SLAYER – Repentless (2015)

Като огромен почитател на класическия състав на SLAYER до неотдавна автоматично изключвах възможността бандата да съществува само с 50% от оригиналните си членове. Виждах нещо толкова… нередно да ги има след непрежалимата загуба на Jeff Hanneman и абсолютно нелепото напускане на Dave Lombardo. Все едно Pantera да се съберат отново без Dimebag и Vinnie Paul. В този ред на мисли, подхождах с доста недоверие към всяко едно предварително излязло парче, още от “Implode” насам. С времето обаче новият материал започна полека да се намества в главата ми заедно с прозрението, че Tom Araya и Kerry King ще продължат напред и че няма по-подходящи „заместници” (в кавички, защото не смятам, че реално Jeff и Dave могат да бъдат заместени) от небезизвестните Gary Holt и Paul Bostaph, като трябва да отбележа, че смятам втория за изключително солиден барабанист, свършил чудесна работа по време на предишното си пребиваване в бандата. Тук някои вероятно на драго сърце биха ме разпънали на кръст, но, уви, не мога да се правя на глух и да не призная, че “Repentless” звучи като истински SLAYER още от първата секунда на интродукцията “Delusions Of Saviour”. На прима виста писах повече точки на „Vices” и по-бавните “Cast The First Stone”, „When The Stillness Comes” и “Pride In Prejudice”, но колкото повече се увеличава броят преслушвания, толкова по-трудно става отличаването на собствени фаворити – това са дванадесет равностойни композиции и, поне по мое мнение, всяка една от тях носи частица от Hanneman, от духа му, запечатан завинаги не само в едни от най-великите парчета в траш метъла, но и оставил дълбока следа в почерка на Kerry King, който е основен композитор на настоящата творба. Ако това не е достатъчно основание за вас – няма проблем, на същата дата с “Repentless” излиза и новият албум на Tarjа Turunen… Може би там ще откриете каквото търсите.

Оценка: 8.5/10