„Balls… Off The Wall“ #2 с Awaken

Пет здрави албума. Поне три пъти месечно. Еднократен фронтален разрез и… нула компромиси. Е, крайно време е да си откачиш, ъмм, принадлежностите от стената, да ги поизтупаш от прахта и да ги вкараш в употреба. Защото тук ще ти потрябват. И следващия път внимавай, когато си играеш с остри предмети.

Shadows Fall (САЩ) – Fire From The Sky (2012)
Знам, знам, и на теб, както и на мен, отдавна ти е втръснала посредствеността на метълкора, но не можеш да отречеш, че винаги е притежавал характер и специфичен мощен заряд. А и точно на Shadows Fall никак не им приляга определението „посредствени”. Fire From The Sky е образцов  урок за това как именно трябва да си съжителстват хардкор и класически метъл, и тежащ на мястото си албум, който, ако не друго, поне за пореден път затвърждава позицията на групата като едно от най – големите имена в жанра.

Оценка: 6.5/10

Ektomorf (Унгария) – Black Flag (2012)
Работата е там, че Black Flag, девети поред за унгарските метъл машини, се лута някъде между превърналите се в класики Primitive на Soulfly и Burn My Eyes на Machine Head, но без да притежава индивидуалността на нито един от двата. Освен това, струва ми се, поел инерцията на „нежния” си предшественик The Acoustic, излязъл по-рано тази година, агресивният груув, познат от ……….. (впиши албум по избор от дискографията на Ektomorf), звучи една идея по-улегнало. Въпреки това, Black Flag е достатъчно корав и напомпан с адреналин, за да намери място в настоящата колонка.

Оценка: 7/10

Grave Digger (Германия) – Clash Of The Gods (2012)
Традиционно силен албум с традиционни хеви/пауър/спийд композиции от традиционно стабилна банда. Всички виждаме коя е ключовата дума, що се отнася до „гробарите”, и съм убеден, че изнанадани няма. Естествено, че и този път няма да минем без традиционните (това беше за последно, обещавам) за немските ветерани фолклорни мотиви. Съществените моменти, мисля, са два – първо, абсолютно всяка от песните в Clash Of The Gods е потенциален концертен химн, и второ, моите лични поздравления за китариста Axel “Ironfinger” Ritt. Човекът си заслужава прякора.

Оценка: 8/10

Ex Deo (Канада) – Caligvla (2012)
Възможно е Ex Deo да са ти познати единствено като „страничният проект на Maurizio Iacono”, но вокалистът на Kataklysm едва ли има същото отношение. Както и да е, Caligvlа е кратка разходка из историята на класическата Римска империя през І в.пр.н.е., по време на която ще се срещнеш с реално съществували личности като „лудия” император Калигула, предшественикът му Тиберий и легендарният Спартак, поне за когото, убеден съм, си чувал. При добро желание дори ще понаучиш латински от заглавията и текстовете, докато се наслаждаваш на изчистен симфоничен дет метъл с изпипани, мелодични сола. Е, класата си е класа.
Оценка: 8.5/10

Marduk (Швеция) – Serpent Sermon (2012)
И ето, пръкна се дванадесетото адско изчадие на „танковата дивизия”, Serpent Sermon. За него поетът би казал, че е като безкраен мрачен океан, който, разбунтуван, яростно помита нещастния удавник с тъмни, могъщи вълни… Признавам, че блек метълът, бил той щатски, норвежки или, както е в случая, шведски, не е най-предпочитаният ми екстремен музикален стил и имам основни познания за него, но, заклевам се, ако още няколко качествени албума като настоящия преминат през ръцете ми, коренно ще променя нагласата си.

Оценка: 8/10