HOLY NIGHT, BODOM NIGHT

Говори се, че самата Смърт е дошла да прибере жертвите си в онази фатална нощ на 4 юни 1960 година.
Четирима тинейджъри – Майла Бьорклунд, Аня Маки, и двете на 15 години, и техните приятели Сепо Бойсман и Нилс Густафсон, на 18 години, решили да си направят къмпинг на брега на живописното езеро Бодом, близо до град Еспоо… но това е една друга история, която си остава сред големите мистерии на криминалистиката.

Тридесет и три години по-късно този неразкрит случай на масово убийство дава име на една от най-успешните и обичани групи във Финландия и не само – Children of Bodom. Група, която имахме удоволствието да видим за втори път на живо на 13.11.2013г. в софийската зала „Универсиада“. Събитието бе организирано от Phoenix Entertainment със съдействието на Loud Concerts.

Финските майстори на мело-дета застанаха пред нас в състав:
Henkka T. Blacksmith  –   Bass
Jaska W. Raatikainen  –   Drums
Janne Warman   –  Keyboards
Alexi „Wildchild“ Laiho   –  Vocals, Guitars (lead)
Roope Latvala – Guitars (rhythm)

Medeia

Но първо беше стегнатото представяне на колегите им от Medeia – алтернативна дет-метъл група от Тампере, с вече четири албума зад гърба си. Освен че показаха завидно сценично присъствие и харизма, музикантите от Medeia се оказаха и доста отзивчиви и дружелюбни, като посветиха цялото си време извън сцената на феновете. Факт, от които се възползвахме и ние и закачихме клавиристката Лаура с хангарска значка. Подаръкът тя прие много радушно.

Откъм сцената вече започнаха да се чуват загряващи звуци. Бях екстремно развълнувана, тъй като само можех да предполагам какво ме очаква след минути. Чисто новият лайн-ъп правеше чакането още по-неприятно. Поляците Decapitated излязоха на сцената под звуците на чувственото интро “Silence”. Съставът, който се яви пред нас, включваше: китаристът Vogg – основоположникът на групата, без когото тя не би съществувала (прочетете нашето интервю с него), Rafal, който и предният път раздираше микрофона нечовешки яко, новият басист на групата – Pawel, и човекът, когото нямах търпение да видя – лайв барабанистът за това турне – Kevin Foley, познат на екстремните меломани от групи като Benighted, Mumakil, Disavowed, румънците Necrovile. В конкретния случай Kevin Foley трудно би заменил drum-машината Kerim „Krimh“ Lechner, но въпреки това комбинацията беше нереално добра!
Веднага след изкъртващия китарен риф на “Pest” вмигом се втурнах към сцената, но за съжаление успях да се добера едва-едва няколко реда напред. Не предполагах, че тълпата отпред дори е чувала за Decapitated преди. Нека бъдем честни – 80% (да не кажа и повече) бяха там заради Children-ите. И все пак, имаше такива около мен, които се деряха заедно с вокалиста Rafal. За съжаление звукът бе достатъчно кофти, за да изпитам затруднения в разпознаването на някои песни, но с малко помощ всичко доби смисъл. Техничните детметъли представиха предимно нови парчета, плюс по 1 от всеки албум, с изключение на култовия “Winds Of Creation” от 2000-та година. Феновете се изкъртиха подобаващо с помощта на “404”, “Lying And Weak”, “Flash-B(l)ack”… Пого успя да се завърти на няколко пъти, но не беше нищо особено. Явно хората си пазиха силите за CoB. Decapitated обаче, въпреки кофти звука, се раздадоха на максимум и искрено се изкефиха на тълпата в залата. След близо 40 мин. сетът им завърши неусетно с може би най-известната им песен – “Spheres Of Madness”. За съжаление явно скандирането бе слабо, тъй като не успяхме да ги изкараме за бис.

След приключването на Decapitated излязох при мърчъндайза да пийна бира и да си отдъхна. Точно там, малко по-късно се появиха Rafal и Kevin Foley в изключително добро настроение, раздаваха автографи, снимаха се и си лафиха с фенове докрай. В този ред на мисли, докато си приказвахме с Kevin нямаше как да не попитам дали би дошъл в България с някоя от другите си банди (Benighted, Mumakil, Disavowed). Отговорът му бе кратък и ясен: „Ако някой има желание да ни покани, нека просто драсне едно съобщение”. (Организатори, моля ви 🙂 )

Decapitated

Decapitated setlist:
Silence
Pest
404
Lying And  Weak
A View From A Hole
Flash-B(l)ack
Homo Sum
Spheres of Madness

Сцената се пренарежда за главните действащи лица в тазвечерния спектакъл. На микрофона, озвучаващ чинелите беше окачено българското знаме – жест, който поне на мен ми направи добро впечатление. Та ми минаха мисли за българо-финската дружба, но нямам много време за философия, защото вой на сирена взима връх над скандиращата „Бодом, бодом!“ тълпа. И на сцената вече бушува истинска северна буря, усещането за която се подсилва от кадрите на безкрайна финска гора, над която се сипе сняг. Да, зад гърба на музикантите имаше видео монитори, на които през цялото време течеше мултимедийно шоу, подсилващо усещането от перфектно изпълнената музика.

Children Of Bodom

Откриват със „Sixpounder“ – песен, която ни връща 10 години назад, а веднага след нея и „Living Dead Bеat“. И сякаш за да ни дадат време да си поемем дъх, Алекси поздрави публиката и отбеляза, че се радват да свирят отново пред българските си фенове. Но няма място за излишни думи, защото сме поканени на Свята Бодомска нощ с превърналата се в нещо като визитка за групата „Silent Night, Bodom Night“. Е, все пак сме пощадени и няма да се превърнем в жертви на масово престъпление, но сме въвлечени в абсолютна музикална вакханалия.

Следват „Halo of Blood“ и „Scream for Silеnce“, песни от последния албум на групата. Изпълненията на Алекси изобщо не оставят място за съмнения защо е оглавявал неколкократно различни класации за най-добър китарист и фронтмен.

Бодом след полунощ може и да не е най-безопасното място на света, но с гидове като Wildchild и компания се оказва уютно, приказно убежище, изпълнено с музикална магия – това бяха следващите композиции „Bodom After Midnight“ и „Lake Bodom“, които ни върнаха години назад. И всички без да се замислим последвахме „Жътваря“, а душите ни бяха отнесени от рифовете на Алекси, за да вкусят дивия простор на Финландия.

Children Of Bodom

Смяна на китара и нова атака с „Hate Crew Deathroll“, след която обаче мъртвите ни подават ръка за танц… „Dead Man’s Hand on You“. Бавна, обсебваща композиция в съчетание с изгряващата луна, появила се на видеостената и малките светлинки, които превърнаха залата в звездно море ни пренасят в друг свят. Луната се обвива в кървавото си хало, а ние като в транс протягаме ръце за мистичен танц на красотата. И сякаш за да ни изтръгнат от транса, Децата на Бодом ни питат „Are You Deаd Yet?“… Може би, но никога не сме се чувствали по-живи.

Покана за угощение с „Blooddrunk“ и последвалите „Every Time I Die“, „Towards Dead End“, „Hate Me!“ – /“Show me the way to your kingdom come“/… да, майсторите на финския мело-дет ни показаха пътя към тяхното кралство. Преведоха ни през него и ни оставиха преизпълнени с емоции и незабравими мигове. Последна песен – „Dоwnfall“, но вероятно никой не бърза, защото на сцената е поканен и Keijo – вокалиста на Medeia за наистина последна композиция – „In Your Face“… Луната надвисва над нас, снегът тихо затрупва смълчаната гора, а ние потъваме в нощната тишина…

Hyvää yötä Children of Bodom…

Satania / DeadMistress

ГАЛЕРИЯ
Children Of Bodom 39 снимки	Decapitated 26 снимки	Medeia 32 снимки