Uriah Heep – Outsider (2014)

В последно време новите албуми от рок и метъл пространството доста трудно успяват да създадат в мен едно по-особено впечатление, а вече сме в средата на годината. Лято е, повечето хора мислят за почивка и море, и навярно очакват първото юлско утро. В тази връзка, съвсем наскоро узнах, че едни от пионерите в хард рок жанра (и създатели на едно от най-емблематичните рок парчета) Uriah Heep са издали нов албум, озаглавен „Outsider“.

Не знам дали старите кучета се чувстват като аутсайдери през настоящата 2014 година, но с новия си диск те поднасят една неочаквано приятна изненада. В сегашния състав на Uriah Heep е останал само един от оригиналните членове на бандата (Mick Box), но явно дори само той е достатъчен, за да усетим отново магическата атмосфера на 70-те. Това става още с началната „Speed Of Sound“, която въздейства със своята клавирна мощ, пренасяйки ни назад в златните години на стадионния рок и фестивалната култура. „One minute“ пък започва като сантиментална балада, но изведнъж рязко сменя посоката си в типичен рокендрол дух, който всъщност изпълва и целия албум. Едноименната „The Outsider“ е може би най-енергичната и динамична песен в него, включваща в себе си и адски надъхващ припев. Разбира се, в диска има и няколко не толкова запомнящи се парчета, но може да се каже, че всеки от групата е дал най-доброто от себе си. Вокалистът Bernie Shaw може да няма харизмата на фронтмени като David Byron и John Lawton, но пък се е постарал да се представи в най-добрата си светлина. Китаристът Mick Box украсява почти всяка песен със своите увлекателни сола, като примери за това са „Can’t Take That Away“ и „Jessie“. Стигаме и до Phil Lanzon, който пък играе основна роля във всички композиции, тъй като без неговите клавирни партии, парчетата едва ли щяха да бъдат същите.

Като цяло, „Outsider“ не претендира за музикално съвършенство или нещо подобно. А и едва ли Uriah Heep са целели точно това – те вече отдавна са се доказали. Важното е, че албума съдържа енергия и ентусиазъм, както и готино и свежо звучене – нещо, което днес липсва на една голяма част от по-старите банди и техните нови творби.

Оценка: 7/10