DOOM OVER SOFIA 2016

Много малко хора си признават за очарованието от смъртта.
И това е добре.

Doom Over е фестивален формат с огромен мащаб, обхващащ градове като Лондон, Виена, Лайпциг, Киев, Едингбург, Берлин. През годините на изданията на фестивала са свирили най-големите имена в стила. Дори и такива извън него. Doom Over е звено, обединяващо хора, които малко или много си признават за очарованието от смъртта.

Тази година София стана част от този огромен мащаб. 11 септември е дата, която е асоциирана от години с думата „гибел“. Асоциирайте в следващите години 11 септември с първото издание на Doom Over Sofia. По-позитивно би било. Клубът е Live&Loud, обявеният час за начало е 18. Разделете го на три части. Символично.

Shores of Null

Първата група са италианците Shores of Null. Melodic Blackened Doom наистина най-точно им пасва. Мелодични вокали, епични рифове. За тригодишната си история имат издаден албум Quiescence, както и принос в трибют компилацията A Treasure to Find: Un omaggio ai Novembre, с версия на „The Dream of the Old Boats“ на сънародниците си Novembre.

Всичко друго са картини. Музиката им по някакъв начин те поставя пред избора дали да скочиш в бездната или да скочиш, но докато падаш да танцуваш със смъртта. Един вечен, вихърен танц в безвремието, в средата по пътя към бездънието. Загиваш при всички положения. Или живееш вечно. И нека сравнително кратката им история не ви подвежда, на живо са невероятно добри.

Isole

Shores Of Null дадоха отличен старт на вечерта и сетът им отлита сякаш за миг. Вълнението от предстоящата близка среща с шведските магьосници Isole се увеличава, а докато музикантите закачат ефектите си по сцената, успявам да се домогна до исполина Jimmy и да му пожелая отлично представяне.

Нетърпението прераства в нестихваща еуфория още с първите акорди на вълшебната “The Calm Hunter” от едноименния, все още актуален диск на групата. Първите акорди на сета на Isole са абсолютно достатъчни да ни убедят, че квартетът се намира в отлична форма и както ни обещава, поднася ни превъзходно изпълнение. Daniel, Crister, Jimmy и Victor стъпват здраво на сцената и мигновено разстилат магичните си мелодии. Затваряш очи и слушаш – опусите на Isole са толкова магнетични и хипнотизиращи, а гласовете на тримата колоси зад микрофоните се редуват, нижейки напев след напев и някъде между тях тежкият, плътен рев на Jimmy, нарушава хипнозата и придава допълнителна тежест точно тогава, когато има нужда от нея. Музиката им е палитра. Палитра от настроения, които минават през съзнанието. За миг се прокрадва усмивка, поглеждайки развеселеното лице на Daniel, напълно в контраст с рифовете и тоновете, които той и колегите му разливат сред публиката. И след това идва мракът, макар и далеч по-различен от този на Mourning Beloveth, например. При все това, усмивките не слизат от лицата на Daniel и Jimmy. Напротив! Музикантите истински се забавляват пред нас, а времето, което им е отредено лети неумолимо бързо.
Публиката приема скандинавците изключително радушно, а от своя страна карето от Gävle се отблагодарява с убийствен сетлист, който ни разхожда из голяма част от дискографията им. Освен едноименната песен от последния запис, от него чуваме още и титаничната “Death To Me (The Destroyer Part 1)”. Не се минава без “Throne Of Void”, “By Blood” и “Hollow Shrine”, а за десерт са ни оставили величествената и сурова “Moonstone”, перфектният завършек на един (почти) перфектен подбор от песни. Леката горчивина от липсата на абсолютния ми фаворит “The Lake” остава, а с нея и надеждата, че отново ще видим Isole на родна земя, този път с подобаващо отредено време и далеч по-детайлна разходка из дискографията им.

Mourning Beloveth

Има едно нещо, което се нарича „отправна точка“. Това е мястото на идеално равновесие. На баланс. Знаете онзи номер с регулирането на пръчката върху пръста ви, става само, ако в двете посоки дължината е еднаква. Или иначе казано – няма как да си много високо, ако не си бил много ниско.
Няма как животът ти да е осветен в прекрасна светлина, ако не си бил в най-тъмното и мрачно място на съзнанието си.

Mourning Beloveth идват от земите на друиди и бардове. Земи, в които знанието за цикъла, включващ живота и смъртта е било много по-натурално и вярно. Във времена, които са преди тъмнината да бъде изкуствено отречена. Преди да изгубим равновесието. Преди някои религии да ни наложат страха от достигането на дъното на собствената ни същност. Mourning Beloveth са тук, за да ни преведат през мрака.

Бавно и тягостно. Като пулс, който е пред изчерпване. Пулс, който е обречен. Бавно и тягостно до парализа. Единственото, което можете да усетите е болка, причинена от гласа на Дарън Мур. Deth вокалите му са там, за да ви държат парадоксално живи. И малко, за да ви измъчват. И да контрастират с пеенето на Франк Бенан. Гласът му е способен да разгърне цялата красота, цялата мъдрост на живота. Мистично-друидски, безкраен. Носещ древно послание, познато и семпло: всичко видимо ще загине. И няма измъкване. Приемете го и ще живеете вечно.

Ereb Altor

Mourning Beloveth вдигат летвата ужасно високо. Ужасно високо! Вечерта има нужда от нещо наистина специално, което да отърси съзнанието ми от тежестта и въздействието на ирландските легенди. Отправям поглед към сцената, където се качват познати образи – Daniel и Crister от изявилите се по-рано Isole. Идва ред на Ereb Altor. За хората, които се сблъскват за пръв път с групата, вероятно изненадата от музиката им би била огромна, но не и за тренираното ухо. А тренирани уши тази вечер, очевидно, има много! Ereb Altor събуждат носталгията по времената на великия Quorthon и то не само заради кавърите на “A Fine Day To Die” и “Twilight Of The Gods”, които безусловно докарват тръпки у всеки, присъствал в клуба. Внушението, епичноста и атмосферата, така характерни за музиката на Bathory, особено от златните времена от началото и средата на 90-те години няма как да оставят феновете безучастни. Ereb Altor предизвикват вълна от въодушевление и за пореден път тази вечер група и публика се сливат в едно неделимо цяло. Изпълнението на шведите е изключително емоционално, искрено и толкова въздействащо. Гледайки подобни артисти, за пореден път се убеждавам, че подобни концерти са много по-непринудени, по-лични, ако щете. Близостта до музикантите дава истинската представа за тяхната емоция, взираме се в очите им, в изражението и реакциите им, докосваме се до страстта, извираща от изпълнението им. И тогава можем да се насладим напълно и да се потопим в блаженото удовлетворение.

С Ereb Altor се пренасяме в свят, където огънят среща леда, свят, който разказва истории за чест и слава, митове и епоси за делечни времена. Музикантите ни представят песни от почти цялата си дискография, като се отчитат с парчета като “Myrding”,“Midsommarblot”, “Nattramn” и “By Honour”, но истинската кулминация на тяхното изпълнение остава изпълнението на гореспоменатите опуси на Bathory. Сетът на скандинавците приключва с обещания за скорошно завръщане по нашите земи, което се надявам да бъде също толкова приказно и емоционално опустошително, колкото и дебютното им представяне пред родната публика.

Novembre

Сърцето ми е свито. Трепетно отброявам минутите, които остават преди да видя една от бандите, които остават незаличима следа в съзнанието ми. За толкова години имам възможност да се докосна до много от любимите си музиканти, но едва сега, близо 16 години след първия ми досег до мрачно-романтичното и по своему замечатано творчество на Novembre, най-накрая още една мечта се превръща в реалност. Малко преди да се качи на сцената, виждам китариста и съосновател на групата – Carmelo Orlando. Изглежда ми видимо притеснен. Оказва се, че има защо – показвайки ми торбичка с лекарства, ми разказва, че още с началните дати на актуалното им турне се разболява и загубва гласа си. Напрегнат е, защото иска да се представи по най-добрия начин, но тревогата дали изобщо ще успее да изкара сета си, продължава да го мъчи. Все пак признава, че се чувства малко по-добре и обещава да даде всичко от себе си. Само след минути е вече на сцената и завесата е вдигната. Зазвучава “Anaemia” и на секундата забравям за разговора ни от преди малко. Тази и останалите песни в следващите минути са всичко, което очаквам цяла вечер.

Затварям очи и се сливам с музиката.

Първоначалната уплаха и колебания у Carmelo изчезват. Да, пестелив е в тежките си вокали, но това не отнема от магията. По никакъв начин. “Triesteitaliana”… тези близо пет минути събират всичко най-добро на Novembre от по-новия им период – мелодичност, замечтаност, отбрана агресивност… Една дума – красота!

Следва задължителното представяне на новия материал, който звучи също толкова силно на живо, колкото и на запис. Чуваме “Australis” и “Umana”. Настръхвам и се радвам като малко дете. А там, на сцената, италианците, макар и леко статични, започват да се отпускат все повече. Хвърляме поглед назад към дискографията с преливащи една в друга “Aquamarine” (от Materia ), “Come Pierrot” и “Everasia” (от Novembrine Waltz ). Целенасочено или не, изпълнението на всяка от трите песни изключва частите с тежки вокали. Дали заради проблемите с гласа на Carmelo или поради друга причина, парчетата не звучат в целия си блясък, но слети в една, придават чудноват прочит на иначе класически композиции. И явно усетили нарастващото въодушевление на публиката от прехода към по-стар материал, италианците решават да се върнат още един албум по-назад в творчеството си към неостаряващата “Classica” и емблематичното “Nostalgiaplatz” – песен, събираща в себе си безкрайно много емоции, чувства, мисли, спомени, мечти.Песен, разкъсваща сърцето на мънички парченца.

Отново идва ред за нов материал, а именно “Annoluce”, “Oceans Of Afternoons” и “Bremen”, която Carmelo обявавява като последна за вечерта. Съмнявам се, защото предусещам, че ще има специална изненада. И то каква – на сцената се качва Davide Straccione, вокалистът на Shores Of Null. Заедно с него Novembre изстрелват “The Dream Of The Old Boats” – откриващата песен от дебютния им албум “Wish I Could Dream It Again”. Изпълнението е меко казано превъзходно, а Davide помага с тежките вокали. Краят идва с “Cold Blue Steel” под бурните възгласи на тълпата от предните редици. Отреденото на италиаците време се изниза ужасно неусетно. Дори и обезкървени, заради липсата на Massimiliano Pagliuso, комуто предстои операция, както и обявената преди година раздяла с брата на Carmelo и дългогодишен барабанист на групата Giuseppe Orlando, Novembre оставят отлични впечатления с изпълнението си. Плах и статичен като излъчване, но впечатляващ като умения и изпълнение, квинтетът от Рим демонстрира класа и е приет радушно от феновете. Остава да видим кога Carmelo и компания ще изпълнят обещанието си да се върнат у нас за нов концерт.

Upyr

Настъпват времената на годината, когато преобладаваща ще е тъмнината. И звярът Upyr излезе отново наяве, за да затвори портата. Онази, над която се извисяват думите „Lasciate ogni speranza, voi ch’entrate“. Трябва да достигнеш до деветия кръг. Това е ритуал. Имаш избор да влезеш или не.

С обновени сили са, в лицето на Кирил Петрушев Bus-t (китара). Влизат с „Webs of Sorrow“. Не съм ги гледала повече от година. Някакви проблеми с микрофона, няма значение. Brodnik е долу сред публиката, а Upyr доказват, че са една от най-добрите групи на този фестивал. Сурови и смразяващи. Особено Mora. Последното парче, което чухме е безименно все още. Освен нови заглавия, съвсем скоро ще излезе и дългоочакваният сплит с австралийците Whitehorse. Дотогава – Doom or be doomed!

2:22 беше като си погледнах часовника след края. Още ме болеше от Mouring Beloveth. И от всичко всъщност. Ако трябва да кажа нещо за самия фестивал – ще кажа, че това за мен беше най-доброто събитие тази година. Шест изключително силни и достатъчно различни, за да не е скучно, групи. Много важно – концепция, която е предназначена за определени хора, за да не се налага изтърпяването на излишни неща. Звукът беше толкова добър, че се замислям дали Live&Loud не е клуб за doom концерти. Надявам се организаторите да съумеят да развият този формат и в следващите години. Това наистина ме прави безкрайно щастлива. Съвсем егоистично. Признавам си…Искам да живея вечно…

Текст: Ася Пешева и Тодор Красимиров

СНИМКИ:

UPYR

NOVEMBRE

EREB ALTOR

MOURNING BELOVETH

ISOLE

SHORES OF NULL