THE RUINS OF BEVERAST – „The Thule Grimoires“

2020-та година завърши по чудовищен начин. Декемврийските бомби, изстреляни от блек метъл легенди като Abigor и Hate Forest бяха перфектен (пред)коледен подарък, а началото на 2021-ва година, обещава да бъде все така категорично и помилащо. Новият, шести албум на немският атмосферик блек / дуум метъл проект The Ruins Of Beverast полага старта на личния ми поход към музикалната 2021-ва година. Като се вземе под внимание позасилената активност на Alexander von Meilenwald през изминалите дванадесет месеца (две прекрасни сплит издания с Almyrkvi и Mourning Beloveth), новината за предстоящата поява на “The Thule Grimoires” не дойде като особена изненада.

Да говорим за The Ruins Of Beverast или да се опитаме да опишем музиката в няколко думи или изречения, винаги е предизвикателство. Не само заради самата музика, а заради изразните средства, внушението, усещането, възприемането на творбите на немския проект. А с The Ruins Of Beverast въпросът никога не се изчерпва само с това. Темите прескачат от една в друга, подобно на чисто музикантските похвати, с които борави Alexander von Meilnevald. С годините немският самотник успява да разработи своя собствена стилова ниша, собствен звук, превърнал се в запазена марка за последните почти двадесет години от съществуването на проекта. “The Thule Grimoires” продължава възходящата линия на развитие на The Ruins Of Beverast, добавяйки единствено още по-смела доза призрачност и експерименталност.  

Още с първите секунди и разрушителният  си старт, откриващата песен “Ropes Into Eden” завихря неудържим водовъртеж от атмосфера на загадъчност, простираща се в продължение на всичките почти седемдесет минути на творбата. Парчетата се разстилат плавно едно след друго, изпълнени с типичната за The Ruins Of Beverast буйна, стихийна агресия, в която умело са вплетени моменти на хипнотични хорови напеви, грабващи мелодични бавни пасажи (изпепеляващото дуумаджийско начало в “Deserts To Bind And Defeat” е меко казано впечатляващо и категорично на него биха завидели и най-доказаните майстори на обречеността) и призрачни ефекти. Среднотемповите опуси винаги са били силата на Meilenwald и едно от най-ярките доказателства за това е и пилотният сингъл “Kromlec’h Knell”, който е отлична представителна извадка, демонстрираща в не малък мащаб качествата на “The Thule Grimoires”. Експерименталната нотка най-ярко се проявява в парчето “Mammothpolis” и неговото обагрено с дроун краски встъпление, докато песента “Anchoress In Furs” грабва с хипнотизиращата средна част и нейните ритуални племенни напеви, оставящи усещане за древно заклинание.

Още една от запазените марки на творчеството на Meilenwald има своето знаково място в творбата му. Гореспоменатите забежки към дроун звученето, както и изобилието в ефектите, използвани както при вокалите, така и в саунда на китарите, придават на “The Thule Grimoires” загадъчност и мощ и подплатяват внушението и мащабността на атмосферата в албума. Контрастът между атмосферичните части и по-бързите моменти отново е ключово изразно средство и безспорно най-силното оръжие, което спомага за пълноценното вникване в същността на композициите.

“The Thule Grimoires” е поредното безкомпромисно доказателство за чудовищната сила на The Ruins Of Beverast. Могъществото и лекотата, с която Meilenwald изковава издание след издание вече почти двадесет години, са повече от завидни и за пореден път затвърждават позициите на техния автор като една от знаковите фигури в съвременната сцена. За нас като фенове остава надеждата, че кладенецът, от който Meilenwald черпи своето вдъхновение е далеч от пресъхване.

9,5/10