thy-despair-the-song-of-desolationС течение на времето, докато количеството изслушана музика не спира да нараства, осъзнаваш, че субективният елемент (особено пък ако ще се захващаш и с ревю) няма как да бъде напълно заобиколен – един албум, бил той на повече или по-малко любима група, или пък на такава, която откриваш за първи път, трябва да се слуша в правилното време, в правилното настроение, че дори, ако щете, и на правилното място. Парадоксално, почти няма как да разбереш, че необходимите „параметри“ са спазени, докато не натиснеш бутона „Play“. Пиша за „The Song Of Desolation“ с условието, че за него тези фактори сякаш така и не се подредиха в една линия, но, въпреки това, в никакъв случай не мога да кажа, че първият албум на THY DESPAIR е лош. В симфоничния метъл на украиниците има някои доста музикантски моменти, има добри аранжименти, има ги намигванията към групи като EPICA, TRISTANIA и старите WITHIN TEMPTATION (феновете на споменатите групи спокойно ще намерят нещо за себе си и тук) и, ако има някакъв проблем, който задължително бих искал да спомена, то той е, че въпреки старанието, което бандата е вложила, за да внесе разнообразие, в крайна сметка десетте парчета носят усещане за стандартност, което притъпява положителните страни. THY DESPAIR не обичат да издават прекалено странни звуци и я резултат на това имаме един приятен за слушане и не особено труден за възприемане албум, само че границата между „лесносмилаем“ и „скучен“ е мнооооого тънка и бандата трябва да го има предвид по пътя си напред. Е, разбира се, това е едва дебютът им – сигурен съм, че съвсем скоро ще го разберат.

Оценка: 6/10