solfernuscoverПо случай петък 13-ти получихме жизнерадостен поздрав от Чехия. Нов албум от SOLFERNUS със заглавие „Neoantichrist“ излязъл чрез Satanath Records. Той е втори по ред в дискографията на групата. Основани през 2002 г. в редиците им има музиканти, врели и кипели на това поприще и то още в началото на 90-те. Басистът им идва от блек метъл групата Asgard, а китаристът и барабанистът от Root (представители на така наречената „втора вълна“ блек метъл, ако държите на такива неща). Това може и да е достатъчно за някои от вас и ако все още не сте открили SOLFERNUS да им дадете едно ухо.

Както ми стана навик да пиша, доста разнообразна музика, изградена върху отчетлива блек метъл основа… Явно такава е тенденцията или музикантите вече са отегчени и опитват да счупят шаблона, който се е наложил с годините. Получава им се и то доста добре. Или поне на групите, на които аз попадам. „Neoantichrist“ идва цели 12 години след дебютния албум „Hysteria in Coma“ (2005). Доста дълъг период между две издания, но както ще чуете за добро. Саундът на „Neoantichrist“ е в пъти по-добър, по-рафиниран, но ако вземем предвид твърденията на музикантите причината може би е най-вече в по-добрата техника. Музиката е доста по-сложна и зряла, въпреки че носи първична агресия и брутален заряд. И ако дебютът повече напомня като саунд и стилистика на Root с добавени по-динамични моменти, то „Neoantichrist“ в много голяма степен си е съвсем „нова вълна“ блек метъл.

Разбира се в новия албум могат да се чуят някои траш и дет влияния, но харш двугласът придава особена красота на композициите, китарите са с типичното остро блек звучене, барабаните без да са натоварени с излишни ефекти придават точно толкова тежест и дълбочина, колкото е нужно. В някои композиции се включват и съвсем ненатрапчиво, като интересен акцент клавири, но това само ги дообогатява. Да, и разбира се станалата много спорна акустична китара в блек метъла. Първата песен „Ignis ~ Dominion“ започва с акустично интро, както и „My Aurorae“ с много кратка пиеса в отчетлив, огнен фламенко строй, това прелива в нещо, което като краен резултат е дало една завладяваща композиция. „Once Upon A Time In The East“ е омагосвяща с бавното си темпо, насечено от скоростни бласт бийтове и ненатрапчива мелодика.

Лично аз не виждам проблем, когато нещата са добре композирани и хармонизирани, а акустичната китара може да даде характер и много индивидуален облик на една екстремна композиция. Да, Чехия може би се оказва обетована земя на сложна, но не натоварващо досаждаща музика. На музикални експерименти, които съумяват бързо да опитомят сетивата и да ангажират слуха и вниманието. С оригиналност, с музикален професионализъм и предизвикателност. Десетте песни в „Neoantichrist“ са едно от доказателствата за това. Както са споделили музикантите в краткото си интервю – музиката може и да звучи различно от тази преди 12 години, но идеята е същата. И ние я правим по същия начин както тогава, без излишни технически „добавки“.

––––––––

9/10

Точно на 13-ти Satanath Records пусна „Neoantichrist“ и за свободно слушане. Така, че позволете си да опитате!
Официална ФБ страница на SOLFERNIUS