„Balls… Off The Wall“ с Awaken

Пет здрави албума. Поне три пъти месечно. Еднократен фронтален разрез и… нула компромиси. Е, крайно време е да си откачиш, ъмм, принадлежностите от стената, да ги поизтупаш от прахта и да ги вкараш в употреба. Защото тук ще ти потрябват. И следващия път внимавай, когато си играеш с остри предмети.

Stormthrash (Венецуела) – Stormthrash EP (2012)
Нима не ти потичат сълзи от носталгично умиление, докато ги слушаш?! Stormthrash са голобради момци, които очевидно жалеят по 80-те, а едноименното EP, без да предлага някакви иновации или да има кой знае какви претенции, наподобява кълбо чиста енергия, готово да експлодира в мига, щом натиснеш Play. Така де, мисля, че рефренът “Thrash till the death!” в заглавното парче изчерпва всичко, което е необходимо да знаеш за този мини-албум.
Оценка: 8/10

  Hateseed (Полша) – Hate Comes Crawling (2012)
Макар понастоящем Полша да представлява кошер, приютил рояк от най-качествените дет метъл банди в света, тук си говорим за една от онези епични фентъзи истории под съпровода на съвсем приличен пауър ала Blind Guardian или Helloween с малко повече мелодия за сметка на тежестта. Именно обаче твърде честите и натрапчиви намигвания към „тиквите” ми вгорчават удоволствието, но пък ето, феновете на тези (почти) всенародни любимци ще си паднат по Hateseed моментално.
Оценка:  7.5/10

  Grave (Швеция) – Endless Procession Of Souls (2012)
В шведския олдскуул дет метъл съществуват закони, изковани посредством усърдни и грозни издевателства над грифа и, колкото и да ненавиждам този изтъркан израз, Grave са едни от законодателите. Дълго се колебах се дали да не им посветя по-обстойно ревю, но, да си го кажем направо, в поредното си издание те са себе си повече от всякога, а именно – абсолютни чудовища. И ние не искаме да се променят, нали така?
Оценка: 8/10

  Carcer City (Великобритания) – The Road Journals (2012)
Добре де, добре, предадох се, уф, стига сте ми опявали за тях! Въпреки сериозния ми първоначален скептицизъм CC се оказаха повече от готина и разнообразна банда (и повече от клонинги на Bring Me The Horizon) и грам не съжалявам, че им хвърлих едно ухо… неколкократно. Неподвластен на каквито и да било стилови определения, „пътеписът” на петимата британци звучи свежо, бунтарски и най-важното – откровено. Нека всички си вземем поука от това.
Оценка: 9/10

  Vita Imana (Испания) – Uluh (2012)
Уви, Vita Imana не са новата „стара Sepultura”, ако ме разбираш, но спокойно могат да се мерят с днес предвожданото от Andreas Kisser недоразумение. Хубаво де, Kairos беше OK, обаче Uluh  черпи от наследството на великите Chaos A.D. и Roots, придавайки му, разбира се, модернизиран облик – разчупени рифове, непрекъснати смени на темпото, бясно препускаща тарамбука на заден фон плюс няколко лирични отклонения, колкото да си поемеш дъх, изграждат един от фаворитите ми за тази година.
Оценка: 9/10