Интервю с Калин Колев (CONCRETE)

„Купувайте музика, посещавайте концерти, пийте по бира с бандите.“

ConcreteС издаването на втория си студиен албум родната олдскул дет машина Concrete неоспоримо затвърдиха позициите си на една от стабилно развиващите се екстремни банди в страната. Последните месеци групата предостави няколко от парчетата от албума за свободно слушане в собствения си YouTube канал, където само преди ден беше споделено и Dreaming in Innsmouth.

След като в края на миналата година представихме „Chambers of afterlife“ на читателите на METAL HANGAR18 поканихме, основателя и основен източник на идеи – Калин Колев да разкаже за новия албум на Concrete, за работата с Rebirth the Metal Productions, идеите, миналото и бъдещето, както за плановете за третия студиен албум на групата и други изненади.

 

Здравей, преди да задам въпросите си, би ли представил накратко Concrete?

Здравейте! Бандата се състои от четири човека – Иво Иванов – ударни, Петър Димитров – китара, Живко Стоянов – бас. Аз съм Калин Колев, вокал и китара.

Наскоро издадохте втория си албум „Chambers of afterlife“, отново в традицията на класическия old school death от ’90. Какво ви привлича в класическия дет?

Това са годините, когато жанра е най-чист и неподправен… Обичаме да пишем нещата си както са го правили по онова време. Да използваме хъса и да усещаме магията в целия процес. Искаме нашите композиции да се разчитат като продължение на тези златни години на дет метъла, въпреки, че сме част от новата вълна в тази сфера.

Ще ни разкажеш ли как възникват идеите ви? Кой е генераторът на идеи, кой ги осъществява, кой пише музика, текстове?

След присъединяването на Петър през 2015, нещата започнаха да се случват още по-бързо. Той има доста идеи, за което съм адски щастлив, защото  благодарение на това, сега материалът се пише още по-лесно и бързо. В повечето случаи се появявам с почти завършена идея как би звучала песента, и ако има нещо с момчетата го оправяме, за да звучи максимално интересно и готино. Всички текстове са мое дело. Голяма част от музиката също, но както споменах, има много парчета, които са писани и сглобявани заедно с останалите.

Албумът ви беше издаден чрез Rebirth the Metal Productions, които работят и с Enthrallment. Как се случи това? Каква е разликата в работата с чужд лейбъл? Отрази ли се това на качеството на музиката ви?

Германският издател се справи отлично с изработката на диска. Много сме доволни и от качествата му на разпространител. Щом завършихме албума просто изпратихме материали и Андреас (човекът зад RTM Productions) ги хареса и пожела да ги тиражира и издаде. Именно работата му с Enthrallment и сплита с Unhumanity ме решиха да се свържа с него. Смятам, че повечето банди в момента са пред дилема – да се издават сами или да работят с някой извън страната. И двете неща имат положителни и отрицателни черти, но в крайна сметка се получава едно за сметка на друго; например при самоиздателство ти липсват връзките в трейдърската мрежа, зинове, списания и т.н., но количеството физични носители е значително по-голямо, и обратното. Работата ни с RTM (отнася се и за който и да е лейбъл) не остави сянка върху това как звучи финалния продукт. Това е така, защото издателят получава готови версии на песните, а не студийни писти, които да му ползволяват да променя каквото и да е.

Преди албума издадохте сингъла Necroenzyme, който беше много добре приет от феновете. След това издадохте и албума, който определено е още една стъпка нагоре. Какво ви мотивира за това бързо израстване?

Редом с Necroenzyme пуснахме и Tied to the Pyre. И двете се приеха изключително добре. Всичко наподобява вълна. След добрия отзив за Dawn of Revival, хората бяха настроени за още по-добър втори албум. Постарахме се това да се случи. Сега, след като концертите в подкрепа на Chambers of Afterlife приключиха, мога да кажа, че вдигнахме летвата за третия, хаха. Което е хубаво. Най-голямо удоволствие е да видиш, че всичкия труд и време в студиото и  репетиционната се отплаща в лицето на публиката.

Първият ви албум Dawn of Revival беше издаден и на касета. Беше ли това форма на носталгия или трибют към българската сцена от 90’те? Има ли интерес от феновете да се сдобият с касета?

Инициативата беше на Андреас и RTM. Предполагах, че ще има интерес и не сгреших. От изпратените ни копия останаха съвсем малко бройки. Разграбиха се като топъл хляб. Не знам дали от носталгия или от чист интерес, но определено преизданието се хареса. Има технически проблеми с изданието на Chambers of Afterlife на лента, но и това ще се осъществи. Тази работа е в ръцете на Стойчо от Axecutor и Panzer Productions.

Като сме на тази тема, какво според теб се е случвало по различен начин на българската метъл сцена от ’90-те?

От това, което съм чувал и виждал по архивни материали, главната разлика е посещаемостта на концертите. Въпреки, че всичко е било по-трудно – репетиционни, инструменти, запис, издания… – тогава концертите са се пълнели до пръсване. За жалост сега, вероятно поради наличието на повече банди или различни вкусови тенденции, числото от хора по концерти не може да доближи дори тези през 90-те. За сметка на това, сега инструментите и професионалният звукозапис са значително по-достъпни.

Да се върнем на новия албум. Как се приема от феновете, кои парчета са най-добре приети според теб ? И кои парчета смяташ за наистина успешни в този албум?

Рано е да се каже, тепърва предстои хората да се запознаят  с новия материал. Прави впечатление, че синглите, които качихме предварително в YouTube се разпознават и оценяват чудесно. Иначе, не мисля, че от наша позиция можем да ги отсеем като по-добри и по-лоши. Всичко, което е влязло в албума, според нас си струва да се чуе! Навярно на такова мнение е всяка банда, която издава нов албум.

Кои музикални влияния от български и чужди музиканти считаш за особено положителни при създаването на „Chambers of Afterlife“?

Имената са толкова много, че не знам от къде да започна. Няколко от тях задължително са Cannibal Corpse, Gorguts, SuffocationFleshcrawl, Pestilence, Seance… Слушайки любимите си неща, идеите се раждат сами. Постоянно изникват нови рифове и идеи за песни. Има албуми, които колкото и да ги въртя винаги ги слушам с еуфория, като че ли тъкмо е излязъл на пазара. Тези албуми имат толкова неща, които могат да предложат не само от гледна точка на фен, но и на музикант. Те са мястото, от където идва по-голяма част от вдъхновението и стремежа да свиря това, което свиря. От там се черпи голяма част от вдъхновението.

Кой е авторът на артуърка? Има ли връзка с артуърка първия албум и целия мърчандайз? Къде феновете могат да си набавят албума или мърчандайз на Concrete?

Прекрасната обложка, както и елементите вътре в диска и бонусът за Tied to the Pyre са дело на художникът Ангел Иванов. Решихме, че с този албум трябва да направим по-сериозна стъпка и искахме обложката да подкрепя това начинание. Ангел се справи превъзходно – още от най-ранните скици знаех, че ще се получи нещо изумително. Финалният продукт напълно задоволи и дори надхвърли очакванията ми. Що се отнася до връзка между албумите, такава няма. Всички издания досега са с обложки от различни автори, като за Dawn of Revival реших аз да се заема с това. След резултата по Chambers of Afterlife не мисля, че за напред ще работим с някой друг, освен с Ангел. Който желае може да се сдобие с наши тениски, дискове и прочее директно от нас, по концерти или след връзка във Facebook, заявка в BandCamp, или от сайта на RTM Productions.

Правите доста клубни концерти. Какви са плюсовете и минусите в клубните участия?

Най-обичам да свиря клубно, защото я има онази особена атмосфера за връзка между хората отпред и това, което се случва на сцената. Разбира се, фестивалите на открито предразполагат за повече публика, но за мен по-готино е в клуб, където си на една ръка от mosh pit-a и бирата хаха.

Наскоро делихте една сцена с Grave и Malevolent Creation. Какво е усещането? С кои други емблематични групи би искал да сте на една сцена?

Усещането е неописуемо. Да имаш шанса да свириш с банда, която си слушал и слушал е нещо прекрасно. Момчетата от бандите се оказаха изключително дружелюбни и земни хора, съвсем не са самозабравени надувки. Имахме възможност да изпием по някоя бира и да си поговорим зад сцената. Така, че всичко беше готино. За напред – времето ще покаже. Надявам се да имаме възможност за среща с още банди от онези, които са ни вкарали и вдъхновявали с времето.

Мислите ли да излезете на по-голяма сцена и къде бихте искали да свирите?

Отново – времето ще покаже. Всяко участие за Concrete е плюс, защото сме сравнително нова банда. Днес не е достатъчно да промотираш нещата си в интернет. Той е просто инструмент, който помага за това. Истинските резултати се постигат с участия на живо. Така че, всичко което е подходящо за нас е добре дошло.

Често свирите с други български групи. Какво е мнението ви за съвременната метъл сцена в България? Трудно ли се прави музика в малък град като Шумен?

Сцената в момента е доста пъстра. Има нови стилове, които намират своите фенове, има ги старите неща от 90-те, често банди започват да свирят отново. Други хора пък се занимават с трибюти… От моя гледна точка нещата са малко по-тихи от това, което ми се иска, но работим с това, с което разполагаме. Важното е да се забавляваме. Като единствена екстремна банда днес в Шумен, нещата се случват обичайно. Често репетираме, пишем нови идеи, записваме ги и после всичко отначало.

В последните години се развивате доста динамично. Има ли новина около вас, която още не сте споделили с феновете си? Какво да очакваме от Concrete през следващата година?

Готвим изненади през 2016. Става въпрос за неща, които не сме обявили, но готвим от доста време. Надявам се да успеем и с нов албум. Материалът е почти готов, работим по изглаждането на малки неща. Планът е на пролет да влезем в студио. Така, че ще има интересни неща.

Твоето послание към читателите на Metal Hangar 18?

Бъдете здрави, още по-фанатизирани и отдадени към екстремната музика! Купувайте музика, посещавайте концерти, пийте по бира с бандите. Фенове и банди са заедно в това!

  1. #1 написан от Дамян Друмев (преди 3 години)

    CONCRETE са единствената банда от много години насам,която е уловила духа на дет метъла на 90′,в най-чиста форма!Група без конкуренция!Гледайте ги на живо!Отдавна не бях слушал албум с такова желание,интерес и любопитство!Попътен вятър банда!

  2. #2 написан от Аз (преди 3 години)

    Дамян Друмев – послушай още групи, после пак кажи!

  3. #3 написан от Аз (преди 3 години)

    Enthrallment, Hatebomb, Day of Execution, Hyperborea, Clot – да изреждам ли още!?

  4. #4 написан от Devastator (преди 3 години)

    Mass Grave, Coprostasis… доста добри има…

  5. #5 написан от Тодор Blasphemer (преди 3 години)

    Ако харесвате чист и суров дет метъл, задължително трябва да чуете Concrete. Пичовете звучат все по-добре със всяка изминала година, не само като запис, но и като техника. На живо винаги става купон – преди, по време и след концерта.

    Очаквам ги от 2016 да са малко по-активни и из Западна България!

  6. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  7. Коментари за тази публикация
В началото