Чилийска инвазия в Русе и София
Искам да започна с това, че всъщност аз съм доста голям фен на Nuclear и че адски много се радвам, че имах възможността да присъствам и на двата им концерта в България. Всички, които нямаха възможността, а може би и най-вече желанието, да посетят нито в Русе, нито в София могат само да съжаляват.
Концертът в Русе беше на 24 юни, петък, в клуб Legacy. Който е бил там преди знае, че няма особено много място, но беше предостатъчно за има-няма двайсетте човека, които се събрахме. Ако трябва да бъда искрена, съм безкрайно разочарована от ниската посещаемост тук. Не е имало траш концерт в Русе от години и най-сетне, когато дойде група като Nuclear чак от Чили, нямаше никого от „закоравелите русенски метъли“. Сигурно невероятно високата цена от шест лева им се е видяла твърде много. Но както и да е, поне всички, които бяхме, знаехме защо сме отишли. Концерта започна с малко закъснение от около час, като междувременно успях да се сдобия с тениска на Nuclear с Jehovirus. Италианските трашъри Amethyst бяха подгряващата група. Честно да си призная, никога не ги бях слушала преди това, но останах доста приятно изненадана. След около един час, в който изсвириха може би пет или шест „последни“ песни, отстъпиха сцената на Nuclear. А те.. те направо размазаха! Дори факта, че вокалите не се чуваха особено и че в погото участвахме общо-взето само жени, не можа по никакъв начин да развали общото впечатление от концерта. Свириха песни и от трите си албума, като разбира се най-много наблегнаха на последния – Jehovirus. На афтърпартито и двете групи споделиха, че доста са се изкефили и че малкото публика не ги е притеснила по никакъв начин и нямат търпение да свирят и в София.
И така стигаме до концерта на 27 в София, в The Box. Както винаги станах в 4 и се подготвих за поредното 7-часово пътуване. Когато пристигнах, директно тръгнах към клуба, но още на Славейков срещнах момчетата от Nuclear. Имахме време за малка разходка из София и те успяха да ми споделят впечатленията си от концерта им в Инстанбул. Зарадва ме факта, че турската публика не им е допаднала толкова, колкото българската. След това те отидоха да си правят саундчека, а аз имах време да изпия по една бира пред клуба, където отново, за мое съжаление, имаше много малко хора. Преди да почне концертът барабанистът ме извика и ми подари чинел с автографите на всички от групата, като по този този ми благодариха за подкрепата.
Самият концерт почна почти навреме. Този път вече бях запозната с творчеството на Amethyst и доколкото беше възможно се изкефих дори още повече и съдейки по куфеещите хора около мен, не само аз бях на мнение, че момчетата забиват много здраво. За разлика от Русе, изсвириха само една последна песен. Искам само да вметна, че момчетата от Amethyst са доста схватливи – когато свириха в Legacy, ги научихме на някоя от фундаменталните български думи и изрази, като например „йе*анье“, което те не забравиха да изкрещят в София, а това допълнително повдигна настроението на публиката.
Дойде време и за Nuclear. След концерта им в Русе, вече знаех, че групата ще се раздаде напълно, независимо от малкото хора. Звукът в The Box беше по-добър от този в Legacy и както ми бяха обещали специално за концерта си в София Nuclear бяха променили сетлиста си. Много се зарадвах на факта, че специално ме поздравиха с любимата ми тяхна песен – MindFucked C.S. Публиката определено ги хареса – имаше здраво куфеене на първите редици и от време на време се заформяха успешни съркъл-питове.
Като цяло мисля, че концертът беше доста добър, въпреки че имаше какво още да се желае и то главно от страна на феновете. Очаквах да има много повече от трийсетте човека, които се бяхме събрали. Все пак София е доста по-голям град от Русе и със сигурност има много повече фенове на траш метъла. Надявам се на следващата Thrashing Mania да има повече хора, защото групите, които идват, наистина си заслужават.
-
#2 написан от SAXON (преди 13 години)
-
#3 написан от Анонимен (преди 13 години)
-
- Коментари за тази публикация
Наистина здрав концерт се получи,който го е пропуснал има за какво да съжалява!