wolfheart wolves of kareliaПо една или друга причина, отне ми време да публикувам това ревю. Албумът излиза утре, а аз повече от месец се опитвам да вържа едно адекватно изречение, което да изразява всичко, което още с първото слушане почувствах.

Не беше особена изненада, че „Wolves of Karelia“ е едно изпипано произведение на изкуството, в което, освен меланхолията на „Constellation of the Black Light“, има и невероятна доза ярост и мощ. Албумът е концептуален и отразява Зимната война между Финландия и Русия.

В осемте композиции силата, издържливостта и постоянството на войниците са одушевени и се борят рамо до рамо с хората . В много малко албуми ми се случва да кажа, че няма слаби моменти, но при WOLFHEART това е изцяло заслужено. Дори в последователността, в която бяха издадени синглите „Ashes“ и „Hail of Steel“ , има символика – едната песен свършва, където започва другата. Имаме налице една своеобразна кръгова композиция, която акцентира като ореол финландските герои. Не е случайно и че, въпреки по-раното си излизане, „Ashes“ е на последно място в албума, а „Hail of Steel“ го открива.

Цялостно прави впечатление, че песните са с една идея по-дълги от тези в други издания на WOLFHEART, и този факт като че ли подсилва силата във всяко едно от парчетата. Изпитаната рецепта в творчеството на Tuomas има странното свойство да не омръзва, а да носи по нещо ново с всяко слушане. Единственото изключение на дългите композиции е „Eye of the Storm“, почти триминутен инструментал в идеалната среда на „Wolves of Karelia“, който дава възможност да си починеш и осмислиш всяка емоция, минаваща през теб.

Освен по-мрачната и тежка насока в албума, трябва да отбележим и промените в самата група: миналата година дългогодишният китарист Mika Lammassaari (MORS SUBITA, ex. ETERNAL TEARS OF SORROW, ex. BLOODRED HOURGLASS) напусна и неговото място в момента заема Vagelis Karzis (ROTTING CHRIST, FULL HOUSE BREW CREW). Спойката му с групата личи ясно в „Wolves of Karelia“, въпреки че композиционно се е включил само с 3 сола.

В албума се усеща и още една промяна – дали заради ударното въздействие на тематиката, или е търсен похват, симфоничните части са изнесени на по-заден план, а китарите остават върху барабаните като одеяло от мелодичност нескрита ярост.  Благодарение на това целия албум дава усещането, че си насред бойното поле. Не е учудващо взаимодействието между двата инструмента, предвид факта, че Tuomas и Joonas работят заедно още от BEFORE THE DAWN.

В заключение ще кажа, че WOLFHEART е една не просто добре, а идеално смазана машина, която с всяко свое издание ме оставя до голяма степен без думи. Отделете си време и се насладете на осемте композиции, защото със сигурност това е един от най-силните албуми за тази година не само в жанра на мелодични дет, но и като цяло в метъла. Оставаме с надеждата, че въпреки положението навън, ще можем да видим Tuomas и компания след няколко месеца. До тогава аз лично се заемам да донауча текстовете в албума наизуст, защото „Wolves of Karelia“ се преживява с цяло гърло и готовност за битка.

Сетлист:

1. Hail of Steel
2. Horizon On Fire
3. Reaper
4. The Hammer
5. Eye Of The Storm
6. Born From Fire
7. Arrows Of Chaos
8. Ashes

 

Оценка: 12/10
За фенове на: WOLFHEART, BEFORE THE DAWN, творчеството на Tuomas Saukkonen, финландска упоритост, студ, мелодичен дет и много ярост