The Greatest Show On Earth: Една незабравима нощ заедно с NIGHTWISH, ARCH ENEMY и AMORPHIS

 Най-верните фенове зачакаха около входовете на букурещката зала “Romexpo“ още 3-4 часа преди концерта. Няма как да не отбележа, че голяма част от тях бяха българи. Въпреки студа, всички, които бяха дошли по-рано дочакаха отварянето на вратите в 17:00ч. Бавно, но славно залата започва да се пълни и най-нетърпеливите фенове са заели позициите си, чакайки това, което може би ще бъде една от най-запомнящите се вечери в живота им. 

 Съвсем малко преди обявения за излизане час, основните светлини в залата загасват и потъваме в тъмно синя светлина, която не след дълго прелива в червена и на сцената излизат AMORPHIS. Веднага зазвучава актуалната “Death of a King“, носейки толкова много чувства и емоции, както всички останали техни песни. Изглежда, че звуковите инженери са си свършили работата доста добре, тъй като от самото начало звукът беше повече от задоволителен. Бурята продължава със “Sacrifice“ и виждаме, че публиката вече е раздвижена и част от феновете са запознати отблизо с текстовете от новия албум на AMORPHIS. Връщаме се две години назад във времето с мрачно-лиричната “Hopeless Days“, редувайки нежните моменти с по-тежките такива. За момент, отново минаваме под червения облак заедно с мелодичната “Bad Blood“, която разчита на тежките вокали на Tomi в епичния припев и примамливите й рифове. Следват два от най-големите хитове на бандата. “The Smoke“ и любимата на всички “Silver Bride“. Излишно е да описвам чувството, защото трябва сами да се потопите в тази атмосфера, за да разбере това, което искам да ви кажа. Предпоследна е “The Four Wise Ones“ – една от най-тежките песни писани в последно време от бандата. Черешката на тортата идва с “House of Sleep“, която е вечно закотвена като последната перла за вечерта. Към старите ни познайници се присъединява Marco Hietala, за да допринесе към вече магичното изпълнение на своите колеги и сънародници.

 AMORPHIS винаги умело успяват да ме потопят в духа на историите, които витаят във финския народен епос “Калевала“. Няма как да не спомена, че вокалните умения на Tomi Joutsen ме изумяват постоянно. Начинът по който успява да съчетае чистите си, каращи те да настръхнеш вокали и тежките, които от своя страна биха могли да уплашат и най-смелия войн, е неописуемо страхотен. Разбира се и останалите членове на бандата не остават по-назад като музикални умения. Сетлистът на бандата включваше само и единствено парчета от новата им ера – тази с Tomi, акцентирайки главно върху новия им албум “Under The Red Cloud“. Силно ви препоръчвам на 2-ри април да присъствате на концерта им в столичния “Mixtape 5“, за да може сами да разберете за какво иде реч.

Сетлист на AMORPHIS:
01. Death of a King
02. Sacrifice
03. Hopeless Days
04. Bad Blood
05. The Smoke
06. Silver Bride
07. The Four Wise Ones
08. House of Sleep ft. Marco Hietala

 Изминават точно 15 минути и зазвучава интрото “Khaos Overture“. Един от най-добрите избори за начална музика, която една банда може да има. Адреналина се повдига и точно в този момент на сцената излизат ARCH ENEMY и избухват с “Yesterday Is Dead and Gone“. Следва емблематичната “War Eternal“ на която просто няма как да си седиш на мястото и само да поклащаш глава. THIS IS FUCKING WAR! крещи синекосия звяр, докато китарите на Michael Amott и Jeff Loomis се преплитат от соло в соло. После Alissa разказва историята как първия метъл албум, който си е купила е бил не кой да е, а точно “Wages of Sin“ и ARCH ENEMY забиват “Ravenous“. Поемаме на кратко пътешествие в актуалния им албум, след което идва време да минем под банера на черните флагове и да дадем всичко от себе си. Продължаваме с “Avalanche“, която бива приветствана от бурни аплодисменти, последвани от веещи се коси из публиката. Края на хаотичния поход наближава с “No Gods, No Masters“, по време на която Alissa призовава публиката да скача колкото може по-силно когато дойде време за припева. Чао с ARCH ENEMY си казваме с един от вечните им химнове – “Nemesis“. Раздаваме се със сетни сили, след което зазвучава “Enter the Machine“ и пред сцената се вдига голяма черна завеса, вещаеща най-доброто за вечерта, което тепърва предстои.

 Енергията, която блика като водопад от ARCH ENEMY на техните концерти е нещо, което зарежда батериите на всеки един музикален фен. Изпълва те с адреналин, докато куфееш и усещаш тръпките, обземащи тялото ти. Китарните дуети между майстори Michael Amott и Jeff Loomis, непрестанно скачащата насам-натам Alissa, чиито вокали са по-брутални от всякога, запомнящото се сценично присъствие на великана Sharlee и блестящият ударник Daniel са нещо, на което всеки трябва да види и изпита. Независимо в какво настроение си, в момента в който видиш как групата се раздава и дава всичко от себе си, започваш да куфееш редом с тях. По-добри от всякога, ARCH ENEMY са в най-добрата си форма и размазващо оглавяват легионите на Хаоса и ни водят към Вечната Война!

Сетлист на ARCH ENEMY:
Intro: Khaos Overture
01. Yesterday Is Dead and Gone
02. War Eternal
03. Ravenous
04. Stolen Life
05. You Will Know My Name
06. As the Pages Burn
07. Under Black Flags We March
08. Avalanche
09. No Gods, No Masters
10. Nemesis
Outro: Enter the Machine

 И ето, че дългоочакваният момент дойде. Гвоздеят на вечерта. Сбъднатата мечта. Светлините угасват, завесата пада, публиката избухва и на сцената излизат финските симфонични богове NIGHTWISH. Шоуто си те откриват с “Shudder Before The Beautiful“ и веднага се пренасяме в онова приказно състояние на ума и душата, чудейки се дали сънуваме. Следва по-тежката “Yours Is an Empty Hope“ в средата на която идва една по-нежна част и цялата зала започва да пляска, омагьосана от Floor Jansen, която пее като морска нимфа, целяща да примами някой моряк. Потъваме в синьо-лилава гама на светлината и маестро Tuomas Holopainen засвирва “Ever Dream“. В публиката виждаме първите сълзи от щастие за вечерта. Феновете, настръхнали от атмосферата в която са потопени, пеят на цяло гърло заедно с Floor и финския викинг Marco Hietala. Дойде време и за един от най-запомнящите се моменти за цялата магична вечер. За момент, музикантите се скриват и зазвучава интрото “Master! Apprentice!“, след което един по един се връщат на сцената. Е, ако все още не бяхте пели с все сила и доколкото дробовете и диафрагмата ви го позволяват, тук щяхте да направите и това. Досещате се за какво иде реч, нали? След края на култовия хит “Wishmaster“, приветстваме на сцената Troy Donockley, и за пореден път се потапяме в магията наречена NIGHTWISH. Присъединяването на Troy и неговите духови инструменти е един от многото плюсове в музиката на групата. Започва веселяшката “My Walden“, която потапя зрителя/слушателя в една от онези атмосфери, които витаят във въздуха на средновековните таверни където са се изпълнявали песни и всички са танцували до зори. Време е още веднъж да пролеем някоя друга сълза с една от най-нежните песни в тяхната дискография – “While Your Lips Are Still Red“, която ни учи, че трябва да обичаме и да се радваме на любимите си хора във всеки един възможен момент.

 Носейки се високо в облаците, бидейки едно със случващото се около нас, продължаваме танците под звуците на мелодичната “Élan“, пеейки заедно с групата. Светлините изгасват, изслушваме на запис кратка реч на професор Ричард Докинс и след кратко импровизирано интро, съвсем както в албума зазвучава надъхващата “Weak Fantasy“. След поредната изживяна приказка, зазвучават така познатите барабани и клавири на “7 Days to the Wolves“ и за пореден път се уверяваме защо NIGHTWISH са една от най-големите групи на съвременната метъл сцена. Вълшебството продължаваме с “Alpenglow“ – една от открояващите се песни в новия албум на финландците. Кара те да се чувстваш добре, да настръхнеш, да си щастлив. Дошло е време за 5 минутната история “Storytime“, в началото на която Floor за пореден път ни показва как се прави “метълска мелница“.

 На огромния екран зад групата светва надпис NIGHTWISH, след което публиката в унисон с бандата извиква “I WANT MY TEARS BACK!“. Мисля, че се сещате за кой диамант от предишния им албум става на въпрос. Танцувално настроение, любим припев и готина атмосфера са нещата, които за пореден път движат случващото се около нас. Време е за любимата на всички, за вечния хит “Nemo“ – също един от най-запомнящите се моменти за вечерта. За пореден път настръхнали и по-щастливи от всякога, пеем заедно с любимата си група, след което се връщаме години назад в миналото. По-точно в “Oceanborn“, заедно със “Stargazers“ и за момент ни обзема чувство на носталгия към миналото, слушайки онази част от песента “Oracle of the Delphian Domine, Witness of Adam’s frailty…“. Дойде и поредния момент сълзлив момент от радост. Зазвучава 10 минутния опус “Ghost Love Score“ към края на който Floor Jansen достига висоти на гласа, които те карат да настръхнеш целия и да започнеш да подскачаш от радост, докато очите ти за n-ти път по време на концерта са изпълнени със щастливи сълзи. Малко са групите, които могат да те накарат да се почувстваш по начина, по който те карат да се почувстваш NIGHTWISH. “My love will be for you…“ пее с цяло гърло богинята, докато цялата зала настръхва все повече и повече с всяка изминала секунда. Предпоследното представление в Карнавала на Живота, който спретват финските богове е “Last Ride of the Day“. Макар и да не ни се иска, усещаме, че края е близо и вече копнеем за следващия път. Черешката на тортата, великия край, епичния завършек идва с друг опус. 24 минутната “The Greatest Show on Earth“, която разказва историята на заобикалящата ни Вселена.

 Всяко хубаво нещо си има край. Всяка приказка – последна страница, всяко изживяване – последни моменти и всеки концерт – последни мигове, последна песен. Всичките букви, всичките думи на този свят няма да ми стигнат да опиша удивителната магия, чувството, атмосферата, която NIGHTWISH носят със себе си. Веднъж имах една доста голяма мечта. Тя беше да гледам любимата си група на живо. Сега какво? Мечтая си да ги видя отново. Колкото повече, толкова по-добре. NIGHTWISH те пренасят в едно такова приятно измерение на ума и душата, където витаеш в облаците, настръхнал си от радост (да, казвам го за 20-и път, но фактите са си факти) и очите ти са изпълнени със сълзи от щастие. NIGHTWISH са приказка станала реалност. Те са сбъдната мечта. Може на някои от вас да ви прозвучи доста пресилено, но чувствата и емоциите, които изпитах по време на този концерти ги бях изпитвал… Ами, никога досега.

 Двадесет години, осем албума и няколко промени в състава по-късно, NIGHTWISH са в по-добри и велики от всякога. И не само заради продукцията и шоуто, които правят. Не само заради много светлини, огромния зад тях екран и голямата сцена на която свирят. NIGHTWISH са магията, която носят дуетите на Floor и Marco, гения на Tuomas, веселяка Emppu, който не спира да обикаля по сцената и да от време на време да засвирва и някое друго мелодично и епично соло, наред с готините китарни набивки и рифове, барабанния господар Kai Hahto и талантливия и прекрасен инструменталист Troy.  NIGHWISH са живот, NIGHTWISH са любов.

WE WERE HERE!

Бел. авт. – А за тези от вас, които изчетоха писанията ми, съм оставил малка изненада, която зарадва сърцето на всеки един български фен на концерта. Ще зарадва и вашето, след като изгледате видеото по-долу. Ще се видим следващия път!

Сетлист на NIGHTWISH:
01. Shudder Before the Beautiful
02. Yours Is an Empty Hope
03. Ever Dream
04. Wishmaster
05. My Walden
06. While Your Lips Are Still Red
07. Élan
Richard Dawkins‘ narration
08. Weak Fantasy
09. 7 Days to the Wolves
10. Alpenglow
11. Storytime
12. I Want My Tears Back
13. Nemo
14. Stargazers
15. Ghost Love Score
16. Last Ride of the Day
17. The Greatest Show on Earth (Chapter I: Four Point Six; Chapter II: Life; Chapter III: The Toolmaker)
Outro: The Greatest Show on Earth (Chapter IV: The Understanding; Chapter V: Sea-Worn Driftwood)

Снимките ни от концерта, може да разгледате в нашия Facebook албум точно тук.