Визуално-звуков екстаз с IAMX
16 март беше датата, на която проектът IAMX гостува в Joy Station по покана на Loud Concerts.
По стар български обичай сме свикнали концертите да започват час, час и половина, след обявеното, но в този случай изпълнението започна едва с десетина минути „закъснение“. Клубът беше пълен до колкото е поносимо да бъде пълно подобно място: има достатъчно много хора, за да се представим добре пред гостуващите изпълнители, но има и достатъчно място, за да не се налага да сме прекалено интимни един с друг. Разбира се, свободното пространство беше особено важно за танци, защото тази вечер се танцуваше. Много.
Концертът беше част от турнето в подкрепа на най-новия албум „Metanoia“ и атмосферата на шоуто следваше тази на самия албум. Chris Corner, мозъкът на IAMX, е коментирал, че „Metanoia“ е много личен и експресивен албум, което беше причината представянето му пред публика да бъде толкова специално.
Началото на сета беше поставено с „I Come With Knives“ и продължи с песни от актуалния албум, както и хитове от цялата дискография на IAMX. Макар че светлините рядко се задържаха на сцената и цялото шоу беше като водено от силуети, гледката приковаваше моментално всички погледи и ги държеше оковани цяла вечер.
Предвождани от Corner, на сцената вилняха двете дами Janine Gezang и Sammi Doll, както и барабанистът Jon Siren. Всеки един от тях беше напълно отдаден на сценичната си персона, а това включваше костюми, грим и движения създадени да вървят ръка за ръка с музиката им. Отличителният аксесоар, който Chris Corner нарича „мутантска перната диско шапка“ се появи на главата му по време на „Oh Cruel Darkness Embrace Me“.
IAMX представиха енергичност в най-първичната ѝ форма и не оставиха публиката да си поеме дъх дори за момент. Всичко, което се случваше на сцената може да бъде описано като неповторима артистичност.
Шоуто беше съпроводено от няколко екрана, на които се прожектираха разнообразни кадри, подсилващи влиянието на музиката и присъствието на музикантите. Минималистични, еротични и кадри в забавен каданс акомпанираха звуците, които на свой ред бях неземни.
Членовете на проекта доказа талант с изпълнението, но факта, че сменяха инструменти по време на песните беше наистина впечатляващо. Четирима човека свириха като за десетима.
Похвално беше и отношението, което IAMX имаха към присъстващите. Широки усмивки, поздрави и заигравки с първите редове са задължителни за всеки изпълнител, който знае как да владее сцената. Chris на няколко пъти почти влизаше в тълпата, хвърляше тениски и цапаше лицата на феновете, музикантите и себе си с черната боя, която така или иначе беше по цялото му тяло.
Музикантите бяха на сцената едва час и половина, но концертът не приключи преди публиката да ги привика настоятелно за бис.
Представлението беше предварително гарантиран визуално-звуков екстаз за тълпата. Да присъстваш на добро изпълнение, което звучи достатъчно близо до студийния си запис, докато в същото време е изпълнено с импровизации, не е за изпускане.