Смъртоносна симфония от ACCEPT в два поредни дни

Датите 18.05 и 19.05 определено бяха най-силния метъл уикенд за тази година досега, а Пловдив за кратко се превърна в центъра на България. Хиляди души се изсипаха в Европейската столица на културата за 2019-та, за да станат част от нещо, което скоро няма да се повтори. Само две години след последното им посещение у нас, немските титани ACCEPT се завърнаха, но този път не за да подгряват по-млада от тях група (support SABATON 10.03.2017), а за да ни отвеят със зашеметяващ симфоничен спектакъл, подкрепен от Пловдивската филхармония, начело с диригент Димитър Косев. Първоначалната дата за събитието беше 18.05, но поради големия интерес към него, групата пусна още една дата с ограничен брой места. Ще ви разкажа накратко какво преживях аз първия ден.

Действието се развива в Античния театър, а обявения час за отваряне на вратите е 19 ч. Ако никога не си ходил там, не е трудно да разбереш къде е. Просто следваш тълпите, насочили се натам. Около 18.30 ч. всички входове към амфитеатъра бяха окупирани с хилядите верни фенове. За съжаление никъде нямаше указания кой сектор откъде трябва да влезе, а в последствие установих, че изобщо не е имало такова разделение, което предизвика известна суматоха, когато хората трябваше да открият местата си. За съжаление се оказа и че продадените билети са повече от пригодените седящите места и на доста хора се наложи да останат прави. Оттук-оттам се дочуха неодобрителни коментари, но това не успя да помрачи настроението на еуфоричната тълпа. Скандиранията започнаха още в 19.30ч., а един всеотдаен фен даде началото на мексиканска вълна, която се повтори на няколко пъти отляво надясно и обратно. В далечината зад сцената забелязах един от членовете на групата, който беше излязъл с телефон, за да снима случващото се отпред. Определено беше доста красива гледка.

Организаторите от BGTSC за пореден път показаха швейцарска точност и точно в 20.00ч. дадоха начало на концерта. Завесата падна и пред нас се откриха „The Orchestra of Death“, група ACCEPT и заедно с тях цигуларка Ava-Rebekah Rahman, която е част от симфоничното турне на бандата. Като част от „Оркестъра на Смъртта“, всички музиканти бяха пременени като скелети, а прекрасната Ava-Rebekah беше с дълга черна рокля, за да влезе в ролята на Смъртта. Симфоничното шоу беше открито с композицията на Modest Mussorgsky – „Night on Bald Mountain“. Истинско пиршество за слуха е да слушаш подобни класики в метъл аранжимент, особено когато са изпълнявани от легенди като Wolf Hoffmann. Следват още произведения от Бетовен, Вивалди и Моцарт, а публиката е на крака почти през цялото време.

Настъпи момента, в който на сцената да се присъедини още един човек – вокалът. Mark Tornillo се появява с почти танцувална стъпка, за да забият една от вечните им класики, която знаем още от времето на Udo – „Princess Of The Dawn“. Не че публиката не беше активна по време на симфоничните изпълнения, но нещата рязко промениха, когато излезе тежката артилерия. Този път имаше какво да пеем…или викаме, все тая. А и Mr.Tornillo не разочарова – метъл машина както винаги. Продължи да мачка и с последвалите „Stalingrad“, „Dark Side Of My Heart“  и „Braker“. След това „класиката“ продължи с една от най-великите сред тях – „Swan Lake“, на която никой не остана безпристрастен. Mr. Tornillo се завърна за малко, за да забият „Shadow Soldiers“ от албума „Stalingrad“ от 2012-та. След още произведения на Чайковски, Сметана и Бизе, чухме онзи познат стържещ звук на тежък метал. Всички, заедно като един, крещяха „Metal Heart, Metal Heart“. Единственото парче, което чухме от последния албум „The Rise Of Chaos“ беше следващото – „No Regrets“, на което Christopher Williams беше абсолютна фурия зад барабаните. С последвалите „Kill The Pain“ и „Fast As A Shark“  завършиха официалния сетлист и напуснаха сцената. Разбира се „Оркестъра на Смъртта“, както и самата Смърт в лицето на Ava-Rebekah, останаха на позиции, докато сред викове и скандирания, ACСEPT бъдат призовани да се завърнат. Не отне много време и оркестърът започна своята мрачна песен, а бандата ни преведе покрай смъртоносни сенки. Поглеждайки над сцената на Античния театър към нощен Пловдив, озарен от току-що изгрялата пълна Луна, не мога да си представя по-добър музикален фон на тази картина от „Shades Of Death“. Финалът на подобно шоу трябва да е тежък, метален и смазващ. Също така е препоръчително и да нямаш глас поне до следващия ден. Този ефект се получава точно с „Teutonic Terror“  и „Balls To The Wall“.

Спектакъл от подобна класа е трудно да се опише с думи. Трябва да го видиш, чуеш и преживееш. Огромни благодарности на всички, които имат пръст в организацията на концерта, както и на самата група ACCEPT, че за пореден път се довериха на българската публика. Mark Tornillo, Wolf Hoffmann, Christopher Williams, Phil Shouse, както и новото попълнение в групата – Martin Motnik на бас китара, доказаха защо ACCEPT е едно от най-големите имена в метъл музиката вече повече от 40 години. Никой не ще отрече, че героя на вечерта беше последния мохикан, останал от оригиналния състав – Wolf Hoffmann. И нека не забравяме страхотните музиканти от Пловдивската филхармония, както и бенгалското чудо Ava-Rebekah Rahman, без които този концерт нямаше да е същия. Вече с нетърпение очакваме предстоящото Live DVD.

Още снимки може да откриете тук.

Сетлист ACCEPT

Night on Bald Mountain
(Modest Mussorgsky cover)
Scherzo
(Ludwig van Beethoven cover)
Pathétique
(Ludwig van Beethoven cover)
Double Cello Concerto in G Minor
(Antonio Vivaldi cover)
Symphony No. 40 in G Minor – K.550
(Wolfgang Amadeus Mozart cover)
Princess of the Dawn
Stalingrad
Dark Side of My Heart
Breaker
Swan Lake
(Pyotr Ilyich Tchaikovsky cover)
Shadow Soldiers
The Moldau
(Bedřich Smetana cover)
Arabian Dance
(Pyotr Ilyich Tchaikovsky cover)
Aragonaise
(Georges Bizet cover)
Metal Heart
No Regrets
Kill the Pain
Fast As A Shark
Shades of Death
Teutonic Terror
Balls to the Wall