Норвежката Kathrine Shepard е специфичен творец. Артист в пълния смисъл на думата. Нейният проект Sylvaine предлага въздействаща и привлекателна музика, която остава интересна за слушателите, без значение дали говорим за мини издание или дългосвирещ албум. Мултиинструменталистката от Осло оставя своя специфична следа и отличителни идеи, които трудно биха били поставени еднозначно в стилова рамка. Свирепа, яростна, агресивна и рязка или нежна, мелодична, замечтана и ефирна, Sylvaine продължава да бъде все така търсеща и силно емоционална в творчеството си.

“Nova” е четвъртия пълноформатен албум на Kathrine / Sylvaine и той успешно продължава формулата на всяко от предходните ѝ издания. Разликата идва в това, че в настоящата творба, ангелогласната дама сякаш е открила съвършената формула да придаде звукова завършеност на своето музикално приключение.

Записът е дълбоко емоционален, богат на настроения и достатъчно предизвикателен със своята замечтана мелодичност или хладна агресивност. Издание изпълнено с богата текстура от ярки детайли, подплатени от Alcest-ски звучащи крънчи китари, галещи сюрреалистични напеви и масивна ритъм секция.

В своята основа “Nova” звучи като албум на настроенията. Албум на светлина, нежност и замечтана красота, но същевременно с това вихрен и необуздан, загадъчен и носталгичен. Издание изпълнено с композиции, в които Kathrine продължава да се доказва като изкусен композитор. Творец, съумяващ със завидна лекота да придаде най-завършената и красива аудио-интерпретация на своята душевност, превръщайки нещо толкова лично, деликатно, интимно и съкровено в концентриран миг вълшебство. Магия, която запленява със своята искреност, уловена в семплата, но болезнено въздействаща откриващата песен “Nova”, чиято структура акцентира върху детайлността на гласа на Sylvaine. Разголена, опростена и болезнено искрена, “Nova” задава подобаващо начало на творбата. В абсолютен контраст с минимализма на откриваща песен е загадъчната, замечтана фееричност, извираща от “Fortapt”, динамичната атака и неконтролируемата суровост на вокалите в “Mono No Aware”, игривите, почти танцувални основни мотиви в песни като “Nowhere, Still Somewhere” и  “I Close My Eyes So I Can See” носят лъчи светлина, досущ като експлозия на небесна звезда. Понесени в екзалтация, стигаме до поредният контрастиращ мотив – “Everything Must Come To An End” – хипнотичният завършек на творбата. Песен, която сякаш целенасочено ни връща към онова тъжно и умислено състояние на духа – навяваща самота и самовглъбяване. Парче, което сякаш напомня за крехката и деликатна форма на душевността и нейната плашеща голота.

“Nova” категорично е стъпка напред в творчеството на Sylvaine и определено звучи като най-завършения ѝ албум до ден днешен. Норвежката е взела всичко най-хубаво от предходните си творби и е успяла да го доразвие в настоящия му вид, доказвайки, че е музикант с ясна цел и силно послание. Артист, който черпи своето вдъхновение от вътрешните си усещания и копнежи. Композитор, който твори със завиден размах и впечатляваща внушителност и оставящ след себе си пленителна и неподправена форма на изкуство. В свят на музикална, емоционална и душевна стерилност, музика като тази на Sylvaine е повече от съкровище.

Албумът излиза на 4-ти март чрез Season Of Mist.

9.5