Интервю със Schmier (PANZER, DESTRUCTION)

14088537_10154253972465071_6976077467230390629_n (1)

 Наскоро получихме шанса да проведем разговор с една от най-големите икони на траш метъла – Marcel Schirmer, известен под псевдонима Schmier! Основната му група, DESTRUCTION, ще издаде втората част на “Thrash Anthems” през ноември, а на 6 октомври излезе новия студиен запис на другата му група, PANZER. Поговорихме си за албума, както и за „траш химните“, а също така, времето бе достатъчно за да отговори Schmier и на няколко въпроса за себе си. Цялото интервю, което фронтменът даде за Metal Hangar 18, можете да прочетете по-долу.

Здравей Schmier! За мен е голяма чест проведа този разговор с теб. Как върви деня ти?

Здравей, денят ми е доста гаден. Днес всичко се отлага за по-късно, плановете се променят постоянно, вече съм малко уморен от интервютата и интернет връзката постоянно се разваля, което идеално се допълва към лошия ми ден, хаха. Утре ще летим за Швеция, защото имаме концерт, а още не съм приключил с всичките ми задачи за днес. Абе, какво да ти кажа – абсолютен хаос. Съжалявам, че интервюто се отложи за по-късно, но имаше някакво закъснение. Хубавото е, че сега всичко е окей и нямаме проблеми с връзката.

Няма проблеми, разбирам, че и на вас музикантите не ви е лесно. Нека започваме направо с въпросите. Последно време беше доста зает с двете ти настоящи банди: PANZER и DESTRUCTION. Новият албум на PANZER “Fatal Command” излезе миналия петък. На кратко, какво ще ни кажеш за него?

На кратко, “Fatal Command” е трибют към корените на хеви метъла. Естествено, има и някои по-траш елементи, поради моето участие в писането на албума, но като цяло е доста мелодичен запис, носи онова познато традиционно хеви метъл звучене. Въпреки че липсва злоба и хаос, в творбата има някои много силни песни, които направо те зашамаросват в лицето. Ако харесвате традиционния хеви метъл от 80-те, групи като ANGEL WITCH, IRON MAIDEN, JAGUAR, JUDAS PRIEST, MOTORHEAD, това е правилния албум за вас. Радваме се, че правим нещо по-различно от това, което свирим в основните си банди. Забавно е и така намираме нови вдъхновения. Първият ни албум масово се хареса на метъл обществото. Нека да видим как ще се представи и новия.

Според мен доста ще се хареса. Аз лично чух няколко песни и останах доволен. Според теб с какво “Fatal Command” надминава дебютния ви албум “Send Them All To Hell”? Какви са разликите между тези два записа?

Отначалото бяхме доста несигурни в това как искахме да звучим. Не знаехме в коя посока да потеглим, тъй че може да се каже, че “Send Them All To Hell” си беше чиста проба. Сега при “Fatal Command” бяхме по-уверени, знаехме как искаме да звучим и какво искаме да се получи от всяка една песен. Имахме обща представа какви трябва да са текстовете и какви послания да предадем с тях. Също така, за разлика от “Send Them All To Hell”, при “Fatal Command” разполагахме с две китари, което подобрява звученето на бандата до известна степен и дава възможност за по-голямо разнообразие в песните. Добавихме много двойни хармонии, някои от които ги миксирахме и наслагахме едни върху други за да добие записа повече маса. Включихме всичко, което добрия стар хеви метъл може да предложи – многопластови парчета с многобройни грабващи китарни мелодии и сола. Като цяло, първият ни албум беше много добър първи опит, докато новият, мисля, може да предложи на слушателя нещо повече.

panzerfatalcommandcdСъдейки по обложката на “Fatal Command”, предполагам, че бандата изобщо не се страхува да провокира привържениците на политическите лидери по света. Какво послание иска да предаде PANZER на хората, относно днешната политическа ситуация на нашия модерен свят?

Ох, нашият свят отива по дяволите, ако продължаваме в същия дух. Управлявани сме от безумници! На обложката сме нарисували точно тези ненормалници. В момента те са най-кошмарните лидери на светa или поне според мен е така. Разбира се, музиката ни е основно анти-политическа – имаме собствени възгледи и мнения, които са внедрени в текстовете на парчетата. Такъв пример е песента за Едуард Сноудън и непрастанното наблюдение над обществото – We Can Not Be Silenced. Към нея дори заснехме официално видео. Наясно сме, че просто свирим хеви метъл, но нали трябва да предадем някакво послание на хората и също така, желаем да бъдем чути. Това го постигаме само чрез текстовете си. Повечето песни се въртят около полiтиката, да, и идеята на обложката беше да провокира възможно най-много хора. Като музикант в днешно време трябва да си провокативен и като привлечеш вниманието към себе си, да предадеш своето съобщение. Тъпото е, че хората предпочитат да се крият и да не говорят за истинските проблеми на света. Това не е правилният начин. Това не е нашият начин.

А новите членове на бандата, Pontus Norgren и V.O. Pulver, допринесоха ли за писането на албума?

О, да! Наистина много помогнаха! За писанато най-голяма заслуга имаме аз и V.O. Pulver, докато Pontus беше отговорен за измислянето и миксирането на различните китарни мелодии и хармонии в албума. Stefan Schwarzmann също помогна с композирането, даже написа сам една песен. Той допринесе с много идеи за творбата, а някои мелодии са изцяло негово дело. Като цяло, новите членове изиграха много важна роля в постигането на това звучене, тъй като и двамата са много умели китаристи и отлично разбират структурата на песните.

Радвам се, че сте се събрали такъв добър екип.

Да, със Stefan не очаквахме такава голяма отдаденост от новите членове – единият страшно много помогна с измислянето на текстовете и музиката, докато другия се погрижи за малките, но важни детайли, без които песните нямаше да са на това ниво.

Как ти, Stefan Schwarzmann и Herman Frank ви хрумна да стартирате PANZER през 2014 г.?

Всъщност идеята е изцяло на Stefan и Herman, както и на един техен приятел, който държи клуб в Швейцария. Хрумна им, че искат да си създадат собствена банда, тъй като и двамата могат да творят и да измислят готини песни. Един ден ми се обадиха, казаха ми, че си търсят басист, който да може и да пее и ме попитаха дали съм заинтересован. Двамата все още бяха в ACCEPT тогава и бяха убедени, че искат да стартират нова хеви метъл група. Почувствах се удостоен с тази чест и нямаше как да им откажа – все пак това са пичовете от ACCEPT! Казах си: „Помисли си за възможностите, които могат да ти се отдадат“. Съгласих се, естествено, въпреки че тогава бях достатъчно зает с DESTRUCTION. Реших, че винаги мога да намеря време за тази банда, а това да свирим заедно звучеше наистина вълнуващо и забавно! Единствената задача, която си поставих, беше да намеря баланса между традиционния хеви метъл и музиката, която свиря попринцип. Не трябваше да е нито тежко, нито леко, а някъде посредата. Не мога да отрека, че се забавлявах през цялото това време!

Въпреки че Herman Frank напусна бандата за да преследва солова кариера, имал ли е той някакво влияние върху “Fatal Command”? Въобще поддържате ли връзка с него?

Не, Herman беше решен, че ще започне солова кариера още преди да започнем да пишем материала за “Fatal Command”. Осъзнахме, че той има малко по-различни виждания за музиката на PANZER и най-доброто решение за него, а и за нас, беше той да напусне групата. Той е много добър текстописец и композитор, но музиката, с която се опитваше да допринесе, не беше това, което търсим. Сигурен съм, че и сам можеш да намериш разлики между музиката на PANZER и тази на соловата му кариера. Не е допринесъл за “Fatal Command”, но важното е, че той успя да продължи напред и сега е доволен от себе си. Въпреки че си пожелахме всичко най-хубаво преди да се оттегли от бандата, не сме се свързвали с него и си нямаме представа какво прави в момента. Не сме се засичали, тъй като той живее по към север и нищо не го държи тук. Само се надяваме да е щастлив с новия си проект, защото най-сетне може сам да си е шеф и да прави каквото си иска.

panzerband2017promo_638

Какво е бъдещето на PANZER? Издадохте нов албум и сега какво? Турне?

Е, засега само няколко концерта сме планирали. За 2018 г. имаме няколко запазени фестивални участия и ако албумът се хареса на хората, може да направим и по-мащабно турне. Както казах, трябва първо да видим как ще се представи “Fatal Command” преди да започнем да обмисляме следващите си ходове. Ако нищо не се получи просто продължаваме работа с основните си банди. PANZER е като допълнителен проект за всички нас и не вярвам някога да се превърне в основния ни приоритет. Бихме се радвали да направим цяло турне в подкрепа на албума, не ме разбирайте погрешно, но ако не се случи, няма да е най-ужасното нещо за музиканти като нас. Затова сега ще се постараем да дадем всичко от себе си и ще дочакаме края на годината преди да потвърдим всичките си концертни участия за 2018 г.

Е, дано някой ден дойдете насам поне като съпорт банда.

Да, надявам се. Всичко зависи от феновете и мнението на хората за албума.

Разбирам. Сега нека поговорим за основната ти група – DESTRUCTION. Ще издадете “Thrash Anthems II” през ноември. Как решихте да направите продължение на „най-доброто от старите албуми“, 10 години след първата част?

Ооо, идеята се появи доста неочаквано. Не знам дали знаеш, но в последния ни диск, „Under Attack“, включихме презаписана версия на песента „Thrash Attack“, която принципно е от първия ни албум. Феновете много й се изкефиха, приятели ми писаха „Човечеее, новата версия на Thrash Attack’ е убийствено добра! Да не би да планирате „Thrash Anthems II“?“. От групата се замислихме и осъзнахме, че минаха цели 10 години откакто излезе първата част. Защо по дяволите не запишем и втора?? Така се роди идеята… Разбира се, първо трябваше да я обсъдим с лейбъла ни. За жалост, те не бяха заинтересовани и отказаха да ни финансират. Затова взехме нещата в свои ръце. Стартирахме кампания в PledgeMusic, чрез която събрахме достатъчно средства за да покрием всички разходи за записите и продукцията на албума и така успяхме да го предложим на лейбъла на много по-евтина цена. Те най-накрая се съгласиха и ето – „Thrash Anthems II“ пристига на пазара през ноември. Tова нямаше как да се случи без всички тези хора, които ни подкрепиха в кампанията. За благодарност, ние им разпратихме лимитирана версия на албума – около 700 диска и 50 винила. А иначе, когато Nuclear Blast чуха крайния резултат бяха смаяни! „Тези нови версии на песните са невероятни! Трябвало е да ги презапишете преди много време!“ – това ни казаха. Не ги виня за първоначалния им отказ да финансират творбата, тъй като всяко издание означава разходи, а една колекция от „Best Of“ никога няма да се купува повече от нов студиен запис. Всеки лейбъл е поставен под напрежението да взима такива трудни решения. Също така, има го и фактора, че много дългогодишни фенове ще протестират срещу идеята за презаписани класически парчета. Това беше и основната причина Nuclear Blast да не проявят интерес в началото.

destructionthrashanthems2cdСледващия ми въпрос се отнасяше за точно тези случаи. Немалко фенове са скептично настроени към идеята да се презапишат стари класически парчета и да се пуснат като един цял нов албум. Има и хора, които дори нямат желание да чуят новите версии на песните. Как реагираш на това и какъв мислиш, че е проблема?

Живеем в свободен свят и всеки може да слуша каквото си пожелае. Напълно разбирам реакциите на хората, защото ние самите не бяхме големи провърженици на идеята. Вложихме много време и усилия върху „Thrash Anthems II“, за да не се чувстваме сякаш сме отбили номера, и се постарахме новите версии да получат най-доброто качество на звука, което и заслужават. Много скоро ще пуснем част от материала, който сме подготвили, и ако на феновете им харесва, това ще бъде страхотно! Ако държат на класическите версии, нека си ги слушат – никой не им го забранява. Всяка банда взима своите решения и ги обмисля предваритлено няколко пъти преди да действа. Защо записахме „Thrash Anthems II“? Искахме да предадем повече мощ и сила в песните, сега сме по-опитни музиканти от преди 20-30 години, продукцията днес е различна, качеството на звука е по-добро… Пък и да си призная честно, записите ни по онова време наистина не бяха много качествени. Само може би китарите се получаваха готино… Като цяло, идеята за презаписване се появява в главата ми съвсем естествено като слушам старите ни албуми. Не е задължително всички фенове да ни разберат – никой нищо няма да загуби, ако поне чуе новите версии. Така че очаквайте много скоро да „вкусите“ от тях и след това преценете дали искате да си купите диска или да си слушате добрия стар „Infernal Overkill“ и останалите класически албуми.

Аз лично вярвам, че по-младите поколения метъли ще оценят новите записи.

Да, принципно го направихме именно за по-младите поколения, но всъщност получихме и доста добри отзиви от старите ни фенове. Също така, много от подкрепилите ни в PledgeMusic кампанията помолиха следващия ни албум да бъде записан със същия звук като този от „Thrash Anthems II“. Харесали са агресията и силата, която кипи в тези нови записи, и ни благодариха, че не сме „развалили“ старите версии, а че даже сме ги уважили. Хубаво е, че получаваме такива съвети и отзиви от феновете, защото така научаваме какво им допада и какво не. Пък и цялата тая работа около „Thrash Anthems II“ наистина ме вдъхнови за следващия ни албум.

Точно смятах да те питам дали кампанията е надминала очакванията ти.

Определено! Но не знам дали бих повторил… Цялата организация си беше тежка задача. Първо имахме да свършим толкова много работа за кампанията, след което трябваше да запишем и продуцираме албума и накрая след като излезе от производство, бяхме длъжни да го разпратим на толкова много хора, което никак не беше лесно. Междувременно трябваше да поддържаме хората информирани какво правим, какво предстои да направим и какво сме направили досега с парите им. Мисля, че спокойно мога да кажа, че никога досега не сме влагали толкова много усилия, колкото в „Thrash Anthems II“. Разбира се, в процеса на записване изпитвахме приятна носталгия заради песните, структурите им и начина, по който едно време сме ги писали. Беше приятно връщане към миналото, хаха!

Сигурен съм, че албума ще ни отвее щом излезе на пазара! Сега един въпрос за третата ти бандата – HEADHUNTER. Събрахте се през 2007-ма и издадохте последния си албум през 2008 г. Оттогава не сте много активни… Защо така?

Всички имахме отделни задачи за вършене с основните си банди и веднага щом издадохме „Parasite of Society“ се разделихме неофициално за неопределен период от време. Jörg Michael, който свиреше на барабани, приключи кариерата си като барабанист и сега реално ни трябва нов такъв, ако искаме да ативизираме бандата. Китаристът Uwe „Schmuddel“ Hoffmann пък живее доста далече от тук и е малко трудно да поддържаме групата активна от разстояние. Аз пък бях много зает с DESTRUCTION и нямах никакво време за HEADHUNTER. Не е невъзможно да се съберем отново де, но за тая цел всички трябва да сме все още в музикалния бизнес и да имаме желание да го направим. Само не съм сигурен как ще се случат нещата с Jörg Michael, защото в момента той работи като тур-мениджър, организатор на концерти и не свири вече на барабани. Разбираш, малко е сложна ситуацията… В момента съм доволен в DESTRUCTION и PANZER. Ако започна да свиря в още една банда, несъмнено ще получа сърдечен удар, ха-ха!

Ха-ха-ха, не е лесно да участваш в няколко групи едновременно, нали? Често казваш, че свириш рокендрол, въпреки че всички смятат стила ти за траш метъл. Май не си фен на разделянето на музиката в поджанрове, а?

Абсолютно вярно. Когато се появи тази музика нямаше никакво разделение сред феновете – всички слушахме „хеви метъл“ и никой не оспорваше вкусове на другия. Това продължи около 4-5 години, след което се появиха първите категории: траш метъл, дет метъл и т.н. Не съм фен на разделянето на музиката в поджанрове, защото метъла е едно голямо нещо, едно голямо семейство! Също както Lemmy казваше, смятам, че рокендролът е майка на тази музика. Това, което ние свирим и правим, го считам за рокендрол. Той е начина ни на живот, винаги сме били рокаджии по душа… За жалост, музиката се дели като света. Ние всички сме човеци, но винаги трябва да делим нещо – земя, пари, храна и т.н. В крайна сметка, всички живеем на една и съща планета. Хората са тъпи и не осъзнават, че расата ни ще изчезне, ако не спрем да бъдем разделени.

Хмм, интересна гледна точка. Сега ще рискувам да ме намразиш като те върна една година назад, ха-ха. Сигурен съм, че не харесваш модерните банди и тяхната прекалена употреба на лаптопи на сцената или поне това си спомням, че беше казал в едно миналогодишно интервю. Не е ли по-важно хората да се забавляват на концертите на любимите си групи, независимо от използваната технология?

58D7815E-destruction-frontman-schmier-talks-possibility-of-german-big-four-tour-hopefully-it-will-happen-next-year-it-s-kreator-s-call-imageПак ще го кажа: ако използваш лаптоп на сцената, мамиш феновете си! Използването на лаптоп не е свирене. Просто се правиш, че свириш. Дали китарите, вокалите, барабаните или клавирите ще са на плейбек, няма значение – мамиш феновете си, ако използваш лаптоп за тази цел. Затова смятам модерните банди за глупави, защото това не е рокендрол. Метълът, или рокендролът като цяло, притежава едно качество, което го описва най-точно – чест. Откакто тази музика съществува, винаги е ставало дума за чест, за нещо истинско, за нещо, което не създава илюзия. Точно в това се различаваха метъла и попа. Нека Мадона и Бритни Спиърс да си свирят на плейбек, но защо и младите банди трябва да го правят? Не е ли е малко тъжно? Затова казвам: спрете да използвате лаптопи на сцената или поне намалете употребата им до допустимото и не мамете феновете си!

Не знам дали знаеш, но последните няколко години доста се разви новата вълна от траш метъла и смятам, че това е страхотно – новите банди държат духа на олд скуул метъла жив!

Така е, те не се нуждаят от лаптопи на сцената, ха-ха!

Имаш ли любимци сред тях? 

О, не съм ги слушал толкова много, но мога да кажа, че HAVOK и WARBRINGER в момента са най-добрите или поне най-добрите в САЩ. Ако човек потърси по-обстойно наистина ще намери някои много, ама много добри траш банди, които не са толкова известни. EVILE са готини. SAVAGE MESSIAH от Англия пък са невероятни – наподобяват малко повече на METALLICA и MEGADETH, но също са страхотна банда. Като цяло, цялата тази нова вълна е едно от най-хубавите неща, които са се случвали в историята на жанра. Преди 15 години нямаше такива банди, а сега гъмжи от тях – чак не мога повярвам. И отново да кажа: те не се нуждаят от лаптопи, те разбират от рокендрол и умеят да правят невероятни концерти без да мамят феновете си.

Така е, напълно съм съгласен с теб. А след всичките тези години в музикалния бизнес, има ли нещо, което все още не си направил, но много искаш да осъществиш?

Мхм, да свиря на една сцена с JUDAS PRIEST! Наистина ще се радвам, ако някой ден с PANZER свирим като съпорт банда на JUDAS PRIEST, ха-ха! Да, това е една от мечтите ми, която все още не съм осъществил и смятам, че няма по-подходяща група от PANZER за тази цел.

Малко е странно да чуя подобно нещо от музикант като теб, но все пак ти пожелавам някой ден да реализираш мечтата си!

Ха-ха, благодаря, скоро ще разберем какво ни вещае бъдещето.

Бил си в България няколко пъти и последният ти концерт с DESTRUCTION у нас беше на 1-ви февруари в София. Беше невероятно шоу! Какво си спомняш за нашата страна?

Винаги сме имали невероятни концерти в България. Първият път, когато дойдохме, беше незабравимо преживяване! Организирате готини фестивали, публиката ви е страхотна – даже бих казал, че от целия Балкански полуостров, най-яко сме си изкарвали именно в България. Страната ви е като Bay Area на Източна Европа, ха-ха. Много се радваме, че свирихме отново в София, 3-4 години след последното ни гостуване и нямаме търпение да дойдем отново. Чувстваме се винаги добре дошли при вас, имаме приятели от България, храната ви е страхотна, ракията също!

Хах, харесваш ракия?

Много ясно! Даже са ми изпращали до Германия!

Много се радвам, че си запомнил България с добро. И ние нямаме търпение да ви гледаме отново на живо. Последните думи са твои!

Благодаря ти, обещаваме на всичките си български фенове, че ние ще се завърнем! Догодина имаме много концерти с PANZER и DESTRUCTION, така че, като нищо, може и да можем да отскочим до България! Благодарим за подкрепата ви, бъдете верни на себе си и не използвайте лаптопи на сцената, ха-ха!

И аз ти благодаря за интервюто.

Удоволствието беше мое. Дочуване!

  1. #1 написан от miroslav (преди 1 месец)

    ВЕЛИК АГЕНТ-ВЕЛИК HEADBANGER.

  2. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  3. Коментари за тази публикация
В началото