Тихата революция на пънка – КОНТРОЛ
Много се изписа в последно време за родните легенди Контрол – нов вокал, нов репертоар, нови идеи. Няколко месеца жадувахме и датата 27 ноември – клуб „Терминал” и самостоятелния им концерт. Очакванията за него бяха повече от добри и за щастие на група и фенове те не бяха помрачени.
Пред клуба сме малко след 22 часа, стабилна група от хора чака своя ред, за да влезе. Билети вече няма. Още на вратата ни посрещат усмихнати момичета, които предлагат чисто новата тениска на бандата. Вътре все още има място, но вечерта обещава да е нажежена. Атмосфера, разположение и комфорт – всичко е на шест. Току що взели по бира в ръка и на сцената настъпва кратко оживление и то точно в обявения час. Без излишни приказки Контрол се появяват пред нас по бели потници в състав – Владо Попчев, Оги Кьосовски, Стоян Тенев и не на последно място – новото лице Иван Гатев и ….”Революцията” започна.
Ударното начало не остави никой от присъстващите равнодушен – двата етажа на заведението бяха препълнени. Разнородната тълпа бързо сформира ядро, което с упорство мачкаше всичко около себе си. Удобното място, което бях заел – вляво на загражденията, ми даваше непосредствен поглед върху случващото се на подиума. Музикантите бяха там за нас, раздавайки се в типичния за всеки един от тях стил. Евентуалните опасения на всеки един твърд фен на Контрол бяха веднага разбити – Иван пое микрофона свойски и стъпи в обувките на своите предшественици без капка колебание. Публиката откликна на широката му усмивка и спойката вече бе налице. Последваха хитовете „Булка”, „100-150”, а на „Обичам те мила” клубът бе разклатен из основи. Фенове и група организираха импровизирано надпяване, което не успя да излъчи победител до края на вечерта. Дори първото ново парче –„Герой” не затрудни агитката пред сцената. Добре балансираният звук бе помрачен неколкократно от микрофонните неволи на влезлия във вихъра си Иван. Въпреки използването на всички налични кабели, бясното му сценично поведение не даваше шанс на техниката и тя скоро се предаваше. Собственият му монитор напусна за малко полесражението, за да бъде върнат светкавично обратно в бой. Градусите се повишиха, когато вокалите пое Оги и заби първия Алкохолен пирон, последван от блус №2. Широките усмивки на лицата на четиримата подканяха всички нас да дадем и последния си дъх в името на купона.
Неостаряващо актуалните им и злободневни хитове върнаха голяма част от публиката 25 години назад във времето, за да споят симбиозата група-фенове, редувайки се с откровенно веселяшките пънк резачки. Едни от рядко изпълняваните им парчета – „България” и О, боже!” (проповядана от Владо) съединиха моста между края на 80-те и последните творения на бандата. Новите песни бяха посрещнати като добре познати хитове. Времето изтичаше незабелязано и неумолимо и за един кратък миг доведе вечерта до култовата „Seek and Destroy” преливаща във вокално и китарно импровизираната „Леле, како!”. Хлад повя в душите ни, тъй като това е един от добре познатите завършеци на групата. За щастие на всички, силите и доброто настроение не бяха ги напуснали и след кратък отдих бяхме „наказани” с по-лежерните „Най-щастливия ден” и акустичната „Тъпо копеле”. Над деветдесетте минути чиста енергия ни оставиха в очакване за нещо ново, нещо отдавна изживяно и с надеждите за скорошни нови срещи и много ОЙ! ОЙ! ОЙ!
Котка – Това е песента 🙂