Тайнствата на норвежкия блек метъл с MAYHEM

От последното гостуване на MAYHEM в България са минали цели 7 години. Сега е ред те отново да стъпят на родна земя, този път като хедлайнери, в цялото им величие, заедно с INFERNO от Чехия. Денят клони към залез и черни облаци започват да надвисват над столицата. Сякаш с наближаването на това паметно събитие, дори самото време се изменя, за да се слее напълно с атмосферата на предстоящото. Пристигам към 19:00 в клуб Mixtape 5, където вече се е събрало значително количество фенове. След кратък оглед на предлагания мърч се насочвам към намирането на удобно за гледане място, чакайки концертът да започне.

По разписание, в 20:30, без излишни приказки и приветствия, на сцената се качват INFERNO. Това за тях е второ гостуване в България, след като бяха част и от фестивала Autumn Souls of Sofia. За своите 21 години съществуване, чехите имат над 30 издания, като последният им студиен албум, озаглавен “Gnosis Kardias  (Of Transcension and Involution)“, излезе преди броени дни. Тяхното представяне е изключително впечатляващо, но за съжаление доста кратко, като за сметка на това е напълно запомнящо се и едва ли по-голямата част от публиката е готова за това, което INFERNO създават и предават на сцената. Цялото им изпълнение минава с усещането за една цялостна композиция, посветена на вечния, изконен Хаос. Облечен с дълга, черна роба, белязана от окултни знаци, Adramelech сякаш предава гласовете и енергията на един друг свят. Със своя корпс пейнт, той напълно изглежда като жив мъртвец – медиатор между реалностите и измеренията, връзката между нас и отвъд, липсващото звено, стоящо на границата между реда и хаоса. Движенията му показват пълно обсебване и точно както никой човек не би могъл да погледне към тези, които чакат далеч от нашия спокоен свят, така и никой не може да издържи повече от няколко секунди на неговия пронизващ, леденостуден поглед. Мрачни мелодии изпълват залата, а реакциите на публиката са повече от положителни – дълго след края на сета им, феновете не спират да скандират името на бандата. Със своето представяне INFERNO показват как се прави качествен, запомнящ се блек метъл, а нас оставят с надеждата това да не е тяхното последно посещение.

След 40-минутната почивка идва ред на това, което всички чакат. Около 21:50 светлините изгасват.  Единствено две свещи, поставени върху олтар, бегло осветяват мрачните декори. Камбанен звън сякаш отброява оставащите минути до началото, на фона на злокобен шепот. Предстои ни едно пътуване, което ще ни върне над 20 години назад, във време, когато този стил музика е още е млад, една вечер посветена на създателите на норвежкия блек метъл – MAYHEM и неговия главен архитект – покойният Euronymous.  Напрежението се покачва с всяка секунда, докато в един момент не чуваме барабаните на Hellhammer. MAYHEM вече са заели местата си на сцената и свирят първата песен от легендарния албум “De Mysteriis Dom Sathanas” – “Funeral Fog”. Започва пътят ни през непрогледния мрак на Трансилвания. Attila, който изобщо не прилича на човек със своето демонично изобразено лице, на което са издълбани най-различни окултни сигили, облечен в разкъсана роба ни повежда към места, където властва безкрайната бездна, жадна за своите жертви, загубени завинаги в мъглата, лутайки се между смъртта и забвението. “When it’s cold and when it’s dark…the freezing moon can obsess you!” – с тези слова на легендарния Per “Dead” Ohlin, е оповестена може би най-чаканата песен за вечерта.  Сякаш нечовешките викове на тези, които са последвали този зов и са приключили своето съществуване, са вплетени във вечното китарно соло. Мракът става все по-гъст, вечността се разтваря, готова да ни приеме, с което идва и краят на песента. След кратко амбиент интро идва ред на следващата глава от разказа – “Cursed in Eternity”. Разказът за обречената душа се разкрива пред нас, прехвърляйки ни това хиляда пъти повторено проклятие за безкрайни мъки в самите дълбини на преизподнята. Навеки!

Началният риф на “Pagan Fears” определено успява да накара стотиците фенове да куфеят, а самата група се раздава до краен предел. “The Past is Alive!“.  Така неусетно половината сетлист е преминат и започва песента-завет на Per Ohlin – “Life Eternal”, текстът на която е написан от него преди трагичното му самоубийство през не толкова далечната 1991 година. Незабравимата бас линия, оригинално изсвирена от злочесто свързаният с MAYHEM Varg Vikernes изпълва залата, както и душите на присъстващите. Следват култовите “From The Dark Past” и “Buried by Time and Dust”. На сцената Attila не просто се държи като обладан от древно и забравено зло, той изглежда като същество от друг свят, което с нечестивите си слова убива и последната останала в нас светлина и надежда.

Залата отново притъмнява. Само неугасващите свещи разкриват това, което се случва на сцената, където декорите се променят – подготовка за края на тази черна меса. След кратката амбиент версия на “De Mysteriis Dom Sathanas”, започва и същинската песен – най-чаканата от мен композиция за вечерта. Attila отново излиза, но този път в още по-демоничен вид, носещ огромен обърнат кръст и кандило, готов да поведе ритуала в Негова чест.  От сцената ни гледат скелетите на монаси, облечени в черни роби, а самият Attila държи човешки череп в ръка, насочвайки го тук към себе си, ту към публиката, сякаш показвайки на тези, които са преминали отвъд, че заветът им е жив и до днес. Necrobutcher, Teloch и Ghul ни гледат злобно изпод черни качулки.  “Mortem Animalium!” – с тези думи и под звуците на орган, е сложен краят на тази вечер, посветена на истинския, неподправен блек метъл.

Едва ли би могло да има някой недоволен от представянето на Attila Csihar, Hellhammer, Necrobutcher, Teloch и Ghul. Макар че представиха единствено “De Mysteriis Dom Sathanas” в рамките на по-малко от час, това бе напълно достатъчно, за да може този концерт да бъде нареден до най-добрите за годината. Звукът беше на много високо ниво, а организацията – перфектна. Феновете имаха възможност да получат автографи от INFERNO, които след представянето си стояха на щанда с мърч, а малцината, които чакахме близо час след края, успяхме да вземем и от Hellhammer. Така завърши тази паметна нощ, която несъмнено ще остане едно от най-важните блек метъл събития в страната.