Деца, не правете това у дома! – SOFIA ROCKS 2013

“Sofia Rocks” спокойно вече може да се прекръсти на „Sofia Headbangs”, а по-специално тазгодишното издание – „Sofia Burns”. През последните няколко години се нагледахме на едни от най-известните и добрите, утвърдени в областта на рок и метъл музиката музиканти. Като започнем от смазващият всеизвестен концерт на Голямата четворка на траша и първото гостуване на Rammstein, през Whitesnake, Judas Priest, Guns’n’Roses, Trivium, Kaiser chiefs и тн., та стигнем до деня, останал завинаги в концертната хроника на България. Rammstein ще пометат страната ни за втори път, а Bullet for my valentine– за първи. Точно това прави събитието едно от най-очакваните, и то за няколко поколения, както се убедихме сами от присъстващите на концерта.
Нетърпеливите фенове превземат бързо входовете на стадион „Васил Левски“, и за да убият времето от създалото се закъснение за отваряне на вратите, скандират „Ramm-stein!!” и „О-став-ка!“. За миг дори тълпата наподобява подранил и леко отклонил се протест. Не-знам-си- колко- си пореден.

Без наличието на каквито и да било български подгряващи групи , на сцената под жаркото слънце излизат LaFrontera от Германия. Те бяха извикани в последния момент (или пък не- на фейсбук страницата участието им беше обявено още в четвъртък, а музикантите още същата вечер бяха в софийския хотел) като заместници на сънародниците им Dorrn. Те отпаднаха след възникнало заболяване на вокалистката им Джаки. Е, момчетата от LaFrontera ни изненадаха приятно и се потвърди твърдението на някои хора от тълпата: „Напра’иха си шоу. Шом има шоу, ‘начи са добри!“. Залагайки на интересни и необичайни сценични костюми, комбинирани с енергичния им немски метъл, бандата получава отличен за загрявката на публиката в иначе неприятните условия на жега в късния следобед и полупразен многохиляден стадион. LaFrontera изпълниха песни от настоящия си албум „Creepolis”, сред които се откроиха „Babylon” и „System Overload”.

Отзвукът им в интернет пространството:
Уау! Това беше страхотно! Партито е тук! Ще покажем и снимки и видеа. Сега е ред за малко интервюта, след това Rammstein, след това- купон! Поздрави на всички и благодарим за невероятната ви подкрепа!

Сетлист на LaFrontera :
Freiheitstod
Inhibit Me
Zersetzung
Never Ascend
Babylon
Extinguished
Evolution
System Overload
Nimbus Obsolet
Kalkuliertes Risiko
Serenity
Messiah of Mercy
Three Times

Малко преди да започне сета на немците от HÄMATOM, леко резервиран се отправих към стадиона. Да си призная честно, не бях запознат кой знае колко с творчеството на бандата, с малки изключения. Зная, че имат три издадени албума, че са от град Мюнхен и че са от типа немски банди, които единствено немците могат да разберат.
Още с първото парче HÄMATOM грабнаха публиката и всъщност се оказаха много приятна и забавна банда. Немският професионализъм изпъква в лицето на музикантите с интересните прозвища – Nord, Sud, West, Ost. Показаха завидно сценично присъствие и харизма. Кулминацията на сета дойде с излизането на двама актьори с костюми на горили, които прекрасно се вписаха в случващото се на сцената. HÄMATOM показаха това, за което са дошли и съм сигурен, че спечелиха много нови фенове в родината ни.
Ето какво споделиха след концерта:
Този ден определено ще остане завинаги в историята на HÄMATOM. Благодарим ви за тези неописуеми мигове, изпълнени с енергия, емоция и гостоприемство. София, обичаме ви и се надяваме да се видим отново възможно най-скоро!

Ето, че най-после доживях да видя една от най-любимите си банди на родна земя. Разбира се, става дума за Enslaved. След като преди няколко месеца успях за първи път на живо да се насладя на тяхно щоу в унгарската столица, знаех, че това няма да е последния път, в който посещавам концерт на Enslaved. А като някакво провидение, точно в деня на шоуто в Будапеща, организаторите от София Рокс обявиха тяхното участие и в София. До последно всичко около изявата на норвежците в София беше пълна мистерия, защото освен информацията от БЕК, на официалната страница на групата не бе потвърдена софийската дата. Но ето, че всичко си идва на място и Enslaved показват на какво са способни още с първото парче Riitiir. Магия, струяща от петимата музиканти, която зашеметява феновете. С втората песен – Ruun, бандата видимо дава всичко от себе си, а 85% от публиката продължава да гледа потресено и да се чуди какво правят тези там на сцената, защо са тук, което продължи до самия край на сета. По време на шоуто Грутле каза – „Може да не харесвате нашите песни, но за сметка на това са дълги“. Това се доказва още с третата песен Еthicа Odini, за да прерасне в Rооts of the Mountain. Професионализмът на Enslaved е невероятен до самия край на шоуто. Бандата показа всичко, на което е способна и съм убеден, че малкото фенове останаха предоволни от изявата им.
Разбира се, остава и мечтата за самостоятелен концерт на Enslaved в България. Защото това е банда за клуб, където контактът група-публика е много силен. А това те го могат, и то изключително добре.. След хвърлените няколко тишъртки в публиката, казваме чао на Enslaved с надеждата да се видим скоро някъде в Европа или България и благодаря за това, че със сигурност успяха да спечелят шепа нови фенове.

Сетлист на  Enslaved :
Intro (The Sleeping Gods)
Riitiir
Ruun
Еthicа Odini
Rооts of the Mountain
Convоуs to Nothingness
As Fire Swept Сlean the Earth
Allfadr Оdinn

И Enslaved се произнесоха по повод участието си:
Благодарим на всички, които бяха на концерта ни в България тази вечер!!! Прекарахме си страхотно и ще се върнем! Поздрави!

Сцената постепенно се разчиства, за да се открие транспаранта с обложката от актуалния албум на уелските метъли от Bullet for my valentine. Matt Tuck и компания са едни от най-дългоочакваните съвременни музиканти на родна земя. Първото им гостуване тук определено ще се запомни със стегнат сет, почувстван контакт с публиката, много енергичност и весело настроение от страна на момчетата. Феновете избухват още при първите ноти на „Breaking point”, а еуфорията се засилва все повече при последвалите парчета. От новия албум успяхме да чуем още едноименната песен „Temper Temper” , „Dirty little secret” и “Saints and sinners”. Разбира се, неизбежни бяха и едни от най-открояващите се парчета от първите албуми на Bullet for my valentine като размазващата им класика „Your Betrayal” и невероятната и разтопяваща хиляди фенки по света лайв версия на „The last fight” от третия албум- “Fever” , надъхващата „Waking the demon” и „Scream aim fire” от едноименния втори албум и т.н. Чухме все внимателно подбрани парчета, комбинацията от които води до положението, в което не можем да определим точната кулминация. И с право- Bullet for my valentine нямат време за излишни приказки. Приемливо лаконични, те разтърсват стадиона парче след парче с този хъс, който може да притежава само една млада банда на върха на своята популярност. Знаем, че усетили българската фенска гостоприемност, те ще се завърнат, затова и не плачем. Разделяме се след „Tears don’t fall” , превърнала се в емблема за групата и доказателство за това защо са тук сега и защо са такова голямо име в съвременната метъл сцена. Независимо от солидната доза негативни реакции и отрицателни настроения, както се казва, за всеки влак си има пътници, а Bullet for my valentine със сигурност удовлетвориха българската си фен база.

Същевременно чакането приключи. Огромната сцена е заета почти изцяло от хилядите декори и съоръжения, нарадени в готовност за едно от най-изумителните шоута, на които един метъл фен може да бъде свидетел. Винаги съм възприемала България като невероятно “Rammstein” държава, а любовта към групата, заедно с буйния нрав и ентусиазма на родния метъл фен вещае незабравима вечер в компанията на немските машини. Да, вероятно навсякъде ще прочетете определения като „метъл ветерани“, „шоу от класа“ , „впечатляващи сценични ефекти“ и прочее, но това си е самата истина. Каквото и да кажем, ще е малко. Защото това е нещо, което трябва да се види, пък и Rammstein са от онези групи, които са в списъка „задължителни“ , дори да не си им фен. Пък дори да е само за въпросното шоу, ‘дето се вика. Завесата се спуска малко след началото на „Ich tu der weh” , а софийското небе кънти под фойерверките и необуздания ропот на многохилядната публика. И понеже любовта е за всички („Liebe ist für alle da“) , Rammstein пръскат немска любов (по-късно и буквално) , разкъртвайки Националния стадион до основи. Публиката бива пометена с всеки от химните им, сред които „Keine Lust” , “Feuer frei!”, “Mein teil”, “Benzin”. Изумителните декори се променят с почти всяка песен- шоу програмата включва издишване на огън, подпалени микрофони на пружина, счупени синтезатори, много светлини, прожектори, конфети и извратени немски мозъци. Скандалният фронтмен Till LIndemann се появява в пухкаво розово палто-крайно неподходящо за летните метеорологични условия и се превъплъщава в страшен готвач-канибал, извратен мазохистично настроен хомосексуалист, огнедишащ..дракон, загорял тип в компанията на опасна бензинова колонка и какво ли още не, което е щръкнало в умовете на ветераните. По време на „Buck dich” първите редове щат-не щат вкусват от „семенната течност“ (мастика) от фалшивия член на Тил и във въздуха се разнася миризма на пропита селска кръчма. Ходом марш раз-два-три публиката послушно марширува на „Links 2-3-4” и съвсем не толкова мирно е прегазена от вечната „Du hast” и последвалата „Ich will”. Предстои подразбиращия се първи и единствен бис със спокойна пиано версия на „Mein herz brennt”, за да завършим вечерната програма още по-щуро с любимите на феновете „Sonne” и „Pussy”. ( За последната от които бе използван добре познатия ни пръскащ мноооого пяна…хм..уред, придвижван на специално предназначени за целта релси пред сцената. )

Само времето ще покаже дали ще имаме възможността да гледаме отново Rammstein в България и не знаем дали ние бихме могли да ги удовлетворим пак, съдейки по сравнително слабата и , да речем, обидна за група от ранга на Rammstein посещаемост. Но те определено имат какво още да покажат – въображението е безгранично, възможностите им- също. Ама то и фенската отдаденост, както се убедих, също е на доста високо ниво. Или поне за Rammstein, която винаги ще е сред най-почитаните банди тук. Безкомпромисни, почти непредсказуеми, но влагащи големи очаквания, унищожително надъхващи, заслужено популярни, със силно самочувствие и увереност в това, което вършат вече години – да премазват наред със стил, отново и отново. Не обикновен концерт, не шоу , а грандиозен спектакъл. Ние си тръгнахме доволни, групите (надяваме се) – също, обогатили речника си с някоя и друга българска дума. Започвайки деня със скандирането на „оставка!“, публиката гордо пее националния химн помежду групите, докато накрая само пропити с пяна и мастика квартални метъли си правят своеобразно автър парти (за разлика от Rammstein, които и този път избраха да купонясват в елитна столична чалготека в неелитна компания.. ) с фалшиво крещене на немски език в ранните часове на съботното утро… Ходом марш- две, три, четири..до следващата година по това време.

Тук можете да разгледате и още снимки.

Репортажът е резултат от съвместната работа на Rada и Black Art.