, не искам да звучим като другите, не искам да създам материал, който никой не би припознал като наш. Искам да е по-добър и смятам, че най-доброто предстои.

От другата страна – Успяваш ли в края да постигнеш целите, които си си поставил в началото?

Wolf Hoffmann – В момента нямам нищо за следващия албум. Имам само едно празно пространство, което трябва да напълня с акорди и мелодии. Когато обаче започна да композирам, идеите започват да се появяват. Това е обичайният процес. Същото е като при художника, който застава пред бялото платно и просто започва да рисува. Това правя и аз. Същото е като при сценариста или писателя – заставам пред празната дъска и започвам да мисля.

От другата страна – След близо 40 години в ACCEPT…

Wolf Hoffmann – Невероятно звучи, нали?

От другата страна – Определено. Някога вярвал ли си, че 40 години по-късно ще ритате здраво?

Wolf Hoffmann – Господи, не, не съм предполагал, че цялата тази работа ще продължи толкова дълго. Дори и в най-откачените ми мечти.

От другата страна – Тогава за толкова много години, кое е най-важното нещо, което научи за групата?

Wolf Hoffmann – Не мисля, че мога да сведа всичко до една идея. Научил съм толкова много неща. Няма как да имам само един отговор, който да покрива всичко. Колкото по-дълго правиш нещо, толкова повече осъзнаваш, че всъщност не знаеш нищо. В края на деня просто трябва да преосмислиш проблемите, през които си преминал. Правя това от 40 години и съм разбрал, че музикалният бизнес не е като останалите и трябва да съм подготвен за всичко. Един от уроците, които съм научил през годините е, че трябва да се концентрирам върху това, в което съм добър. Не мога да съм благоразположен с всички и не мога да съм всичко онова, което другите искат да бъда.

От другата страна – Смяташ ли, че днес музиката няма същото значение, както преди 20-30 години?

Wolf Hoffmann – Реално музикалният бизнес се промени много. Хората приемат музиката като даденост, защото много си я свалят безплатно, а други подценяват нейната стойност, за съжаление. Защото и преди, и сега усилията за нейното създаване са едни и същи. И ако хората, които я създават, не могат да се издържат от музика, трябва да работят нещо постоянно. Приходите от музика постоянно се променят – продажбите на дискове, мърчъндайз, билети за концерти. Всичко е една постоянна промяна.

От другата страна – Музикантите вярват, че музиката е истинска, когато идва от сърцето. Има ли тогава фалшива музика?

Wolf Hoffmann – Не съм убеден, че музиката трябва да се разделя на истинска и фалшива. Но смятам, че добрата музика, музиката, която аз харесвам, извира от душата. В същото време има поп музика, която е извлечена от машини. Някои я харесват. За мен не става. Аз съм широкоскроен. Всеки има право да харесва, каквото си иска. Нямам проблем с това. Знам аз какво харесвам, но съм наясно, че това не е единствената истина.

От другата страна – Понякога връщаш ли се във времената, когато си бил малък и откриваш ли близост между идеите ти тогава и действителността сега?

Wolf Hoffmann – В музикално отношение – да. Израснал съм, слушайки подобна музика. Все още харесвам същите неща. Аз съм предимно олдскул пич – харесвам DEEP PURPLE, AC/DC и все още ги харесвам. В това отношение няма голяма промяна.

От другата страна – Заради музикалните ти влияния ли издаваш и солови албуми?

Wolf Hoffmann – Да, това е една от причините. Винаги съм харесвал класическа музика, за това и издавам солови албуми.