E-Force в Плевен – един концерт в почти семейна обстановка
И така на 3-ти Юли, малко преди 21:00ч. вече бяхме пред Art Club Плевен и ни съобщиха, че сме първите хора за концерта. А вътре вече имаше около 10-тина човека… Клубът е приятно местенце с бар в дъното, място за сцена ( в случая пода ) около метър на два и място за публика – двете пътечки между сепаретата. Но има ли значение? Събрахме се. И то към 30-40 човека.
Самият концерт закъсня доста – към 22:00ч. на сцената излязоха Fat White Chiefs. Честно да си призная за първи път се докоснах до музиката на тази група, но не мога да отрека, че ми направиха много добро впечатление. И като настроение, и като изпълнение – свириха близо час, че ако не и повече. А за десерт, за което много им благодаря, имаше няколко кавъра като единият беше на Seasons in the Abyss на Slayer. Това вече наистина съживи всички ни и ни подготви за основната част на вечерта.
Дано не се лъжа, но към 23:30ч. E-Force вече бяха на сцената. Като ли че почти никой не забеляза, че там излизат Eric Forrest и компания, но 5-6 човека вече бяхме окупирали едната пътечка пред сцената. Винаги ми става тъжно, когато видя, че от 40 човека куфеят петима, 15-20 седят и гледат, а останалите се опитват да си говорят за нещо през музиката, идваща от сцената. Но все пак лекото раздразнение от този факт бързо бе пометено, защото E-Force бяха там за да ни покажат на какво са способни, независимо колко човека чакат за този момент. Място за танци нямаше, а нямаше и достатъчно хора, но през цялото време се опитвахме да подкрепяме групата като за петорно повече. Те също се раздадоха за нас без да си дадат и секунда почивка, или пък да ни ощетят откъм продължителността на концерта. Звукът беше добър, технически проблеми нямаше. Чухме песни от двата албума на E-Force, на Voivod, и за наш късмет време имаше и за In League With Satan ! Лично мен още ме боли тялото и въобще не съжалявам.
След концерта Eric беше така мил да дойде при нас и да ни благодари за подкрепата.. А не бяхме ли ние онези, които трябва да преследват музикантите, да искат автографи… хаха? : ) Разбира се, ние също благодарихме за страхотния спомен, който ще остави у нас тази вечер. Изключително земни и приветливи хора. Не отказаха снимки и автографи на никого, а преди и след концерта отново прекараха времето си в града със свои фенове.
За кратко успях да попитам Eric как се чувства в България и дали е доволен от концертите. Отговорът, разбира се, беше да, но не рутинния отговор, целящ просто да отбие номера – все си мисля, че широката усмивка на лицето му, въпреки умората, бе повече от искрена, а фактът, че имаше малко хора въобще не го интересуваше.
Благодарим на организаторите за възможността да видим групата на живо – това беше поредният концерт за ценители, а всички знаем, че именно тези са най-сладките.
Скоро очаквайте още снимки.
Е, изпуснах…като забогатея повечко, няма да пропускам така 🙂 Забелязвам обаче, че Ерик и в София, и в Плевен, явно предпочита ПРАВИЛНАТА бира. 😉