Точно преди седмица CELLAR DARLINGCellarDarling2017a дебютираха на музикалния пазар със своя албум “This Is The Sound“. Групата е създадена от Anna Murphy, Merlin Sutter и Ivo Henzi, които се разделиха с ELUVEITIE през изминалата 2016-а година. Какво имат да кажат за себе си и своята музика, четете по-долу.

Здравейте и благодаря, че се съгласихте за това интервю! Как се чувствате днес?
Merlin: Чувстваме се добре. Цял ден репетираме за предстоящите концерти. Нямаме търпение да се върнем на сцената! Развълнувани сме за новия ни албум, който вече е факт. За нас последната година бе доста напрегната и изпълнена с какво ли не.

Поздравления за новия Ви албум! Смятам, че музиката Ви е лесно разпознаваема. Как бихте го описали със собствени думи?
Anna: Благодаря ти! Да опишем музиката ни не е лека задача, тъй като е доста разнообразна. Бих казала, че е атмосферичен рок с доста метъл влияния и малко фолк.

Merlin: Това е доста мило и се радваме да го чуем. Неведнъж сме се питали същия въпрос, тъй като е трудно да я опишем с думи. Това, което най-много обичам относно албума ни е разнообразието и това, че явно наистина сме успели да намерим звука, който търсим. Днес решихме, че ще го наречем new wave of folk rock. Това го описва доста добре.

Намирам песните от албума за доста интригуващи. Веднага си проличава, че сте вложили сърцето и душата си в тях.
Merlin: Това определено са нещата, които оформят музиката ни. Както казах преди малко, последната година беше доста натоварена за нас. Разделихме се с предишната си група, започнахме от нулата, написахме и записахме албум в рамките на девет месеца, докато в същото време се опитвахме да преживяваме през ежедневията си. Последните дванадесет месеца се оказаха настина важни. Имахме възможността да вложим сърцата и душите си в музиката ни. Мисля, че написването на песните рефлектира точно това – за разлика от преди, прекарахме доста време в една стая, свирейки и оставяйки нещата да се развият от само себе си. Затова и мисля, че успяхме да уловим есенцията на това, че и тримата с Anna и Ivo се отдадохме напълно на това.

Кажете ни малко повече за обложката и текстовете на “This Is The Sound“.
Anna: Обложката е създадена от фотографа Manuel Vargas Lepiz, който създаде снимката и графичният дизайнер Christopher Ruf, който е отговорен за символите, цялостното оформяне и нашето лого. Обложката показва четиринадесет символа (по един за всяка песен) и два елемента, представящи синглите ни “Black Moon“ и “Avalanche“. Фигурата, намираща се на обложката, е част от историята ни в Avalanche. Тя кани всички в нашия свят, който е изпълнен с много музка и истории.

Текстовете, както и самата музика, са доста разнообразни. Можете да попадете на всякакви истории, независимо дали са за края на света или ядосани феи с наднормено тегло, които искат да унищожат небето. Всъщност, има само една основна концепция и това е, че искам чрез текствете си да разказвам истории и да рисувам картини. Личните чувства и изживявания се превръщат в нещо различно, сливайки се с абстрактната история.

Албумът е продуциран от легендарния Tommy Vetterli. По какъв начин протече работата Ви с него?
Anna: Беше доста готино преживяване. Ко-продуцирах албума с него и това се получи доста добре.

Ivo: С Тони сме добри приятели, а и в миналото сме работили няколко пъти с него. Затова и знахме, че той е перфектния избор за нас.

Какво влияние оказа той върху музикалното Ви приключение?
Anna: Бидейки продуцент на албума ни, искахме Tommy да знае за какво иде реч още преди да започнем със записите. Срещахме се с него, за да му пускаме демотата на песните и той даваше предложения относно самия звук. Оказа доста добро влияние върху цялата работа. Също така, винаги, когато не бяхме на едно мнение за нещо, успявяхме да стигнем до консенсус.

Новите и интересни приключения винаги са нещо вълнуващо. По какъв начин протече целият музикален процес за вас?
Anna: Освен това, че не сме спали много, цялото нещо беше изключително интензивно творческо изживяване. Докато писахме песните не спираха да ни връхлитат нови и нови идеи и беше трудно да държим креативните изблици под контрол. Процесът на записване беше доста дълъг и понякога работихме и през нощта. Както Томи, така и ние сме перфекционисти и понякога сме прекарвали половината ден в саундчек, за да сме сигурни, че сме постигнали най-добрия звук. Живеехме главно в студиото, защото не можехме да си позволим да пътуваме с влак всеки ден. Къпахме се на мивката в тоалетната на една пицария. Това беше доста неприятно, но вероятно е подействало като стимул за творческия процес.

Какво бихте казали на феновете, които очакват да чуят песни звучащи като тези на Eluveitie?
Anna: Зависи. Ако искат да чуят същите песни ще им кажа “Извинявайте! Слушайте Eluveitie.“, а ако искат да разширят музикалния си кръгозор, то те са дошли на правилното място.

Каква е есенцията на CELLAR DARLING?
Anna: Силното ни приятелство и всеобщата креативност.

Това лято ще подгрявате Evanescence, а през есента сте на кратко турне с DELAIN. По какъв начин ще представите групата си пред хората, които не са запознати с Вас?
Ivo: Ще вложим всичко от себе си във всеки един от предстоящите концерти! Няма значение дали феновете са ни чували или ни гледат за пръв път. Смятам, че автентичността е ключов елемент за всяко едно добро шоу. Точно това искаме да постигнем и ние.

Merlin: Всички ние сме прекарали последните 10-12 години обикаляйки света. Смятам, че не говоря само за себе си, когато казвам, че това е едно от нещата, които обичам най-много в работата си. Обожавам да се качвам на сцена, да обикалям света и да се срещам с фенове, преживяли какви ли не неща. Минаха доста месеци от последния път, в който прекарахме повече време на пътя, та ще си наваксаме с всички сили!

В днешно време почти всичко е вече създадено. Трудно ли Ви е да измислите нещо, което да е уникално само по себе си? Какво по-точно правите, за да създадете музика, която няма да бъде забравена след известно време?
Anna: Музиката ни идва от самите нас. Мелодиите идват сами, а аранжиментите се случват. Нямаме никакъв план, по който да творим. Това е нещо, което идва отвътре и всичко, на което сме способни е да изразходим цялата си енергия, за да му вдъхнем живот. Какво ще се случи в бъдещето не зависи от нас и не ми влиза в работата.

Merlin: Това всъщност е доста добър въпрос. Тъй като толкова много неща са вече направени от някого, създаването на нещо уникално изглежда като обезсърчителна задача. Anna обясни нещата доста добре – при нас всичко се случва от само себе си. Отиваме там, където музиката ни отведе. Този вид автентиност е наистина ключова – не да се опитваш да създадеш нещо уникално, а да се довериш не само на собственото си вдъхновение, а и на това на хората около теб и да оставите музиката да се развие по естествен начин.

По какъв начин се измениха музикалните Ви предпочитания през годините?
Anna: Всъщност, моите не са се променили кой знае колко. Винаги съм слушала разнообразни музикални стилове. Ако не друго, то поне съм станала доста по-широкоскроена. Винаги мога да слушам плейлисти, които са съставени от блек метъл, поп, класическа музика и дори хип-хоп… Музиката е музика и не ми пука за жанровете. Това, което се промени е фактът, че слушам по-малко музика, но създавам доста повече. Но както повечето хора, не мога да оцелея без слушалките си, докато пътувам в градския транспорт или докато вървя нанякъде.

Ivo: Музикалният ми кръгозор се разшири. На моменти забивам с един и същ стил, но това обикновено продължава няколко седмици, докато не открия нещо съвсем различно или не се завърна към нещо, което съм слушал преди 10 години. Музикалното ми приключение винаги е било доста лично и разнообразно и това ми харесва.

Merlin: Това е нещо, което всички притежаваме. Като се замисля е доста особено. Всички ние слушаме различни стилове музика, без да се замисляме за някакви жанрови граници.

Какво е мнението Ви за онлайн присъствието, което всеки музикант трябва да има?
Anna: Ако трябва да съм честна, чувствата ми относно това са доста смесени. Постоянното постване и заливане с информация е нещо, което не разбирам и нещо, което ми лази по нервите. Разбирам, че поради малкото внимание, което хората обръщат, трябва постоянно да ги държиш в течение и често чувам думите “Нещата просто работят по този начин.“ и според мен това отнема от мистерията, която обгръща дадена банда. За мен не представлява проблем да го правя, стига да е толкова често, колкото аз реша. Аз съм артист и никой не ми казва какво да правя. Ако не желая да поствам в продължение на седмица, няма да поствам в продължение на седмица. Така седят нещата.

Ivo: Превърнало в нещо, което хората искат и правят. Позитивната страна на нещата е, че вече е много по-лесно да се свръжеш с фенове от цял свят, а това според мен е доста ценно. Разбира се, всяко нещо си има цена. Интернет е пълен с негативизъм и липса на респект и зависи от теб самия по какъв начин ще се справиш с тези неща. Това е нещо, което знам и все още се опитвам да науча.

Merlin: Anna и Ivo описаха доста добре двете страни на моята гледна точка. Малко е парадоксално, както е и фактът, че носим устройства, които ни дават достъп до човешкото познание, а ги използваме, за да снимаме себе си или храната, която ядем. Интернет дава невероятната възможност да си едно цяло с хората, да разпространяваш музиката си и моментално да споделяш креативността без икономически, културни или географски граници. В същото време създаваш очаквания у хората, без които е трудно да участваш в този музикален процес. Интернет често е и среда, в която хората бързо забравят основните правила на нормалната човека комуникация. Ако трябваше да избирам, невероятните и положителни страни на това винаги компенсират за негативните. Бидейки артист, това е моята гледна точка.

Какъв е образът, който целите да изградите за себе си като артисти?
Anna: Искам хората да използват собственото си въображение, за да мечтаят и да оставят песните ни да ги пренесат в редин различен свят. Силата, която умовете ни притежават е огромна и искам хората да я използват.

По какъв начин бихте накарали една статична и тиха тълпа да се промени напълно и да започне да скача и пее заедно с вас?
Anna: Това е добър въпрос… Ще се свържа с теб, когато попаднем в такава ситуация. Ivo знае някои номера, за да развижи публиката и те обикновено водят до момента, в който той се съблича гол.

Merlin: Хаха, не мисля, че ще караме Ivo да се съблича гол на сцената. На база личния ми опит, връзката между музиканта и публиката е един вид симбиоза. Ако публиката е плаха, такива сме и ние. В момента, в който атмосферата се нажежи, енергията бликва в двете посоки. Не бих могъл да обясня защо или как. За мен съществува някаква магия, която витае около всеки един рок концерт.

Какви са бъдещите Ви планове?
Anna: Да изнесем възможно най-много концерти. Също така, вече работим по следващия си албум.

Има ли нещо друго, което бихте искали да кажете?
Anna: Благодаря за подкрепата и интервюто. Наздраве!

Мerlin: Благодаря за интереса, който проявявате към музиката ни. Елате на някои от концертите ни и споделете какво мислите за нашите песни!