Четворен световъртеж – OBSCURA, GOD DETHRONED, THULCANDRA и FRACTAL UNIVERSE в София

Четвъртък. Трамваят е празен, навън е мрачно, полу-валежно, а температурите са паднали с няколко градуса спрямо сутринта. Като цяло атмосферата е една особена… Достигам до „Mixtape 5“, където се озовавам в средата на очакваната димна завеса. Прави ми впечатление, че броят хора не е особено голям, а и като цяло е по-тихо от обичайното. От клуба долита някаква музика, а тънка и срамежлива опашка от фенове си чака реда за преминаване през охраната.

fractal universeВ 19:34 успявам да вляза в голямата зала на клуба, където вече свирят FRACTAL UNIVERSE. Типично по нашенски, от броя на хората в залата има какво да се желае, но за момчетата на сцената това не е никаква пречка – раздават се на максимум. На мен пък ми прави впечатление, че определено са от групите, които е трябвало да чуя на живо, за да успея да харесам. Сетът им е стегнат, отрепетиран, а музиката успява да развее косите на на всеки в центъра на залата. В края на последната си песен се възползваха от безжичната връзка на китарите си и се разходиха измежду нас, без да изпуснат и един тон. С чиста съвест мога да си призная, че страшно се накефих на FRACTAL UNIVERSE и, че сетът им беше прекалено кратък за моя вкус. Четворката от Нанси, Франция със сигурност си извоюва място в много нови сърца и ще се радваме да ги видим отново.

Разхождам се покрай мърча известно време докато обмислям какво да си взема. И четирите групи са се представили подобавящо с дизайните за тениски, но запазих купуването за следващата почивка. Засичам Valentin Pelletier, който вече е оставил баса и го поздравявам за прекрасното шоу. Секунди след това забелязвам, че рязко започват да се изсипват хора в залата. И това не е учудващо, подготовката на сцената почти е привършила и чуваме по някой друг удар по струните.

Отново навреме, излизат THULCANDRA. В публиката се усещат покачването на температурата и вълнението. Още с първите тонове е ясно, че на Steffen Kummerer въобще не му се отразява 6 последователни от по два концерта. Музикалното пътешествие, ня което ни повеждат THULCANDRA, е много добра комбинация от дет и блек. Уловена от ритъма и атмосферата, публиката се потопи в един изпипан и прецизно полиран свят на музикално красноречие. Сигурна съм, че няма и един човек в публиката, който би се оплакал от сета на бандата. На мен обаче ми се слушаше още и от тях.

Докато GOD DETHRONED се качват на сцената аз успявам да взема решение каква тениска искам. Отивам да си разменя по някоя приказка с някой познат, да си взема нова биричка и се връщам пред сцената, където вече ми трепери под лъжичката. Вярно, че преди 11 години бяха на концерт у нас, но до днес бяха една от групите, които харесвам и слушам откакто бях новоизлюпено метълче, но не съм имала шанса да видя. Очевидно не мога да направя паралел между настоящото и миналото им представяне, затова пък мога да кажа, че си отвихме главите. Всички, вкупом. GOD DETHRONED са от онези банди, които носят специфичен заряд и не могат да те оставят равнодушен. Чухме добре подбран сет, изсвирен стегнато, с хъс и много ярост. Аз лично се накефих на по-старите неща, но като цяло нямахме от какво да се оплачем освен донякъде от озвучаването, но може би е нещо моментно, тъй като при FRACTAL UNIVERSE и THULCANDRA нямаше проблеми.

GOD DETHRONED изсвириха за нас:
1. Illuminati
2. Book of Lies
3. The World Ablaze
4. Villa Vampiria
5. No Man’s Land
6. Spirit of Beelzebub
7. Gabriel
8. Escape Across the Ice (The White Army)
9. Nihilism

God dethroned

Настъпва момента да посрещнем дългоочакваните OBSCURA. Te също са свирили вече у нас, но това е първото им хедлайнерско шоу. В залата е настъпило едно трепетно жужене, клубът е почти пълен. От сцената се стеле мъгла на вълма и  немците излизат, посрещнати бурно от всеки един от нас. OBSCURA забиха в началото с една от най-мощните си песни – The Anticosmic Overload, което даде тон на останалата част от участието им. Имаше един проблем обаче – в началото на сетлиста се чуваха само ниските, предимно заради комбинацията 6-струнния фретлес бас на Linus Klausenitzer и ниските партии на седем-струнките. До края на изпълнението имаше съвсем леко подобрение по тази точка. При всички положения музикантите бяха подбрали много добър набор от песни, и по-старички, и от по-новите, с една дума – разнообразие за всички, и правеше впечатление, че всеки един от тях се изразяваше изключително чисто на инструмента си, с огромен професионализъм и уважение към изкуството.

Най-общо казано, представянето на OBSCURA можем да обобщим с няколко думи: уникални музиканти, силен сетлист, перфектна атмосфера, но пък кофти звук.

OBSCURA свириха:

1. The Anticosmic Overload
2. The Seventh Aeon
3. Ode to the Sun
4. Emergent Evolution
5. Diluvium
6. Mortification of the Vulgar Sun
7. Septuagint
8. Vortex Omnivium
9. Alone
10. Universe Momentum
11. Akróasis
12. An Epilogue to Infinity

13. Ten Sepiroth
14. A Last Farewell

Obscura

Прекарахме една емоционална и музикално-наситена вечер и е повече от сигурно, че очакваме завръщането на която и да е от четирите банди.

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото